Решение № 101 от 26.07.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Търговище, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500106 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Н. Ц. от гр. *******, чрез процесуалния й представител адв. А. Н., ТАК, срещу решение № 154/15.04.2024 г. по гр.д.№ 1354/2023 г. на РС-Търговище, с което е отхвърлен предявения от Ц. срещу Община Търговище установителен иск за собственост въз основа на давностно владение върху имот, отразен в КК/2005г. на гр.Търговище като имот с идентификатор № *** в м.

„Драка“ в землището на гр.Търговище с площ от 879 кв.м. , при граници: имот с ид. ***; имот с ид.№ *** и имот с ид.№ ***, , представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих съгл. § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, частна общинска собственост, отразен в скица № 15-884241/16.08.2023г., изд. от СГКК гр.Търговище, като неоснователен, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност въззивницата моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

1

В жалбата се изложени следните оплаквания и съображения: В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че ищцата владее имота повече от 20 години, но при изчисляването на срока неправилно е преценил спирането на давността съгласно Закона за общинската собственост, без да съобрази мотивите на КС във връзка с това спиране и прогласяването на противоконституционността на взетото от НС решение.

В срока по чл. 263 ГПК отговор не е постъпил.

В с.з. въззивницата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, с изложените в нея доводи, допълвайки, че действително в решението на КС е записано, че то ще действа занапред, но „самият факт, че прогласяваш нищожност на една законова разпоредба, тя е нищожна от момента на нейното възникване като такава“, поради което и предвид началото на давностно владение от 2001 г. до момента, счита, че в полза на ищцата има изтекъл 10 годишен давностен срок. Процесуалният представител на Община Търговище счита жалбата за неоснователна, решението за правилно и законосъобразно, но в пледоариите заявява, че същото следва да бъде „изменено, искът трябва да бъде отхвърлен като неоснователен“, но не поради неизтекла в полза на ищцата придобивна давност, а на основание, че не е била владелец (а е налице евентуално държане на имота само, по силата на предварителния договор за продажба са й предадени единствено подобренията в имота- овошка , барака и кладенец) и не е имала право да го придобие въобще по давност. Предвид неприключилата преписка по §4 от ЗСПЗЗ по надлежния ред, имотът е преминал в общинска собственост, продаден на търг на трето лице.

При извършената проверка по реда на чл. 267-269 ГПК, при съответното прилагане на чл. 262 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, при редовно упълномощаване, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, извършена е редовна размяна на книжа, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

Предявеният установителен иск за собственост (след направеното уточнение) е обоснован с твърденията на ищцата, че по силата на сключен на 20.10.2002 г. предварителен договор С П. Ю. и П. Ю., е започнала да владее недв.имот в гр. Търговище, м. Могилата, представляващ дв.място от около 1,7 2 дка, от които 4 ара овошки и трайни насаждения, изградената в имота вила от 16 кв.м., сайвант, барака за инструмент, дворна чешма, кладенец, който имот продавачите имали по силата на ПМС № 76. След проведена процедура по ЗСПЗЗ за изкупуване, на праводателите й била издадена заповед № З-ЗП447/27.09.2011г., след което с нот.акт същите й продали част от имота - ПИ ид.

№ ***, с площ от 899 кв.м., а останалата половина от местото, което владее от 2002г. - понастоящем ПИ с ид. № *** е станал общинска собственост. Във въпросната половина са овощните дървета, засадени от продавачите й 2002г. и тези, които тя е засяла след 2002г., както и кладенецът и чешмата , описани в предварителния договор. Позовавайки се на изтекла в нейна полза придобивна давност, с начало 2002 г., предвид Решение № 3/24.02.2022г. на Конституционния съд, че оспорената норма на § 2 ЗР на ЗИЗС противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга придобити вече права - в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., счита, че е станала собственик по давост на процесния имот, обуславящо основателност на исковата й претенция. Претендира разноски.

В писмен отговор по реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответната община е оспорила предявения иск с възражения, че сочените за праводатели на ищцата лица - П. и П. Ю. са били ползватели по ПМС 76 на ПИ с ид. № ***, докато за процесния имот с ид. № 73626.159. 43 в м.“Драката“, идентичен с имот с пл.№ 43, има записване в разписния лист на името на Г. К.

Д. въз основа на удостоверение № 130/1978 г., изд. на осн. ПМС № 76, за имота е отпочната процедура по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувана преписка през 1992 г. по подадено в срок заявление на името на Г. К. Д.; за процесния ПИ …43 има съставен АЧОС № 1241/02.05.2012 г., приложен към исковата молба, като в последствие имотът е продаден чрез публичен търг по реда на ЗОС и НПУРОИ на Кр. А. Хр., за което е сключен договор, вписан в СВп. Към РС Търговище на 24.02.2023г.

След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна:

С предварителен писмен договор за покупко-продажба на имот от 20.10.2002г. П. И. Ю. и П. И. Ю., двамата от гр.******* продават на ищцата С.

Н. Ц. подобрения, представляващи вила от 16кв.м., сайвант, дворна чешма, 3 кладенец и барака за инструменти, ограда от бетонни колчета и с мрежа и бодлива тел, както и трайни насаждения-овошки и лозе от около 4 ара, които се намират върху площ от около 1,7 дка по ПМС № 76, а реално- около 2 дка, за сумата от 500лв. С нот.акт за покупко-продажба на имот № 149, том IX, рег.

