Решение № 471 от 12.12.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 704/2023
- Вид
- Решение № 471
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Николинка Чокоева, Татяна Черкезова, Виржиния Константинова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 471 гр. Р., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Н.инка Чокоева
Членове:
Т. Черкезова
Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Т. Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500704 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Й. и П. И. Й., чрез пълномощника им адв. К. С., против Решение № 1201/31.07.2023г., постановено по гр.д.№ 5939/2022 г. по описа на Р.нския районен съд, с което са уважени предявените против тях искове по чл. 108 от ЗС и по чл. 537 ал.2 от ГПК.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, и в разрез със съдебната практика, в каквато насока са изложени подробни съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли изцяло претенцията. Претендират се разноски за производството.
Ответникът по жалбата „К.“ЕООД, чрез пълномощника адв. Б. Д., е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като е 1 ограничен от заявеното в жалбата.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено в атакуваните части, по изложените в него съображения.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 16, т.І, нот.дело № 13/25.01.2010г. на нотариус И.К., „К.“ЕООД закупило от Н.а И.
Н.ов и Н. А. Н.ова - баба и дядо на ответниците в първоинстанционното производство Н. И. Й. и П. И. Й., процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-1891/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес : гр.Р., ***, като самостоятелният обект се намира в сграда № 45, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 51.67 кв.м., прилежащи части: изба № 16, както и 1.084 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: няма, над обекта: ***, съгласно Схема № 12814/18.12.2009 г. на СГКК - гр.Р..
От придобиването на имота през 2010г. до 2021г. „К.“ ЕООД, след като декларирало собствеността си върху имота, заплащало за него в О. Р. данък и такса за битови отпадъци.
Св. Е.Ч. / пълномощник на дружеството / използвала предадения от продавачите ключ за жилището през м.май 2021г. , за да влезе в имота, заедно с брокер , за извършване на оглед.
В края на 2021г. Н. И. Й. и П. И. Й. с Констативен нотариален акт № 95, т.V,нот.дело № 683/11.11.2021г. по описа на нотариус И.К. били признати за собственици на същия жилищен имот, придобит по давностно владение.
При посещение в имота в началото на 2022г. упълномощен от дружеството брокер – И.А., установила, че ключът за входната врата на жилището е сменен и не може да влезе в него.
Понастоящем ищцовото дружество няма достъп до недвижимия имот, който се владее от ответниците.
При така установената фактическа обстановка правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на претенцията по чл. 108 от ЗС. Ищецът се легитимира като собственик на имота, придобит въз основа на правна сделка – договор за покупко-продажба с предходните собственици – баба и дядо на ответниците. Установено е и че в съответствие с т.5 от нот.акт владението върху имота е предадено на новия собственик в деня на сключване на договора /25.01.2010 г./ , чрез предаване на ключ за жилището, съответно купувачът изпълнил задължението си към продавачите договорената продажна цена да бъде преведена по банков път към „ Х.“ЕАД 2
– за погасяване на настоящи и бъдещи задължения на И. Н.ов И. и Т. Н.ова Й. към „ Х.“ЕАД – по договор от 11.04.2007г., и към
„ К.“ООД – по договор от 11.04.2007г.
Сочените от ответниците по иска действия на фактическо държане на имота не обосновават извод, че са го придобили чрез давностно владение.
Доказаното от свидетелските показания тяхно пребиваване в жилището в различни периоди, плащането на част от сметките за консумативи за определени периоди не са действия, с които да манифестират промяна в субективното си отношение към имота и то така, че да се доведе до знанието на собственика и той да не се противопостави на заявеното намерение за своене.
През 2010г. ищецът, след придобиването е декларирал имота като свой и е започнал да плаща публичните задължения за него. Разполагал е с ключ, т.е. владял е имота си. Дали през годините е правил опити да го продаде, вкл. и на майката на ответниците, и как точно го е стопанисвал, е въпрос на решение как да се разпорежда със собствеността си.
Показанията на свидетелите – домоуправител и съседи, само сочат, че ответниците са продължили да пребивават в жилището на баба си и дядо си, и след като последните го продали през 2010г. От показанията не става ясно за какъв конкретен период, освен, че понастоящем Н. Й. е студент в друг град, а брат й е в чужбина, както и родителите на двамата. Обстоятелството, че свидетелите не знаят за настъпилата през 2010г. промяна в собствеността, както и че не е им е известно някой да предявява претенции към имота, също не може да ги легитимира като владелци, съответно да ги направи собственици по давностно владение.
