Решение № 3353 от 03.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3353 гр. София, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110160558 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

Ищецът М. Р. С. , лично и със съгласието на своята майка Н. Н. З., твърди, че ответникът Р. С. С. е негов баща, като родителите не отглеждат заедно ищеца, а той се отглежда от майката. С решение № 56 от 08.12.2021 г. по гр.д. № 891/2021 г., РС-Радомир, на ищеца била определена издръжка, дължима от бащата, в размер на 250 лв. Тази издръжка понастоящем не отговаряла на нарасналите нужди на ищеца, с оглед и на инфлацията в страната. Съобразно доходите си, имуществото си и увеличените нуждите на ищеца ответникът следвало да заплаща издръжка в размер на 450 лв. мес. Ищецът молят за постановяване на решение, с което издръжката да бъде увеличена до посочения размер, считано от датата на исковата молба 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска.

Ответникът Р. С. С. оспорва иска. Сочи, че издържал и друг син, а претендираният размер на издръжката от ищеца бил пълнолетен. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 150 СК

Претенцията цели изменение на размера на веднъж определената и присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на обстоятелствата.

За уважаване на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които издръжката е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на дължащия издръжка.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – 1 т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите, имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Съдът намира, че в случая е доказано наличието на кумулативно предвидените в чл.

150 СК предпоставки във връзка с твърдените нови обстоятелства в исковата молба, по следните съображения:

От присъждането на издръжката до приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката – изминали са четири години, детето е пораснало, а с това са нараснали и неговите потребности. Сега определената издръжка вече е под минимума по чл. 142, ал. 2 СК.

Ищецът поначало няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от нуждата от издръжка на всяко здраво дете на неговата възраст, живеещо в столицата на страна и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. За изчисляване размера на издръжка следователно следва да се ползват преди всичко данните на статистиката.

Определеният с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2023 г. (дата на устните състезания по делото) е 504 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

2

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този показател е обективен и макар че ищецът по делото не е пълнолетно лице, а дте, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката на пълнолетно лице. Или съдът намира, че ищецът се нуждае от издръжка общо в размер на 504 лв. мес.

Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – ответника, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС № 5/1970 г. ), т.е. в случая между 336 лв. и 378 лв. С оглед възрастта на детето – почти 14 г., факта, че живее в София, където стандартът на живот е по-висок от провинцията и с оглед обичайните нужди, съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че детето се нуждае от издръжка от неотглеждащия родител в размер на 380 лв.

Размерът на издръжката зависи и от възможностите на дължащия издръжка да я заплаща, а последните от неговите доходи, имущество и квалификация (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Ответникът видно от писмените доказателства има среден доход над 2000 лв. мес., няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца (другият му син е пълнолетен), а и няма данни да живее под наем. Със своя доход може да покрие собствената си необходима издръжка от 504 лв. и с остатъка да плаща издръжката на ищеца от 380 лв.

Ето защо съдът намира, че искът следва да се уважи в размер до 380 лв., като издръжката се увеличи от 250 лв. на 380 лв., считано от датата на исковата молба 08.11.2022 г. до настъпване на пълнолетие или до законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска. За разликата над 380 лв. до пълния предявен размер от 450 лв. следва да се отхвърли.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но претенции за разноски страните нямат.

Ищецът не е правил разноски, но ангажираният адвокат е осъществявал безплатно процесуално представителство и следва да му бъде платено възнаграждение от противната страна на осн. чл. 38 ЗАдв. в размер на 300 лв. – арг. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

По държавната такса:

Ищците по искове за издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната такса за уважената част от исковете следва да се възложи на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда. Тя е в размер на 187,20 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 56 от 08.12.2021 г. по гр.д. № 3

891/2021 г., РС-Радомир, месечна издръжка в размер 250 лв. в полза на детето М. Р. С., като:

ОСЪЖДА Р. С. С. , ЕГН **********, да заплаща на детето си М. Р. С. , ЕГН **********, чрез неговата майка Н. Н. З., ЕГН **********, на основание чл. 150 СК месечна издръжка в увеличен размер от 380 лв., считано от датата на исковата молба 08.11.2022 г. до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 380 лв. до пълния предявен размер от 450 лв.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Р. С. С. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 187,20 лв., държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 15.03.2023 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4