Решение № 14016 от 16.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49400/2021
- Вид
- Решение № 14016
- Подписан
- 16.07.2024
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 14016 гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20211110149400 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от . срещу ..., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми, както следва: сумата от 1028,46 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.07.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в .., сумата от 21,50 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение през периода от 1.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 234,27 лв.
– мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.08.2018г. до 6.08.2021г., и сумата от 5,47 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.08.2018г. до 6.08.2021г.
В исковата молба ищецът излага, че процесният топлоснабден имот е бил собственост на А. Л. Д.-Х., която приживе е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ 1 потреблението на топлинна енергия е било остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, като в края на всеки отоплителен период са били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че потребителят не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Излага, че след смъртта на А. Л. Д.-Х. непогасените задължения са преминали в правната сфера на наследниците й, като доколкото няма преживял съпруг и не се установяват наследници до четвърти ред включително, пасивно легитимирана е .... С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Изложени са съображения, че общината не се явява наследник на починалата А. Л. Д.-Х., тъй като по данни от издадено удостоверение за наследници, се установяват такива от четвърти ред, което изключва приложението на чл. 11 ЗН. Дори да се приеме, че общината е придобила собствеността върху процесния имот, не е налице хипотеза на универсално правоприемство, поради което в патримониума на общината е преминало само конкретното имуществено право, но не и задълженията на наследодателя, свързани с ползването на имота. Моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
От страна на третото лице-помагач на ищеца ..е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на исковите претенции за главница се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ: 1/ наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, страна – потребител по което и длъжник за цената на потреблението е била А. Л. Д.-Х., а след смъртта й ответникът по силата на настъпило наследствено правоприемство; 2/ извършена от ищеца през този период доставка на топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната цена; и 3/ неизпълнение насрещното задължение на купувача за плащане стойността на потреблението.
2
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая между страните не е спорно, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 2 в . се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .. По делото е представен Нотариален акт № . по описа на нотариус . с който на А. Л. Д.-Х. е признато право на собственост върху апартамент № 2, находящ се в ., административният адрес на която сграда съгласно издадено от . удостоверение е идентичен с този на сградата по местонахождение на процесния имот.
Представена е и молба-декларация от 16.11.1994г., с която А. Л. Д.-Х. е отправила искане до ищеца партидата за имота да бъде заведена на нейно име като титуляр, декларирайки, че ползва имота за жилищни нужди с членовете на семейството си.
Видно от представените извлечения от сметки и изравнителни сметки, партидата е заведена на името на А. Л. Д.-Х..
От обсъдените доказателства се установява, че А. Л. Д.-Х. се легитимира като 3 собственик на процесния имот, като не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на собствеността да се е разпоредила с имота, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица, напротив, подадената от нея молба-декларация сочи, че именно тя е била и ползвател и в това си качество изрично е изразила воля да потребява доставената от ответника топлинна енергия.
Следователно, в качеството си на собственик на процесния имот, необременен с вещно право на ползване, и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, А. Л. Д.-Х. е била потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор за продажба с ответното дружество до смъртта й.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници на А. Л. Д.-Х., същата е починала на 26.02.2018г. – през исковия период. Съгласно отразеното в удостоверението починалата не е оставила преживял съпруг, нито деца или други низходящи, няма живи родители и други възходящи, няма и братя или сестри. В удостоверението обаче се съдържат данни за брат на нейния баща с малко име . с указание, че липсват други данни за него, както и за брат и две сестри на майка й с малки имена съответно Кирил, Бонка и Надежда, за които също е посочено, че няма други данни, като в полетата за смърт няма попълнена информация. Обстоятелството, че в общинската администрация няма пълни данни (три имена, ЕГН, адреси) за посочените лица не може да се приравни на липса на наследници. Самото наличие на вписвания за тези лица сочи, че такива съществуват, като въпрос на доказване е дали и кога са починали и оставили ли са наследници, с оглед преценка за наследяване на А.
Л. Д.-Х. от наследници от четвърти ред съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН. Съгласно визираната норма когато няма преживял съпруг и наследници от предходни редове, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
Разпоредбата на чл. 11 ЗН предвижда, че когато починалият не е оставил наследници, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Преминаването на наследствено имущество към държавата и общините се предпоставя от това да няма лица, които наследяват по закон и по завещание. В случая, предвид данните за законни наследници от четвърти ред, макар и неустановени, чл. 11 ЗН не намира приложение, поради което ответната община не се легитимира като собственик на процесния имот, за да бъде в това си качество задължено лице за цената на ползваната топлинна енергия след откриване наследството на А. Л. Д.-Х., нито има основание да отговаря за задължения за периода преди смъртта на физическото лице потребител.
4
При извода за недоказаност пасивната материална легитимация на ответника, остава безпредметно обсъждането на останалите елементи от правопораждащия главните вземания фактически състав, като на това основание предявените искове за цена на доставената топлинна енергия и дялово разпределение следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед акцесорния им характер подлежат на отхвърляне и исковете за мораторна лихва.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза на ответника. Същият претендира и му се следват сторените разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер от 100 лв., определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .., срещу ..., с адрес: ..., представлявана от кмета ..., искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 1028,46 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.07.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в .., сумата от 21,50 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение през периода от 1.07.2018г. до 30.04.2019г., сумата от 234,27 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.08.2018г. до 6.08.2021г., и сумата от 5,47 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.08.2018г. до 6.08.2021г.