Определение № 407 от 06.04.2016, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 407 06.04.2016г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Окръжен съдия : Десислава Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 362 по описа за 2015 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140 вр.чл. 146, ал.

1 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „МСУ и транспорт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Меден рудник“ бл.162, с ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.Б., против „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Вардар“ №26, представлявано от Феридун Гюркан и Гюркан Ертан, за установяване по отношение на ответника, че съществува неприетото вземане на ищеца по т.д.№259/2011 год. в общ размер на 50 674.47 лева, от които 17 248.49 лева - главница по фактури № 759/20.12.2010 год.; фактура № 919/12.10.2011год.; фактура № 927/12.12.2011 год., фактура № 940/06.03.2012 год.; фактура № 933/11.01.2012 год.; фактура № 945/28.04.2012 год. и фактура № 804/09.02.2012 год., както и законна лихва за забава в размер на 4 658.66 лева върху сумата от 14 945.45 лева по фактура от 759/20.12.2010 год. за периода от 20.12.2010 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 74.73 лева върху сумата от 327.84 лева по фактура от 12.10.2011 год. от 12.10.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 117.38 лева върху сумата от 535.68 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 109.92 лева върху сумата от 543.84 лева по фактура от 11.01.2012 год. от 11.01.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 75.70 лева върху сумата от 405.84 лева по фактура от 06.03.2012 год. от 06.03.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 158.22 лева върху сумата от 81 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 84.06 лева върху сумата от 489.84 лева по фактура от 28.04.2012 год. от 28.04.2012 год. до 31.12.2013 год., както и законната лихва върху главниците от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното плащане, дължимо от длъжника „Сън сити инвест“ АД.

С определение №1079/10.09.2015 год. по служебен почин на съда като втори ответник по иска е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД като подал възражение кредитор по чл.690 от ТЗ.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците.

Постъпили са писмени отговори от „Банка

ДСК“ ЕАД и „Сън сити инвест“ АД в несъстоятелност в срока по чл.367 ал.1 от ГПК.

Преписи от отговорите са били връчени на ищеца с указание за възможността за подаване на допълнителна искова молба. В срока по чл.372 от ГПК е постъпила такава, подадена от адв.Б. като пълномощник на ищеца.

В срока по чл.373 от ГПК е подаден допълнителен отговор от ответника „Банка ДСК“ ЕАД.

При това положение, с оглед осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищецът твърди в исковата си молба, че предявил вземанията си против длъжника в производството по несъстоятелност по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, произтичащи от договор за заместване в дълг от 11.01.2013 год., сключен между „Сан сити“ ООД, „Сън сити инвест“ АД и „МСУ и транспорт“ ЕООД, а именно главница в размер на 18 064,49 лв., както и законна лихва за забава в размер на 4658.66 лева върху сумата от 14 945.45 лева по фактура от 759/20.12.2010 год. за периода от 20.12.2010 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 74.73 лева върху сумата от 327.84 лева по фактура от 12.10.2011 год. от 12.10.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 117.38 лева върху сумата от 535.68 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 109.92 лева върху сумата от 543.84 лева по фактура от 11.01.2012 год. от 11.01.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 75.70 лева върху сумата от 405.84 лева по фактура от 06.03.2012 год. от 06.03.2012 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 158.22 лева върху сумата от 81 лева по фактура от 12.11.2011 год. от 12.11.2011 год. до 31.12.2013 год.; законна лихва за забава в размер на 84.06 лева върху сумата от 489.84 лева по фактура от 28.04.2012 год. от 28.04.2012 год. до 31.12.2013 год., както и законната лихва върху главниците от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното плащане. Ищецът твърди, че вземанията му били приети от синдика и включени в окончателния списък на приетите вземания. Заявява се, че срещу вземането е било подадено възражение от друг кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, с твърдения за недопустимост на молбата за предявяване, за нищожност на договора на различни основания, за несъществуване на приетите вземания, за липса на доказателства за изпълнение на договора от която и да е от страните по него.

В исковата молба се оспорва качеството на кредитор на „Банка ДСК“ЕАД, с твърдения, че е напълно удовлетворен за вземанията си към длъжника от „ЕФГ билд груп“ ЕООД. Според ищеца, предвид удовлетворяването на „Банка ДСК“ ЕАД, не са били налице процесуални предпоставки за разглеждане на възражението на този кредитор, а приемането му е ненадлежно – недопустимо. Заявява се, че с определение от 29.06.2015 год. съдът по несъстоятелността е уважил предявеното възражение на банката и е изключил вземанията му от списъка на приетите вземания, с изключение на вземането по фактура №804/09.02.2012 год. и товарителница от 06.02.2012 год. Ищецът заявява, че поради изключване на предявените вземания от списъка на приетите вземания, за него е налице правен интерес от предявяване в законоустановения седмодневен срок с начална дата 30.06.2015 год. на претенция, с която да установи съществуването на сумите, претендирани в производството по несъстоятелност, представляваща главници и лихви. Твърди, че в производството по т.д.№259/2013 год. е предоставил обоснован отговор, с който е оспорил възраженията на банката, както и писмени доказателства, редовни от външна страна, идентични с такива, находящи се у длъжника, които удостоверяват основанието и размера на вземането.

