Акт от 08.04.2020, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. Сливен, 08.04.2020 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия:

СЛАВ БАКАЛОВ при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 488 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.В.П.,***, чрез адв. Г.М. ***, против

Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7760/09.10.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.

С жалбата се иска да бъде отменен акта като незаконосъобразен, тъй като според цитираният чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията, за да се направи прихващането се пропускал да се приложи чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, който определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Твърди се, че задължението произтича от санкция наложена за кампания 2010 г., а максималния срок в който могат да се събират санкциите за бъдещ период е три години, считано от годината за която е наложена санкцията.

Заявява, че цялата недължимо платена сума е била възстановена по сметка на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с платежни нареждания от 21.05.2012г. и от 30.07.2012г., като е останала неизплатена единствено начислената лихва. Твърди, че атакуваното писмо е немотивирано, че като причина да бъде извършена оторизация от фонда се сочело само, че същият се съобразява с указанията и мотивите на съда по Решение № 3265 от 16.05.2014 г. по административно дело № 2842/2013г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 3318 от 25.03.2015г. по административно дело № 9164/2014г. на ВАС, като в диспозитива на цитираните решения липсвало връщане на преписката за ново произнасяне.

По жалбата е постановено Решение № 10/01.02.2019 г. по адм. дело № 326/2018 г. на Административен съд – Сливен, което е отменено с Решение № 15448/14.11.2019 г. по адм. дело № 4225/2019 г. на

Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да се изследва дали сумата от 1189,56 лева, представляваща лихва се дължи, какъв е характера на тази лихва, от кой момент е начислена и как е определен размера й.

В съдебно заседание за оспорващия редовно призован се явява п. п. адв. Г.М. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като пледира за отмяна на оспорения акт с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"-, чрез п. п. – ст. юриск. Д. Р. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че административният акт е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, с посочване на фактическото и правно основание за издаването му, поради което е законосъобразен. Претендира се отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващата

А.В.П. е з. с. по смисъла на §1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители.

С

Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ е определена по отношение на А.В.П. недължимо платена сума във връзка с подадено от нея Общо заявление за единно плащано на площ за 2009 г. в размер на 10 932,01лв. В АУПДВ е посочено, че недължимо изплатената финансова помощ в размер на 10 932,01лв. се прихваща от одобрените за изплащане суми по подадено от П. заявление УИН 20/050610/58319 за кампания 2010 г. Този АУПДВ е връчен на оспорващата на 18.04.2011 г.

В качество си на з. п. на 02.05.2011г. оспорващата е подала Заявление с УИН 20/060611/70046 за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011г., в това число и по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството (НДКМ1). С уведомително писмо от 23.10.2012 г. жалбоподателката е уведомена за оторизирана субсидия по НДКМ1, в размер на 2699.94 лева, като в Таблица №2, неразделна част от акта, освен оторизираната сума са посочени и размерът на удържаната сума - 2699.94 лева, както и размерът на реално изплатената на з. с. субсидия – 0.00 лева. Под таблицата е указано, че колоната „Удържана сума” отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. По жалба на А.В.П. против уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7760 от 23.10.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, в Административен съд София - град е образувано адм. дело № 2842/2013 г. по описа на последния. С Решение № 3265/16.05.2014 г. уведомителното писмо в частта му за удържаната сума в размер на 2699.94 лева (две хиляди шестотин деветдесет и девет лева и 0.94) лева, отразена в Таблица 2 – Извършени плащания (в лева) е отменено поради издаването му при пълна липса на мотиви, като не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Решение № 3265/16.05.2014 г. по адм. дело № 2842/2013 г. по описа на АССГ е оставено в сила с Решение № 3318 от 25.03.2015 г. по адм. д. № 9164/2014 г. на ВАС – трето отделение.

С

Уведомително писмо изх.№ 02-200-6500/4997 от 02.10.2011 г. издадено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" във връзка с подадено от оспорващата заявление УИН 20/050610/58319 по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. са оторизирани в нейна полза 0 лв.

