Присъда № 36 от 07.10.2026, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №36 ОТ 07.10.2026 г. ПО НОХД № 1424/2025 г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. В., с който е повдигнато обвинение против Р. И. Д., ЕГН: **********, роден на ********** г. в гр. В., обл. В., с постоянен адрес: гр. В., ул. „Х.Б.“ № 30, вх.

„Б“, ет. 2, ап. 3, адрес за призоваване: гр. В., ж-к „П.К.“ №11, вх. „Б“, ет.

4, ап. 36, българин, с българско гражданство, средно образование, безработен, неженен, неосъждан (реабилитиран)

ЗА Т О В А, Ч Е

На 27.08.25 г. в гр. В., в частен дом, находящ се на адрес в ж.к. „П.К.“ № 11, вх. „Б“, ет. 4, апартамент № 36, чрез притискане с ръка в областта на врата и единия горен крайник, причинил болка, без разстройство на здравето на К.

М. И. от гр. К., обл. В. - съжителка, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, по смисъла на чл. 93, т. 31 от ПК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.

Представителят на РП-В. заяви в съдебно заседание, че поддържа обвинението. Изтъква, че същото е категорично доказано от приобщените по делото доказателствени материали. Пледира за освобождаване на подсъдимия Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер от 511.29 евро.

Подсъдимият Р. И. Д., редовно призован, явява се лично и с назначен служебен защитник. Последният оспорва обстоятелствената част на обвинителния акт, но апелира подсъдимият Д. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание в законоустановения минимален размер, тъй като са налице законовите предпоставки за това.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Към инкриминираната дата подсъдимият Р. И. Д. бил реабилитиран.

Същият съжителствал с К. М. И. в общата им квартира, находяща се в ж.к.

„П.К.“ № 11, вх. „Б“, ет. 4, ап. 36. Подсъдимият и свидетелката И. живели заедно около шест години. По време на съжителството им често възниквали скандали, поради факта, че И. често отсъствала. Понякога подс. Д. прибягвал до насилие, като И. не е подавала сигнали в полицията. Проявите на агресия се дължали на злоупотребата с алкохол от страна на подсъдимия.

На 27.08.2025 г. подсъдимият Д. и свидетелката И. били заедно в квартирата си. След като употребил алкохол, около 12:30 ч. подсъдимият Д. започнал да я обижда и да я нарича: „Боклук! Курва!“, като освен това й казал:

„Ходиш да се ебеш с други мъже, докато аз съм на работа! Водиш ги в 1 квартирата да се ебете, докато аз съм на работа“. Словесната агресия към свидетелката се породила, защото тя отказала да му закупи още алкохол.

Започнал да я гони от квартирата. Казал й „Ставай и изчезвай, не искам да живея повече с теб!“. Тя се съгласила и излязла от квартирата за един час, като се надявала той да се успокои през това време. Върнала се в квартирата към 13.45 ч. Свидетелката И. била оставила телефона си вкъщи. Подсъдимият Д. проверил хронологията на телефонните разговори и съдържанието на разменените съобщения. Видял, че И. си била писала с мъж, записан като „Дидо“, чието истинско име било Д.. Д. я попитал кой е „Дидо“ и какво има помежду им. И. отказала да му отговори. Това разгневило подсъдимия, който започнал да крещи: „Бегай си при Дидо! Не ми трябваш! Сега ще те пребия!“.

Казал й още: „Ако не се махнеш, ще те пребия!“. През това време я ударил в лицето, хванал я и я притиснал леко за врата. Д. хванал китката й и я стиснал, вследствие на което се появил синкав оток.

След като подсъдимият Д. спрял да крещи и да я дърпа, тя взела неговия телефон и се обадила на тел. 112.

Във вр. с подадения сигнал на пострадалата бил изпратен автопатрул.

Подсъдимият Д. предупредил И. да не отваря вратата на полицаите.

Свидетелката И. не изпълнила указанията му и посрещнала полицейските служители. Д. казал на един от полицаите, че твърденията на И. за нанесен побой са лъжа. Заявил, че много я обича и че не би й посегнал никога.

Свидетелката И. описала хронологично случилото се и показала нараняванията на пристигналите за проверка на случилото се полицаи, а те й предоставили да попълни документи за защита по Закона за защита от домашно насилие. Служителите на РУ В. задържали подсъдимия Д. за срок от 24 часа по ЗМВР. На следващия ден свидетелката И. напуснала общата квартира.

В рамките на досъдебното производство по делото е назначена съдебно медицинска експертиза №499/2025 г. по представената медицинска документация от свидетелката И.. С експертното заключение по същата се установява, че в резултат на нанесените от подсъдимия удари на пострадалото лице по врата и горен крайник на К. И. са причинени повърхностни кръвонасядания, довели до болка, без разстройство на здравето, което съгласно чл. 130, ал.2 от НК представлява лека телесна повреда. Наред с това, експертът сочи, че констатираната травма отговаря да е получена по време, място и начин, съобщаван от пострадалата - при притискане в областта на врата и горен крайник.

