Разпореждане № 500 от 29.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 500 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100818 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Ж. Х., ЕГН **********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор.

С разпореждане № 444/ 15. 04.2026 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е върнал частна въззивна жалба вх. № 5631/ 01.04.2026 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., в качеството на представляваща по право ПРБ, против разпореждане № 348/ 25.03.2026 г., пост.по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград , заедно с приложенията към нея.

Разпореждане № 444/ 15.04.2026 г., пост.по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград е връчено на 15.04.2026 г. на Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор.

Подадена е частна въззивна жалба вх. № 6638/ 21.04.2026 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., в качеството на представляваща по право ПРБ, против разпореждане № 444/ 15.04.2026 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград.

С разпореждане № 465/ 22.04.2026 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е оставил без движение частна въззивна жалба вх. № 6638/ 21.04.2026 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., в качеството на представляваща по право ПРБ, против 1 разпореждане № 444/ 15.04.2026 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, като е дал указания на въззивника Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни указанията на съда, обективирани в обстоятелствената част - да представи пълномощно, по силата на което Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., може да представлява, Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, по настоящето дело, включително с права да подава частна въззивна жалба, като е указал, че при неизпълнение на горното в указания срок следва връщане на касационната жалба като нередовна.

Разпореждане № 465/ 22.04.2026 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград е връчено на 22.04.2026 г. на Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор.

В установения срок, процесуални действия са извършени от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш. в качеството на представляваща по право ПРБ, като е изпратено становище, в което се сочи че „Съгласно чл.

136 ЗСВ прокуратурата е единна. От този принцип следва, че всеки прокурор по каквото и да било дело представлява единната прокуратура като държавна институция, съобразно своята компетентност….Освен това, съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че „Структурните звена на прокуратурата /респективно прокурорите при тях/ могат да представляват Прокуратурата на Република България по право и не е нужно изрично упълномощаване по реда на чл. 32-33 ГПК“.

Съдът намира, че не са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане № 465/ 22.04.2026 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград.

На първо място, Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, с последна редакция на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г.), не е единна, а от по-рано вече не е и централизирана – редакция ДВ, бр.

62/ 09.08.2016 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (посл. редакция ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни 2 прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.

Следователно, по действащата нормативна уредба – чл. 136, ал. 1 ЗСВ, прокуратурата не е единна, поради което не може да се изведе от понятието „единна“ принцип, че всеки прокурор по каквото и да било дело може да представлява прокуратурата като държавна институция, съобразно своята компетентност – липсва единност на прокуратурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата.

Цитираните разпоредби на закона водят до единствения законосъобразен извод, че Прокуратурата на РБ, като юридическо лице се представлява единствено от Главният прокурор – това е законният представител на това юридическо лице, което може да я представлява по граждански дела, когато ПРБ е страна в процеса, или да упълномощава Главният прокурор лица, предвидени в чл. 31-32 ГПК.

От друга страна, неоснователен е довода, че структурните звена на прокуратурата и прокурорите при тях, могат да представляват Прокуратурата на Република България по право, съдът намира за неоснователен. Предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК на ВКС правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, е лишена от предмет.

На следващо място, приемайки в диспозитива в т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, ВКС действа като позитивен законодател, дописвайки ГПК, че „Структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея“. Възможността за произнасяне на ВКС по искания за абстрактно нормативно тълкуване на законови 3 разпоредби – да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона – аргумент от чл. 124, ал. 1 ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той няма конституционното и законово основание да законодателства.

На следващо място, като допълнителен аргумент, съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт, което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса - в този смисъл решение № 681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗНА, тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50 - тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Следователно, тълкувателното решение има действие докато действа тълкуваната разпоредба. В случая, ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби от ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г.. В този смисъл, при сега действащия ГПК, постановките на ТР № 3/ 2004 г. са загубили значение.

На следващо място, ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби от ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г., както и при устройство на прокуратурата като единна и централизирана, но с последните изменения на КРБ и ЗСВ, Прокуратура на РБ не е нито единна, 4 нито централизирана. Новата концепция за статута на Прокуратура на РБ, възприета от законодателя, изключва действието на постановките на ТР № 3/ 2004 г..

Ето защо, след като липсва надлежно пълномощно от главния прокурор за овластяване на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград да подава частна въззивна жалба по възз. гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, при налично изрично указание за това, то е налице неотстраняване на нередовностите в срока, което обуславя на основание чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК, връщане на частната въззивна жалба на въззивника, заедно с приложенията към нея.

Водим от горното и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА частна въззивна жалба вх. № 6638/ 21.04.2026 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., в качеството на представляваща по право ПРБ, против разпореждане № 444/ 15.04.2026 г., пост. по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград , заедно с приложенията към нея.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните, от която жалба препис за връчване не се представя.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на въззивника Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор , по ССЕВ или на електронния адрес на Прокуратура на Република България, за сведение и изпълнение.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5