Решение № 122 от 01.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Русе, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

Мирослав Й.

Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Б. Ив. В. като разгледа докладваното от Мирослав Й. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600090 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалби от защитника на подсъдимите С. К. И. и Б. В. И. срещу Присъда № 111 / 11.11.2024 г. по НОХД № 954 / 2024 г., по описа на Районен съд – Русе.

С присъдата подс.С. И. е призната за виновна в това, че на 22.12.2014 г. в град Русе, в качеството си на длъжностно лице - **** на дружеството „Грийн Арена“ ООД, ЕИК: 117692636, направила опит да присвои чужди движими вещи - сума в размер на 90 717 лева - собственост на дружеството „Грийн Арена“ ООД, връчени в това й качество да ги пази и управлява, като за улесняване на това престъпление е извършено и друго престъпление, такова по чл. 220, ал. 1 НК - като на 22.12.2014 година съзнателно сключила неизгодна сделка, като издала в качеството на издател Запис на Заповед от 22.12.2014 г., с която задължила дружеството „Грийн Арена“ ООД да заплати на Б. В. И. сумата от 90 717 лева и присвоената сума е в големи размери, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради и което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 55, ал. 3 НК не са наложени наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК - лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се 1 упражнява определена професия или дейност, както и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 3 НК конфискация на налично имущество, които законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Със същата присъда е призната за виновна и в това, че през периода от 15.05.2015 г. до 26.06.2015 г. в град Русе, в качеството си на длъжностно лице **** на дружеството „Грийн Арена“ ООД, ЕИК: 117692636, в съучастие с Б.

В. И., като извършител, подпомогната от Б. В. И., чрез предявяване за изпълнение на запис на заповед от 22.12.2014 г. издадена от „Грийн Арена“ ООД за заплащане в нейна полза на сумата от 90 717 лева, чрез подаване до Районен съд - Русе на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК и чрез подаване на молба до ЧСИ И.Х.. за образуване на изпълнително производство по изпълнителен лист № 2805/24.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3386/2015 г. по описа на Районен съд Русе, направила опит да присвои чужди движими вещи - сума в размер на 90 717 лева - собственост на дружеството „Грийн Арена“ ООД - Русе, връчени в това й качество да ги пази и управлява, като за улесняване на това престъпление е извършено и друго престъпление, такова по чл. 219, ал. 1 НК - като длъжностно лице - **** на дружеството „Грийн Арена“ ООД, ЕИК: 117692636 не положила достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното й имущество, собственост на „Грийн Арена“ ООД, като не оспорила по съдебен ред предявената от Б. В. И. запис на заповед от 22.12.2014г. за сумата от 90 717 лева и от това е последвало разпиляване на имуществото на „Грийн Арена“ ООД гр.Русе, като имуществото е в големи размери и деянието й останало недовършено поради независещи от волята й причини, поради и което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл.

201, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, първоинстанционният съд й наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не й наложил наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК, а именно лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, както и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 3 НК конфискация на налично имущество, които законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК районният съд определил на подсъдимата С. И. едно общо наказание, измежду наложените й по-горе, в размер на най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 НК така определеното наказание било отложено за изпитателен срок от три години.

С присъдата подс. Б. И. била призната за виновна в това, че през периода от 15.05.2015 г. до 26.06.2015 г. в град Русе, в съучастие със С. К. И., като помагач, подпомогнала С. К. И., като длъжностно лице - **** на „Грийн Арена“ ООД, ЕИК:117692636, като предявила за изпълнение запис на заповед от 22.12.2014г. издаден от „Грийн Арена“ ООД за заплащане в нейна полза на сумата от 90 717 лева, като подала до Районен съд - Русе заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и чл .418 ГПК и като подала молба до ЧСИ И.Х.. за образуване на изпълнително производство по изпълнителен лист № 2805/24.06.2015г. по ч.гр.д. № 2

3386/2015г., по описа на Районен съд Русе, С. К. И. да направи опит да присвои чужди движими вещи - сума в размер на 90 717 лева - собственост на дружеството „Грийн Арена“ ООД, връчени на С. К. И. в това й качество да ги пази и управлява, като за улесняване на това престъпление С. К. И. е извършила и друго престъпление, такова по чл. 219, ал. 1 НК - като длъжностно лице - **** на дружеството „Грийн Арена“ ООД, ЕИК:117692636 не положила достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното й имущество, собственост на „Грийн Арена“ ООД, като не оспорила по съдебен ред предявената от Б. В. И. запис на заповед от 22.12.2014г. за сумата от 90 717 лева и от това е последвало разпиляване на имуществото на „Грийн Арена“ ООД като имуществото е в големи размери и деянието й останало недовършено поради независещи от волята й причини, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК районният съд й наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не наложил на подсъдимата Б. И. наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК, а именно лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, както и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 3 НК конфискация на налично имущество, които законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

Съдът осъдил подсъдимите, на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплатят направените по делото разноски.