№ 9628, дело № 1168/2015г. по описа на нотариус П.А.а рег.№ 496 с район на действие РС Търговище обещателите по предварителния договор са прехвърлили на ищцата собствеността върху част от посочения в предварителния договор имот, а именно - имот с ид. *** по КК на гр.Търговище, с площ 899 кв.м., заедно с всички подобрения в него. Видно от Скица № 15- 884241/16.08.2023г., изд. от СГКК гр.Търговище другата част от посочения в предварителния договор имот представлява имот с идентификатор № *** в м. „Драка“ в землището на гр.Търговище, с площ от 879кв.м. (с посочени граници, една от които имот с ид. № ***) - земеделска земя с начин на трайно ползване „За земеделски труд и отдих“ (съгласно л. § 4 от ПЗРЗСПЗЗ), частна общинска собственост (АЧОС, вписан в СВп. 03.05.2012г.)

Имотът е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 1241/02.05.2012г., с посочено правно основание чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОбС вр. § 4 от ПЗРЗСПЗЗ.

От приложената по делото преписка 2205/06.07.1002 г. по § 4 ПЗРЗСПЗЗ се установява ,че процесният имот е предоставен за ползване по ПМС № 76 на трето лице - Г. К. Д., видно от удостоверение № 130/1978г. (л. 40) една от границите на имота е: „ползуватели п.20- П. Ю.“. Въз основа на молба от 08.02.1998г., със Заповед № З-01-1888/04.12.2006г. на кмета на Община Търговище (л. 37), на Г. К. Д. е признато правото да придобие собствеността върху 1 дка земеделска земя в м.“Драката“ в землището на гр.Търговище, като се извърши процедура по оценка на земята.

От заключението на приетата от РС -Търговище СТЕ, неоспорено от страните, предвид и разясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на 22.02.24 г., се установява, че имотът, описан в предварителния договор от 2002 г. включва два отделни имота - ПИ 42 и ПИ 43 по стария план на местността, а към момента: имот с ид.*** и имот с ид.*** (процесният).

При посещение на място вещото лице е установило, че имот 43 е в м.„Драка", в землището на гр.Търговище, незастроен, като в момента на огледа са 4 установени няколко дървета по границите на имота; кладенец, чешма и на около 3 метра навътре от южната граница водомерна шахта. Имотът е ограден от трите страни - юг, изток и запад с мрежа на колове на места обрасла с храсти, а от север оградата е с бодлива тел на колове. Процесният имот съществува в реални граници и има статут на земеделска земя. От справката в отдел ТСУ в Община Т-ще вещото лице е установило, че по стария кадастрален план за м. „Драка” от 1975г., ПИ с идентификатор *** е идентичен с поземлен имот № 43, и в разписния лист към този план е записан като нива на Г. К. Д., на основание „У-е по 76 ПМС № 130/1978“. В регистрите към КК на гр.Търговище, видно от скица №15-884241/ 16.08.2023г., издадена от СГКК- Търговище, като собственик е записана Община Търговище на осн.

АЧОС № 1241, вписан в СВп. - Търговище с №16, том IV, рег.3271 от 03.05.2012 г. В ОС „Земеделие“ гр. Търговище за процесния имот няма подадено заявление за възстановяване на земята по реда на ЗСПЗЗ. От проверката в отдел „Общинска собственост“ вещото лице е установило, че за процесния имот има образувана преписка вх. № 2205/06.07.1002 г. по подадени документи за придобиване на собственост върху земеделска земя по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от която преписка се установява, че имотът е бил предоставен за ползване по ПМС на лицето Г. К. Д., издадена заповед е № З01-1888/04.12.2006 г. на кмета на Община Търговище, цитирана по-горе (л.37), връчена на Г. Д. на 07.12.2006 г., но процедурата по придобиване на имота не е завършена (в о.с.з. вещото лице е пояснило, че не е имало последващи действия от Г. Д. - заявяване на желание да заплати имота и по тази причина имотът е останал като общинска собственост) - т.е. няма извършена реституционна процедура за имота по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установяват твърденията на ищцата за владение на имота от 2002 г. От показанията на св.

М. К. (свидетелката има място, близо до процесния имот, познава ищцата от 2002 г.) се установява, че през 2002 г. ищцата купила място от общо 1 дка: мястото с бараката (което платила 2015г.) и мястото/имота под него, който не била купила, тъй като бил общинска собственост. Ищцата работела цялото място още от 2002г., имало посадени дръвчета в него и поставила ограда около целия имот, живеела там,имало водопровод и питейна вода. Допреди 5-6 години било така. От показанията на св. Ст. Ж. (бивш колега на ищцата, познава я от 48 години) се установява, че през 2002 г. ищцата е закупила имота 5

- през 2015 г. закупила част от местото, в което се намира и вилата й, като от нея знаел, че другото е общинско, посещавал мястото до 2018 г. И двамата свидетели не знаят някой да й е оспорвал владението до преди пет-шест години, докогато са имали непосредствени впечатления от имота, но знаят от ищцата, че долната му част е общинска собственост. Преценявайки свидетелските показания, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира изцяло техните показания, като дадени от лица, имащи лични непосредствени впечатления от владението върху процесния имот до 20182019 г. В проведеното на 29.03.2024 г. с.з. ищцата е заявила, че местото е общинско и тя го е работила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за собственост – чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 108 ЗС.

Съгласно сочената разпоредба всеки има право да предяви иск, за да за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съобразно правната теория и установената съдебна практика, интерес от предявяване на установителния иск за собственост ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически и правни действия. Такова действие е безспорно е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик (разпореждането с чужд имот), тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ.