Решение № 51 от 16.02.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ловеч, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. П. като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20214310200964 по описа за 2021 година

С Наказателно постановление №11-0001567 от 18.10.2021 г., издадено от инж. Митко Лалев Митев – Директор на ДИТ гр. Ловеч е наложено на „В. ****" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „И.Д. **, представлявано от З.В.И., ЕГН ********** – управител, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, административно наказание - имуществена санкция в размер на 300.00 лева, за това, че на 16.07.2021 г. в 19:50 часа е извършена проверка в обект „С. х. „В. ****", намиращ се в гр.

Ловеч, ул. „И.Д. **, експлоатиран от „В.-****" ООД, гр. Ловеч. При проверката в обекта е заварено лицето С.Г.Д. с ЕГН ********** да работи като сервитьор. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи като „сервитьор", в деня на проверката е започнало работа в 11:00 часа, работи за „В. ****" ООД, на обект „С. х. „В. ****",от 16.07.2021 г., има установено работно време от 16:00 до 22:00 часа, в деня на проверката е започнало работа в 16:00 часа, работи със средства и материали, предоставени от дружеството, има установено работно място, има уговорено възнаграждение в размер на 25 лв. на ден. С призовка са изискани документи относно наемане на работа на заварените в обекта лица и спазване на трудовото законодателство. На 22.07.2021 г. вДИТ Ловеч е извършена проверка на представената документация по спазване изискванията на трудовото законодателство на „В.-****" ООД, гр. Ловеч, при която е представена документацията, изискана с призовката. За С.Г.Д. е изискано и не е представено разрешение по чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда за приемане на работа на лицето. С оглед на факта, че лицето е непълнолетно е следвало преди постъпването му на работа за него да бъде издадено разрешение от Д ИТ Ловеч. При извършена служебна справка в регистъра на Д ИТ Ловеч, е установено, че към 16.07.2021 г. от Д ИТ Ловеч не е издавано разрешение за приемане на работа на С.Г.Д..

В резултат на гореизложеното е установено, че „В. - **** ООД, гр. Ловеч, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като на 16.07.2021 г. е приело на работа лицето С.Г.Д. с ЕГН **********, ненавършило 18-годишна възраст, в 1 експлоатирания от дружеството обект „С. х. „В. ****“, намиращ се в гр. Ловеч, ул. „И.Д." №***, без да има издадено разрешение от Д ИТ Ловеч, с което е нарушен: чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда.

Посочено е, че на 07.09.2021 г. в ДИТ Ловеч към АУАН №11-0001567/18.08.2021 г. е постъпило възражение с вх. №ВХ21084101/07.09.2021 г., в което се излагат доводи за наличие на маловажно нарушение на трудовото законодателство.

Посочено е, че на 21.07.2021 г. от ДИТ Ловеч е издадено разрешение с изх. № ИЗХ 21056888/21.07.2021 г. за приемане на работа на лицето, с което нарушението е отстранено.

От нарушението не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. Поради това нарушението е маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „В. ****" ООД, ЕИК *********, представлявано от З.В.И., която го обжалва в срок чрез адв. В. П. от САК и моли същото да бъде отменено изцяло, в която насока излага подробни аргументи.

С протокол за избор на съдия докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, тъй като предходния съдия докладчик Галя Маринова е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 г., като към датата на освобождаване на последната от длъжност не е било постановено решение по делото, въпреки, че същото е било обявено за изяснено.

В съдебно заседание наказаното дружество жалбоподател, редовно призован не изпраща представител. Не се явява и неговия процесуален представител адв. В. П.. По делото е депозирана молба с вх. №1744/12.07.2026 г. от наказаното дружество жалбоподател чрез неговия процесуален представител адв. В. П., с която е направила искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като се е позовала на изтеклата абсолютна погасителна давност от извършване на нарушението и е направила искане съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно на това основание и да прекрати наказателното производство по делото. Претендирала е и разноски по делото в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, като е направила искане съдът да ги присъди на доверителя и.

Издателят на обжалваното НП – Директора на ДИТ гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на ДИТ гр. Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението.

Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложения по делото АУАН с бл.

№11-0001567/18.08.2021 г. и описаното в процесното НП, нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се твърди, че е извършено на 16.07.2021 г., 2 намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение се твърди, че е извършено на 16.07.2021 г. От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. С издаването на НП на 18.10.2021 година давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 16.01.2026 година е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.

При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, настоящата инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното производство.

От страна на АНО не са претендирани разноски по делото.

Жалбоподателя чрез неговия процесуален представител адв. В. П. от САК е направила искане съдът да присъди на доверителя и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.

Съгласно чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс /АПК/.

ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. В чл. 143 от АПК са уредени хипотезите при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, се присъждат разноски, когато е налице отмяна на обжалваният административен акт като незаконосъобразен. В случая процесното наказателно постановление е отменено, поради изтекла давност, което води до извод за неприложимост на нормата на чл. 143, ал.1 от АПК.

От представената по делото административна преписка се установява, че процесния 3

АУАН е съставен в законоустановеният за това тримесечен срок от установяването на нарушението и неговият извършител, а процесното наказателно постановление е издадено в преклузивният за това срок и е връчено своевременно на извършителя.

Съдът съобразявайки, че разноски следва да се възлагат на административнонаказващия орган, само при установени от въззивната инстанция допуснати от него нарушения при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до неспазване на сроковете в административното производство, в резултат на което да са засегнати правата на жалбоподателя, а в подадената жалба пред РСЛовеч, като основание за отмяна не е посочено неспазване на срокове в административното производство, а незаконосъобразност на НП, като в допълнителната молба наказаното дружество се е позовало на института на изтеклата абсолютна давност, с оглед на което е направило искане съдът на отмени обжалваното наказателно постановление, както и като взе предвид, че в случая съдът е намерил, че следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, поради изтичане на абсолютната погасителна давност, без да е разглеждал спора по същество доколкото след изтичане на давностния срок не е допустимо неговото разглеждане от една страна. И като съобрази, от друга страна, че съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго, а съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, като в случая е приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение, както и че реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. Както и като взе предвид, че в случая процесното наказателното постановление е издадено на 18.10.2021 г. въз основа на съставен АУАН на 18.08.2021 г. за нарушение, което се твърди, че е извършено на 16.07.2021 г., което НП е връчено на жалбоподателя на 22.10.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 28.10.2021 г. и въз основа на нея е образувано настоящето дело. Както и като взе предвид, че в случая се установява по безспорен начин, че към датата на образуване на съдебното производство въз основа на подадена жалба от жалбоподателя е изтекъл срок по-малък от предвидения максимален срок на погасителната давност от четири години и шест месеца, а от момента на подаване на жалбата пред РС Ловеч и образуване на делото до произнасяне от районния съд е изтекъл срок по-голям от 4 години и шест месеца, което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. чл. 11 ЗАНН, без да се разглежда спора по същество. И като взе предвид, че абсолютната давност е материалноправен институт и след нейното изтичане държавата губи правото си да 4 преследва нарушителя, както и че реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи и след изтичане на давностния срок не е допустимо разглеждане на спора по същество, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателя - адв. В. П. от САК съдът да присъди на доверителя и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева, тъй като в случая, както е посочено и по – горе наказателното постановление е отменено поради изтекла абсолютна погасителна давност за административно наказателно преследване по отношение на евентуалния нарушител / в която връзка е и практиката на касационната инстанция – Решение №2001/23.12.2025 г. по КНАХД №396/2025 г. по описа на Административен съд Ловеч/.