Двете жалби са идентични. В тях се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована и постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. По тази причина се иска от въззивната инстанция да я отмени и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимите за невинни и да ги оправдае. Алтернативно се иска, в случай че при постановяване на присъдата са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, тя да бъде отменена и делото да се върне за нoвo разглеждане от друг състав на съда.

В допълните съображения към жалбите се излагат аргументи за липса на качеството на длъжностно лице на подсъдимата С. И., поради което тя не може да бъде субект на престъпленията, за които е призната за виновна. Сочи се, че е налице липса на мотиви, какво съдът e приел - връчване, поверяване или управление на имуществото, предмет на присвояването, което представлявало неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Дружеството не разполагало със средствата, които се целяло да бъдат присвоени, за да се приеме, че било връчено за пазене или поверено.

Подписването на запис на заповед не може да се отъждестви с разпореждане, поради което няма състав на престъплението присвояване. B обвинителния акт липсва фактическа обстановка, която очертава ясно признаците на състава нa престъпленията, за които подсъдимите ca предадени на съд. Липсвало твърдение, че дружеството е имало в патримониума си сумата от 90 717 лв., за 3 да е налице поверяване за пазене и управление. Този порок е съществен, тъй като предмета на престъплението е част от обективната страна на състава на престъплението. Нормата на чл. 219, ал.1 от HK е бланкетна и като такава следва да бъде запълнено нейното съдържание с конкретни норми от друг нормативен акт. Наред с това престъпленията пo чл. 219 и чл. 220 от НК не са конкретизирани пo време и място. Не става ясно, кога е извършено престъплението пo чл. 202 от HK и съответно, кога са извършени улесняващите престъпления. Ha следващо място, първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като в мотивите си районният съд не е обсъдил всички доводи, изложени от защитата в първоинстанционното производство.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбите и допълнителните съображения към тях за неоснователни и пледира обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът поддържа жалбите и допълнителните съображения към тях.

Пледира съда да ги уважи като основателни.

Подсъдимите лица, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище във въззивното производство.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбите са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения:

Въззивна инстанция намира, че в конкретния случай са налице предпоставките визирани в чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, обжалвана присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от Районен съд – Русе, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Първоинстанционният съд е провел съдебното производство въз основа на обвинителен акт, лишен от изискуемото по чл.246, ал.2 от НПК съдържание. Това нарушение не може да бъде санирано от въззивния състав, но е отстранимо чрез връщане на делото за ново разглеждане и нова преценка на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, които следва да се разгледат в разпоредително заседание от първата инстанция.

По отношение на обвинението на подс.С. И. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.201, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК с улесняващото престъпление по чл.220, ал.1 от НК, не е посочено дали от това деяние е произлязла значителна вреда за „Грийн Арена“ ООД, в какво се изразява, какъв е нейният размер, кога е настъпила (тъй като престъплението по чл.220, ал.1 от НК е резултатно), в причинна връзка ли е с неизгодната сделка или такава не е настъпила и поради какви причини.

По подобен начин по отношение на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 4 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.201, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК в съучастие между двете подсъдими, с улесняващото престъпление по чл.219, ал.1 от НК, не е посочено в какво се изразява разпиляването на имуществото на дружеството, кога е настъпило (безстопанствеността също е резултатно престъпление), значително ли е то, каква е паричната равностойност на щетата, какво е съотношението й с целия патримониум на предприятието, по какъв начин е поверено имуществото на подс.С. И., дали чрез изпълнителното деяние подсъдимата не е изпълнила или е нарушила възложени задължения, нормативно установени ли са, съответно кои норми следва да запълнят бланкетния състав на престъплението по чл.219 ал.1 от НК или задълженията произтичат от естеството на самата работа, от житейски или общопризнати правила.

В обвинителния акт липсва описание и за обстоятелствата свързани със субективната страна на деянието по чл.219, ал.1 от НК, а този пропуск е съществен, тъй като това престъпление може да бъде извършено само по непредпазливост при двете й форми и не е ясно защо се приема, че умишленото престъпление присвояване е осъществено, чрез улесняващо непредпазливо престъпление, което се осъществява заедно с присвояването.