По делото е извършена аудиотехническа експертиза на диск, предоставен от Дирекция „Национална система 112“, Регионален център Монтана относно деянието, предмет на настоящото постановление.

По ДП е назначена и комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се установява, че пострадалата И. към момента на деянието – 27.08.2025 г. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея, била е в състояние да възприема факти и обстоятелства от обективната действителност 2 и да дава достоверни показания за тях.

Според заключението на изготвената съдебно – психолого – психиатрична експертиза, част от агресивните действия подс. Е. е извършил в състояние на алкохолни опивания, а при последния инцидент на 25.10.2023 г. е бил под въздействие на алкохол и психоактивно вещество, което съгласно ал. 7 на чл. 78а от НК изключва приложението на чл. 78а от НК.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни доказателства – прочетените в хода на съдебното следствие и приети, дадени на ДП – на основание чл. 281,ал.5 във вр с чл. 281,ал.1, т. 4 от НПК показания на К. И., показанията на свидетелите Д. А. А., В. С. Т., К. Н.

Н., Д. В. Д..

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват гореизложената фактическата обстановка, която кореспондира и с приетото от фактическа страна от прокурора в обвинителния акт. Изложеното от свидетелите е логически последователно, без вътрешни противоречия и съответстващо с останалия, приобщен по делото доказателствен материал, поради което съдът кредитира в цялост изложеното от тях.

Показанията на свидетеля К. Н. в хода на досъдебното производство и съдебното следствие Съдът кредитира, като ги приема за изключително подробни, взаимнодопълващи се, логични в съответствие с писмените доказателства по делото, в т. ч. докладна записка от процесната дата, резултати от назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза.

Обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, са част от упражнено от него право на защита. Същите не кореспондират с показанията на свидетелите Д. А. и К. Н., с писмените доказателства по делото – докладна записка от процесната дата, резултата от назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза. По тези съображения Съдът не дава вяра на същите.

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият Р. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.

От обективна страна, на инкриминираната дата - 27.08.2025 г., на инкриминираното място – в частен дом, находящ се на адрес: гр. В., ж.к.

„П.К.“ №11, вх. „Б“, ет.4, ап.36, в условията на домашно насилие /упражнено физическо насилие/, подсъдимият Д., чрез притискане с ръка в областта на врата и единия горен крайник на жената, с която живеел на семейни начала К.

И. причинил лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностно кръвонасядане, довело до болка за пострадалото лице.

Това поведение на подсъдимия е в условия на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК/изм. ДВ бр. 67 от 2023 г./ , след като в процеса се доказа по безспорен начин, че подсъдимият Д. и пострадалата И. са живеели в 3 общо семейно жилище във фактическо съпружеско съжителство към инкриминираната дата, а причиненото й телесно увреждане е в резултат на физическо насилие, упражнено от подсъдимия Р. Д..

В тази връзка Съдът взе предвид също, че в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, е посочено, че "домашно насилие" е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, каквото физическо насилие в настоящия казус се установи, че е извършвано от подсъдимия Д. към лицето, с което са живели на семейни начала - К. И., след като двамата са живеели заедно в общо семейно жилище. В конкретния казус, в рамките на продължилото около шест години съвместно съжителство между пострадалата И. и подсъдимият Д. последният многократно /системно, повече от три пъти/ е подлагал И. на физическо насилие, чрез нанасяне на удари по бузите, бутане, дърпане и стискане за врата. Безспорно двамата живеят на семейни начала, тоест налице е фактическо съжителство и телесна повреда, осъществена в условията на "домашно насилие".

Според нормата на § 1, т. 2 от ДР на ППЗЗД, "физическо насилие" е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, което също потвърждава извода за причинена телесна повреда на пострадалата в този казус именно условията на домашно насилие.

С престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия Д. в условията на пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал последното. В съзнанието му е било отразено, че се намира във фактическо съжителство с пострадалата И. и живее с нея в общо семейно жилище, както и че нанасяните удари в областта на врата и единия горен крайник са домашно физическо насилие, с което могат да й се причинят травматични увреждания, включително и лека телесна повреда /болка и страдание/ и въпреки това съвсем съзнателно е извършил инкриминираното деяние, защото е искал това. Действително в казуса се установи, че поведението на подсъдимия е било след употреба на алкохол, но не се събраха доказателства, че употребеният алкохол е бил в такова количество, че да рефлектирало на вменяемостта му, респективно на възможността му да разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си, поради което съдът приема, че дори да е осъществено разглежданото престъпление от подсъдимото лице след употреба на алкохол, последното не е в степен на алкохолно опиянение и за това не изключва 4 съставомерността на инкриминираното му деяние от субективна страна.

За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание "Лишаване от свобода" до 1 година или "Пробация".

Установи се също, че до момента подсъдимият е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. От представените доказателства по делото, а именно справка за съдимост на подсъдимия Д. в съдебна фаза се констатира, че същият е реабилитиран към датата на извършване на инкриминираното престъпление, което съгласно съдебната практика налага извод за неговото чисто съдебно минало, заради настъпила реабилитация по смисъла на чл.88 а НК. Същият не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по чл. 78а НК.