Правилно районният съд е приел, че Н. Й. е била малолетна в част от периода / до 2014г. / , за който се претендира, че е владяла имота, и следователно по отношение на нея не е изтекъл законоустановеният 10годишен срок, в който е могла да формира воля за упражняване фактическа власт върху имота като свой, като същевременно и не се позовава на предходно владение на родители си, с намерение за своене. Още повече, че и родителите след продажбата през 2010г. са заминали да живеят в чужбина. П.
Й. също пребивава, в различни периоди, извън страната, и, съобразно данните по делото за заплатени консумативи за жилището / ток и вода / се установяват периоди, по-дълги от шест месеца / чл. 81 от ЗС /, в които процесното жилище не е обитавано. В този смисъл е недоказано непрекъснато владение на имота в продължение на 10 години. Заплащането на такси към ЕС / вкл. от майката на ответниците по иска / и в определени периоди – на консумативи за жилището, част от които начислени служебно, също не са манифестиране на фактическа власт с намерение за своене. Дори за сочените от свидетелите ремонти, като проява на намерение за своене, не се установява кога точно са извършени – преди или след продажбата, а доколкото в показанията се твърди, че те са финансирани с кредит от родителите на ответниците, то е доказано, че такъв е теглен през 2007г., видно от нот.акт за учредяване на договорна ипотека в полза на „Х.“ АД в размер на 16 500 евро, за обезпечение на който е учредена договорна ипотека върху процесния имот.
3
Последица от доказаността на ревандикационния иск е отмяната на охранителния акт – нот.акт за собственост по давностно владение, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Доводите във въззивната жалба, в обобщение - че е налице непрекъснатост на владението и същото е било явно, са неоснователни. В случая собственикът не е изоставил недвижимия имот, тъй като през целия период е заплащал данък и такса за битови отпадъци. Имал е достъп до имота, за който е притежавал ключ, и не е оборено твърдението му, че от придобиването през 2010г. до 2022г. е имал възможност и негови представители са го посещавали. Обстоятелството, че ответниците са регистрирани на адреса на процесното жилище от 2007г. / когато са живели там с родителите си/, както и понастоящем, не сочи, че трайно и непрекъснато живеят в процесния имот, тъй като понастоящем Н. Й. е студент в друг град, а брат й е в чужбина, т.е. адресната им регистрация не несъответства на фактическото положение.
Както бе посочено и по- горе, собственикът, като притежаващ пълен обем права по отношение на имота си, може да прецени какви фактически и правни действия да предприема по отношение на него, вкл. дали ще смени партиди за ток/вода, ще се регистрира в домовата книга, дали фактически ще ползва имота си, или го е купил с инвестиционни намерение, и пр.
Въззивната инстанция не констатира твърдените нарушения на първоинстанционния съд относно оценката на доказателствената съвкупност и конкретно на показанията на св.Е.Ч.. Дали е упълномощена или не от ищцовото дружество, и с каква представителна власт разполага, тя е очевидец на отношения, касаещи предмета на делото и сочи, че е посетила имота през 2021г. и с даден й от представител на дружеството ключ е влязла в него.
Което не се оборва от каквито и да било други ангажирани по делото доказателства, поради което и правилно районният съд е кредитирал тези показания, вкл. и в частта, че свидетелката знае, че дружеството разполага с ключ от купуването на имота през 2010г., което също не влиза в противоречие с други доказателства по делото.
Въведеното във в.жалба твърдение, че св.Ч. е извършила самоуправни действия по отношение на имота, като е сменила ключа му, не е може да е предмет на разглеждане в настоящото производство, като неотговарящо на чл. 266 от ГПК.
Гореизложеното обуславя потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт .
С оглед изхода от спора, на жалбоподателите в настоящото производство следва да се възложат деловодните разноските на ответника по в.жалба за въззивната инстанция - 2670 лв. за адв.възнаграждение, платено по банков път, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, и доказателства за извършено плащане.
Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд 4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1201/31.07.2023г., постановено по гр.д.№ 5939/2022 г. по описа на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА Н. И. Й., ЕГН ********** и П. И. Й., ЕГН **********, ДА ПЛАТЯТ на „К. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.С., ***, сумата 2670 лв. - деловодни разноски за адв.възнаграждение, във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5