Определение № 927 от 02.10.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Габрово, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от адв. С. Т. като пълномощник на ищеца П. С.

П. частна жалба против Определение №583 от 08.08.2025г. по гр.д.№386/2025г. по описа на РС - Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, В жалбата се излагат доводи, че определеното адвокатско възнаграждение от 600лв. не се явява справедливо ,като не са съобразени относимите факти относно размера на защитавания материален интерес и личното явяване на адвоката в съдебното заседание.

Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ищеца за изменение на решението по гр.д.

№386/2025г. по описа на РС – Севлиево в частта за разноските . Съдът е приел, че определеното възнаграждение от 600лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки и осъществената защита от процесуалния представител, събраните доказателства, провеждането на едно открито заседание . В мотивите на определението има 1 изложени доводи, че при определяне на фактическата и правна сложност на производството следва да се отчете не само спецификата на същото, но и известните на съда обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна, но липсват конкретни съображения дали съдът приема, че такива обстоятелства са налице по отношение на пълномощника на ищеца , нито позоваване на конкретни данни, от които да се направи такъв извод.

Безспорно установено по делото е, че процесуалното представителство , осъществено от адв.Т. като пълномощник на ищеца, е при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл.38,ал.2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение , а не на страната, която го претендира, с оглед на което е ирелевантно за спора в какъв размер се претендира от пълномощника адв.Т..

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата начл.38,ал.2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство.

В случая развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от П. С. П. чрез пълномощника адв. Т., не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета ,събраните доказателства, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, приключване на производството в едно с.з., като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл.55,ал.1ЗЗД. От пълномощника на ищеца е подадена мотивирана искова молба, направени са доказателствени искания, взел е лично участие в проведеното по делото о.с.з. , в което е направил увеличение на размера на исковата претенция по чл.55 ЗЗД, пледирал е по същество на спора и е представил писмени бележки с анализ на доказателствата по делото и изложени конкретни доводи по основателността на всяка от исковите претенции. С оглед обема на осъществената процесуална защита от адв.Т. пред първоинстанционния съд по конкретното дело, фактическата и правна сложност на спора , защитавания материален интерес, изводим от размера на предоставения кредит като главница и сумата по предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД- 12318,30лв. , въззивният съд намира, че определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл.38,ал.2 ЗА следва да е в размер на 800лв. /опр.№1151 по к.ч.т.д. № 581 по описа за 2025г. на ВКС, І т.о, постановено по сходен казус/. В мотивите на обжалваното определение липсва конкретно позоваване на водени от пълномощника на ищеца множество идентични с производството по гр.д.№386/2025г. потребителски спорове, предвид на което и при липсата на такива данни по делото, в случая такова обстоятелство не е установено и не може да се 2 приеме като относимо към определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Т. за осъщественото процесуално представителство в производството по гр.д.

№386/2025г. по описа на РС-Севлиево.

По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде отменено и се измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските като на пълномощника на ищеца се присъди допълнително възнаграждение от 200лв. / над присъденото от 600лв/.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №583 от 08.08.2025г. по гр.д.№386/2025г. на РС-Севлиево, вместо което постанови:

ИЗМЕНЯ , на основание чл.248 ГПК, решение №162 от 04.07.2025г. по гр.д.

№386/2025г. на РС-Севлиево в ЧАСТТА за разноските относно присъденото на адв.С. Т. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА, като:

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“, ЕИК***, гр.***, р-н ***, ул.“***“№*-*, да заплати на адв.С. С. Т. допълнително адвокатско възнаграждение от 200лв./ над присъденото от 600лв/, на основание чл.38,ал.2 ЗА за осъщественото процесуално представителство по гр.д.

№386/2025г. на РС-Севлиево на ищеца П. С. П..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Габрово, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от адв. С. Т. като пълномощник на ищеца П. С.

П. частна жалба против Определение №583 от 08.08.2025г. по гр.д.№386/2025г. по описа на РС - Севлиево, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, В жалбата се излагат доводи, че определеното адвокатско възнаграждение от 600лв. не се явява справедливо ,като не са съобразени относимите факти относно размера на защитавания материален интерес и личното явяване на адвоката в съдебното заседание.

Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ищеца за изменение на решението по гр.д.

№386/2025г. по описа на РС – Севлиево в частта за разноските . Съдът е приел, че определеното възнаграждение от 600лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки и осъществената защита от процесуалния представител, събраните доказателства, провеждането на едно открито заседание . В мотивите на определението има 1 изложени доводи, че при определяне на фактическата и правна сложност на производството следва да се отчете не само спецификата на същото, но и известните на съда обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна, но липсват конкретни съображения дали съдът приема, че такива обстоятелства са налице по отношение на пълномощника на ищеца , нито позоваване на конкретни данни, от които да се направи такъв извод.

Безспорно установено по делото е, че процесуалното представителство , осъществено от адв.Т. като пълномощник на ищеца, е при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл.38,ал.2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение , а не на страната, която го претендира, с оглед на което е ирелевантно за спора в какъв размер се претендира от пълномощника адв.Т..

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата начл.38,ал.2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство.

В случая развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от П. С. П. чрез пълномощника адв. Т., не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета ,събраните доказателства, наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, приключване на производството в едно с.з., като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл.55,ал.1ЗЗД. От пълномощника на ищеца е подадена мотивирана искова молба, направени са доказателствени искания, взел е лично участие в проведеното по делото о.с.з. , в което е направил увеличение на размера на исковата претенция по чл.55 ЗЗД, пледирал е по същество на спора и е представил писмени бележки с анализ на доказателствата по делото и изложени конкретни доводи по основателността на всяка от исковите претенции. С оглед обема на осъществената процесуална защита от адв.Т. пред първоинстанционния съд по конкретното дело, фактическата и правна сложност на спора , защитавания материален интерес, изводим от размера на предоставения кредит като главница и сумата по предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД- 12318,30лв. , въззивният съд намира, че определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл.38,ал.2 ЗА следва да е в размер на 800лв. /опр.№1151 по к.ч.т.д. № 581 по описа за 2025г. на ВКС, І т.о, постановено по сходен казус/. В мотивите на обжалваното определение липсва конкретно позоваване на водени от пълномощника на ищеца множество идентични с производството по гр.д.№386/2025г. потребителски спорове, предвид на което и при липсата на такива данни по делото, в случая такова обстоятелство не е установено и не може да се 2 приеме като относимо към определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Т. за осъщественото процесуално представителство в производството по гр.д.

№386/2025г. по описа на РС-Севлиево.

По изложените съображения обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде отменено и се измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските като на пълномощника на ищеца се присъди допълнително възнаграждение от 200лв. / над присъденото от 600лв/.