Решение № 148 от 07.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ III-23, 07.02.2020 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова мл. съдия

Красен Вълев при секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 2081 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение

№2901 от 07.11.2019 г. по гр.д.№6339 по описа за 2019 г. на Районен съд - Бургас, Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.София, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от Главен Комисар Николай Николов, е осъдена да заплати на Г.Н.С., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №8, ет.1, чрез адв.Златина Билянова, сумата от 1594,26 лева (хиляда петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 232,23 часа за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 206,88 лева (двеста и шест лева и осемдесет и осем стотинки) за периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, е осъдена да заплати на Г.Н.С. и сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

С решението Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 113,77 лева (сто и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки) и сумата от 230,00 лева (двеста и тридесет лева) – възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с която се обжалва Решение №2901 от 07.11.2019 г. по гр.д.№6339 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и необосновано

Сочи се, че освен Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.- подзаконови актове за системата на МВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 също е била приложима за период от 4 дни в рамките на процесния период. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които е преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Изложени са и теоретични постановки относно юридическия характер на възнаграждението за извънреден труд, като се твърди, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е регламентиран в ЗМВР, като не е налице препращане към КТ.

Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).

Цитирана е практика на Районен съд-Ловеч и Окръжен съд- Ловеч, както и Решение №55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. №5169/2014 г. в смисъла, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не е приложима по отношение на служителите на МВР. Посочено е че с писмо рег. №8121р-17549/04.10.2019 г. на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е предоставена писмена консултация от проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗМВР и Наредба

№8121з-776/29.07.2016 г., като същото становище е приложено към въззивната жалба.

Твърди се, че дори и да се допусне преизчисление на часовете нощен труд с коефициент 1.143, то това не може да служи за генериране на извънреден труд, доколкото от ищеца се претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства.

Излагат се съображения, че неправилно в решението е отбелязано, че експертизата е неоспорена от страните, доколкото ответникът е възразил на основанието за нейното извършване.

В случай, че не бъде отхвърлен иска изцяло, се сочи, че за периода 01.01.2018 г- 17.07.2018 г. трудът на работещите по КТ при сумирано работно време следва да се отчита без да се превръщат нощните часове в дневни съгласно чл. 9г от НРВПО.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата Г.Н.С., с който се оспорва изцяло въззивната жалба на Главна Дирекция

„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на

Бургаския районен съд да бъде потвърдено като правилно за законосъобразно Твърди се, че е безспорно между страните, че ищецът през периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е полагал труд в системата на МВР на 24 часови дежурства, отчитащи се на тримесечие. Твърди се, че липсата на изрична норма в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за преобразуването на часовете нощен труд в дневен не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Посочено е, че с § 3 от ПМС №131 от 05.07.2018 г. в чл. 9г от НРВПО е отпаднал текста „без превръщане на нощните часове в дневни“, като това води до извод че законодателят е признал за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни.

Не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба Г.С. не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба с рег. индекс и дата 2013/30.01.2020г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ чрез процесуален представител юрисконсулт Стойкова, с която се поддържа въззивната жалба и направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Поддържа се направеното в отговора на исковата молба искане за присъждане на разноските. Моли се съда да отмени първоинстанционното съдебно решение като незаконосъобразно и да отхвърли предявените искове като неоснователни. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е молба с рег. индекс и дата 1834/29.01.2020 г. от Г.С. чрез процесуален представител адвокат Б., с която се оспорва въззивната жалба и се поддържа изразеното становище в отговора на жалбата. Моли се съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно. Моли се за присъждане на разноски, прилага се договор за правна защита и съдействие.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е Решение №2901 от

07.11.2019 г. по гр.д.№6339 по описа за

2019 г. на Районен съд - Бургас, като същото се обжалва изцяло.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС - Бургас. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред районен съд Бургас е предявен иск е с правно основание чл. 187, ал. 5 , т. 2 във вр. чл. 178,ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

По делото не се спори, че ищецът в производството – Г.Н.С. е държавен служител, като през процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е работил като „командир на екип“ в РС „ПБЗН-Созопол“ към РД „ПБЗН“ гр.Бургас при ГД ПБЗН-МВР.

Ето защо не се спори по делото, че за периода 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил общо 1624 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 1856,23 часа и именно разликата между двете стойности в размер на 232,23 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че разликата представлява извънреден труд спрямо нормата за периода. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд с 232,23 часа и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за тези 232,23 часа възлиза на сума в размер от 1594,26 лева.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 50а от Закона за държавния служител относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.

187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г. са действали както следва: 1) за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.