На

09.10.2018 г. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2011, с което е оторизирана субсидия по НДКМ1, в размер на 2699.94 лева, като в Таблица №2, неразделна част от акта, освен оторизираната сума са посочени и размерът на удържаната сума - 2699.94 лева, както и размерът на реално изплатената на земеделския стопанин субсидия – 0.00 лева. Като правно основание за издаване на писмото е посочена разпоредбата на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, като фактическо такова обстоятелството, че цялата оторизирана сума по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производството в размер на 2 699,94 лева. е удържана на 22.12.2011 г., като част от дължима от кандидата сума по влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/24074 от 13.04.2011г. с общ размер на вземането от 10 932.01 лв.

Посочено е, че след извършеното прихващане останалата част от главницата по АУПДВ в размер на 8232.07 лв. е възстановена по сметката на ДФ „Земеделие" с платежно нареждане от 21.05.2012 г. (5000 лв.) и принудително събрани от НАП суми от дата 30.07.2012 г. (3232.07 лв.), като към момента на издаване на оспореното писмо е налице задължение на кандидата към ДФ „Земеделие" в размер на 1186.07 лв., представляващо лихва, натрупана върху главницата по АУПДВ до датата на погасяването й.

Административния акт е съобщен на А.П. с писмо с обратна разписка, получено на 16.10.2018 г., а жалбата е подадена, чрез административния орган по пощата с дата на изпращане 29.10.2018 г. в 14- дневния срок за оспорването му.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, както и адм. дело № 2842/2013 г. по описа на

АССГ, ведно с по адм. дело № 9164/2014 г. по описа на

ВАС на РБ.

По делото е приложено копие на изпълнително дело № **********/2012 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, образувано срещу А.В.П., на основание АУПДВ 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от чието заключение става ясно, че на 18.04.2011г. на А.В.П. е връчен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. за недължимо платена сума във връзка с подадено от нея Общо заявление за единно плащано на площ за 2009 г. в размер на 10 932,01лв.

На

22.12.2011 г. ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция е удържала на А.В.П. полагаща се субсидия за кампания 2011г. - 2 699,94лв., в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ.

На

19.06.2012г. е образувано изп.дело № 20120000644/2012 г. по описа па публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен за неплатени публични вземания срещу А.В.П. в размер на 9 421,63лв. в т.ч. главница 8 232,07 лв. и лихва 1 189,56 лв.

На

21.05.2012 г. по сметка на ДФ"Земеделие", А.В.П. е внесла в Ю. И Е. Д.

Б. сумата от 5 000,00 лв. с основание „възстановяване на недължимо платена сума УРИ 315449". На 29.06.2012 г. п. и. З. К. е разпределила сумата като е намалила главницата по изпълнителното дело.

На

30.07.2012 г. по принудително събиране от НАП, А.В.П. е внесла в У.К. Б. по сметка на ТД па НАП Бургас офис Сливен сумата 3 232,07лв. с основание "ИД644/2012г". На 20.08.2012г. публичния изпълнител я разпределя като остатък от главница по недължима платена субсидия по АУПДВ № 01-6500/24074/13.04.2011г. и закрива задължението по главницата.

На

27.03.20 19г. А.В.П. погасява лихва по АУПДВ от 13.04.2011 г. в размер на 1187,00лв.

От приложеното по делото писмо изх.№ С200020-178-0002013/22.01.2020г. от ТД на НАП Бургас офис Сливен е видно, че с Разпореждане изх.№

С190020-035-0233316/29.03.2019 г. изпълнително дело 20120000644/2012 г. е прекратено на 29.03.2019 г.

Според вещото лице за периода 18.04.2011 г.- 09.10.2018 г. дължимата лихва върху главница 10 932,01 лв. посочена в Акт за установяване на публично държавно вземане №01- 6500/24074/13.04.2011г. е в размер на 1 186,18лв. За периода от 03.05.2011г. до 09.10.2018г. дължимата лихва върху главница 10 932,01лв. посочена в Акт за установяване па публично държавно вземане № 01- 6500/24074/13.04.2011 г. е в размер на 1 139,75лв..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, изслушаната експертиза и изявленията на страните.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

След като е сезиран с оспорване при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл.

168, ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес съгласно принципа за това въведен с нормата на чл. 9 от АПК, както и поради изрично въведените с жалбата доводи.