Заявява се в исковата молба, че определението от 29.06.2015 год. е изцяло неправилно. Сочи се, че от една страна съдът по несъстоятелността приема договора за заместване в дълг от 11.01.2013 год. за действителен и че вземанията по него са изискуеми, но от друга страна приема, че част от вземането не е изискуемо. Заявява се, че ищецът има изискуемо вземане на основание фактури, които са подробно описани в договора за заместване в дълг. Те са издадени за задължения по договори за изработка, сключени за различни обекти, и за наем. Заявява се, че са били представени и оферти, в които са посочени ориентировъчни цени, тъй като определянето на крайната цена става след представяне на количествено-стойностна сметка и приемането на СМР от възложителя. Твърди се, че са изпълнение на СМР и СРД от изпълнителя са издадени протоколи за установяване на извършените видове СМР и актове обр.19 съгласно договора и разпоредбите на ЗУТ. Ищецът се позовава на чл.1 ал.2 от Наредба №3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а именно, че чрез актовете и протоколите на участниците в строителството се удостоверява спазването на изискванията към строежите по чл.169 ал.1 - 3 –УТ. Твърди, че съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите - чл.1, ал.4. от Наредба № 3. Ищецът заявява, че всички протоколи за установяване на извършените видове СМР са подписани надлежно и от двете страни. Твърди, че договорът за наем е действителен ,като наемателят освен заплащането на наемната цена, се е задължил да заплаща и всички административни(консумативни) разходи за имота, за което са му издавани фактури.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Постъпил е отговор на исковата молба от „Банка ДСК“ЕАД в който установителният иск се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан.

Заявява се от ответника, че е кредитор в производството по несъстоятелност срещу „Сън сити инвест“ АД с прието вземане, поради което за него е налице пасивна процесуална легитимация в настоящия процес.

Сочи, че е предявил вземания по реда и в сроковете по чл.685 ал.1 т.1 от ТЗ, които са приети от синдика и включени под №2 в списъка на приетите вземания по чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ. Ответникът заявява, че в законоустановения срок предявеното и прието вземане на банката не е оспорено чрез подаване на възражение от легитимирано лице, неподаването на възражение води до преклудиране на възможността за подаване на отрицателен установителен иск срещу това вземане и следователно възможността на кредитора-ищец за оспорване на приетото вземане на „Банка ДСК“ ЕАД в настоящото производство е преклудирана. Отделно от това сочи, че премяната в списъка на приетите вземания, извършена от синдика, е извън неговите правомощия, поради което не може да произведе правни последици.

Заявява се, че в ТЗ не е предвидена възможност за служебно коригиране на списъците на приети вземания по почин на съда, ако не е подадено възражение от заинтересованите лица в законоустановения срок. Ответникът посочва, че с определение №1245/27.10.2015 год. по т.д.№259/13год. съдът не е одобрил извършеното от синдика изменение на одобрения от съда списък на приетите вземания, изразяващо се в изключване на „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и заместването ѝ от „ЕФГ билд груп“ ЕООД. Освен това твърди, че с платежно нареждане от 16.10.2015 год. сумата е възстановена на „ЕФГ билд груп“ ЕООД.

Допустимостта на предявения иск се оспорва с твърдения, че вземането на ищеца е предявено нередовно в производството по несъстоятелност. На първо място се посочва, че молбата за предявяване е подписана от управителя Георги Николов, по положеният подпис се различава от този, който е предоставен като образец по чл.141 ал.3 от ТЗ и наличен по партидата на дружеството в ТР. В случай, че се приеме, че молбата е била подадена от пълномощник, предявяването е нередовно, тъй като пълномощно не е било представено. На второ място се твърди, че в молбата да предявяване на вземанията като основание за възникването им са посочени търговска сделка по договор от 24.11.2010 год., договор от 01.05.2011 год. и фактури, без да е посочен договорът за заместване в дълг. Според ответника, неправилното посочване на основанията на вземанията води до нередовност на предявяването.

По основателността на иска се заявява, че договорът за заместване в дълг е подписан от лице, което не е имало представителна власт да го подпише към датата на договора. Ответникът твърди, че договорът за заместване в дълг е с недостоверна дата. Счита, че за достоверна дата по отношение на третите лица следва да се приеме датата на предявяване на вземането. Тъй като към датата на предявяването подписалият от страна на „Сън сити инвест“ АД Ертан Гюркан не е представлявал дружеството, то договорът за заместване в дълг е подписан от лице което неби могло да представлява „Сън сити инвест“ АД.

Заявява се в отговора, че кредиторът

„МСУ и транспорт“ ЕООД не е доказал наличието на старо задължение и липсата на предходно задължение прави заместването в дълг нищожно поради липса на предмет и основание по см.на чл.26 ал.2 от ЗЗД. Ответникът подробно аргументира твърденията си за несъществуване на вземанията по фактури №759/20.12.2010 год.;

№919/12.10.2011 год.; №927/12.12.2011 год.; №940/06.03.2012 год.;

№933/11.01.2012 год.; №945/28.04.2012 год. Заявява, че фактура от 12.11.2011 год. за сумата от 81 лв. не е представена при предявяване на вземанията и в настоящото производство, такава не е описана в договора за заместване в дълг.