Решение № 93 от 11.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Плевен, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело № 20254400500101 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1543/13.11.2024 г. по гр.д. № 2238/2024 г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 439 от ГПК по отношение на страните, че ищеца М. Г. А. с посочени ЕГН и адрес в гр. П. не дължи на „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен, ЕИК *** сумата от 1 000 лв. /частичен иск от 2 746,86 лв./, представляваща главница, за която е издадени изпълнителни листове въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 2386/2013 г. по описа на ПлРС и решение по гр.д. № 4098/2013 г. по описа на ПлРС поради погасяване на вземането по давност. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил на основание чл. 78 от ГПК „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, гр. Плевен да заплати на М. Г. А. сумата от 550 лв. за направени по делото разноски.

Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното дружество „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен, което чрез пълномощника си юрисконсулт Ц.В. го обжалва пред ПлОС в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства. Според въззивника по делото са налице доказателства, 1 че взискателят многократно е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което не са настъпили последиците по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а наред с това с извършването на същите многократно е прекъсвана погасителната давност по отношение на вземанията, предмет на принудително изпълнение.

Позовава се на разпоредбите на чл. 117 ал. 2 и чл. 110 от ЗЗД по отношение на петгодишната давност, с която се погасяват конкретните вземания като признати със съдебно решение, както и на цитираната практика на ВКС в тази насока. По отношение на последиците за давността на извършените изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство по искане на взискателя и по инициатива на ЧСИ в хипотезата на чл. 18 от ЗЧСИ се позовава на постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение въззивникът счита, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи, поради което иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като присъди на въззивника направените по делото разноски по делото в двете инстанции.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.. Представя квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 25 лв. и пълномощно в полза на юрисконсулт Ц.В.. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. Г. А. чрез пълномощника й адвокат Д. Н., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение и да присъди на страната направените във въззивната инстанция разноски. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В открито съдебното заседание въззивникът „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. поддържа въззивната жалба и претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските и при условие на евентуалност прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страна на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна М. Г. А. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Д. Н. поддържа отговора на въззивната жалба. Депозира писмени 2 бележки, в които се преповтаря отговора на жалбата. Претендира направените по делото разноски и представя договор за правна помощ и списък на разноските.

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.

С ИМ, разгледана от ПлРС ищцата М. Г. А. е предявила против ответника „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че ищцата не дължи поради погасяване му по давност вземане в размер на 1 000 лв. /частичен иск от иск за 2 746,86 лв./, представляваща главница, за която са издадени изпълнителни листове въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 2386/2013 г. по описа на ПлРС и решение по гр.д. № 4098/2013 г. по описа на ПлРС и се провежда принудително изпълнение по изпълнително дело № 8/2018 г. по описа на ЧСИ В.С., рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС Плевен. Твърди се, че за периода от 2018 г. след налагане на запори по сметките на длъжника до 2024 г., когато са наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, запори върху банковите му сметки и възбрана върху недвижими имоти по изпълнителното дело за повече от 5 години не предприети и извършени действия по принудително на вземането, поради което към датата на извършените през 2024 г. принудителни действия, респ. към датата на подаване на ИМ вземането е погасено по давност.

С отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК пред ПлРС о т в е т н и к ъ т „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен оспорва основателността на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. С отговора се възразява, че давността е прекъсната многократно с предприемане на конкретни изпълнителни действия, а именно: на 08.02.2018 г. изпращане на запорни съобщения до всички банки, на 02.04.2018 г. чрез налагане на запор върху МПС – м.м. „Фиат Дукато“ с рег. № ***, собственост на длъжника в качеството му на ЕТ, на 14.10.2019 г. с депозиране на молба от взискателя за 3 пригане на изпълнителни способи, на 09.04.2020 г. с изпращане на запорно съобщение до „Брилянтин 2018“ ЕООД, получено от сина на длъжника, на 03.06.2020 г. с вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ апартамент №* в гр. П., ул. „Г.К.“ №*, вх. *; на 05.06.2020 г. с вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ магазин в гр. Т., ж.к. „О.“, ул. „Е.“ № *, вх. *, на 09.06.2020 г. с вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ УПИ в гр. А., ул. „Р.“ №*, на 07.12.2021 г. с депозиране на молба на взискателя за прилагане на изпълнителни способи, на 23.06.2022 г. и 27.06.2022 г. чрез налагане на запор върху МПС – с рег. № ***, собственост на длъжника, на 20.10.2023 г. с депозиране на молба на взискателя за прилагане на изпълнителни способи, на 29.03.2024 г. и 03.04.2024 г. с налагане на запори върху трудови възнаграждения при следните работодатели - „Брилянтин 2018“ ЕООД, „Пинк Парадайс“ ЕООД, „Пинк Брилянтин“ ЕООД, които дружества се управляват от сина на длъжника. Ответникът се позовава на постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че давността не е изтекла към датата на образуване на делото при условията на чл. 116 б. „в“ и чл. 110 от ЗЗД.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, ПлРС е приел, че вземането е погасено по давност, тъй като в периода от 2018 г., когато са извършени главните според съда изпълнителни действия до 2024 г. такива не са извършвани.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът има право да оспори с иск изпълнението срещу него, но претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Спорно във въззивното производство е обстоятелството погасено ли е процесното вземане за главница на въззивното дружество към въззиваемата при условията на чл. 110 от ЗЗД.

Установява се от приложеното изпълнително дело № 8/2018 г. по описа 4 на ЧСИ В.С., рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС Плевен, че същото е образувано на 05.01.2018 г. по молба на взискателя „Топлофикация – Плевен“ АД, гр. Плевен против длъжника М. Г. А. за провеждане на принудително изпълнение на вземанията на взискателя два по изпълнителни листа /ИЛ/, издадени въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1924/21.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2386/2013 г. по описа на ПлРС и решение № 2058/14.12.2013 г. по гр.д. № 4098/2013 г. по описа на ПлРС. Установява се, че първият ИЛ удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане за главница в размер на 2 746,86 лв.. Установява се, че с молбата на ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискано след надлежно извършени справки да се наложат запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника. Установява се, че със запорни съобщения от 08.02.2018 г. ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки, касетки и паричните вземания на длъжника, находящи се в „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр. София, „ОББ“ АД, гр. София, „СИБАНК“ ЕАД, гр. София и „Юробанк България“ АД, гр. София, като запорните съобщения са връчени на Банките и в периода 14-15.02.2018 г. и ЧСИ е уведомен от тях, че липсват авоари по разкритите банкови сметки и са наложени предходни запори по сметките на длъжника в някои от тях.

Установява се, че със запорно съобщение от 23.03.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху МПС с рег. № ***, собственост на длъжника, за което е получил писмо от ПП при ОД на МВР - Плевен на 04.04.2018 г..

Установява се, че в хода на изпълнителното дело са депозирани и три молби от взискателя за прилагане на изпълнителни способи, както следва: на 14.10.2019 г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, трудови или други негови доходи над секвестируемия размер и да налагане на възбрани върху недвижимо имуществото му и на 07.12.2021 г. и 20.10.2023 г. за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, трудови или други негови доходи над секвестируемия размер, МПС и движими вещи, собственост на длъжника и за налагане на възбрани върху недвижимо имущество.

Установява се, че след като е сезиран с първата от посочените по-горе молби след извършени справки за сключени трудови договори със запорно съобщение от 09.04.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Брилянтин 2018“ ЕООД, гр. Плевен, като 5 запорното съобщение е връчено на 15.07.2020 г. на Г.Г., в качеството на управител на дружеството работодател на длъжника. Установява се също, че след като е сезиран със същата молба ЧСИ направил справки и е изпратил до СВ при РС Плевен, РС Троян и РС Ловеч искания от 09.04.2020 г. за вписване на възбрани върху имоти, собственост на длъжника, които са уважени и възбрани са вписани както следва: на 03.06.2020 г. върху апартамент в гр. П., ул. „Г.К.“ №*, вх. *, ап. 4, на 05.06.2020 г. върху магазин в гр. Т., ж.к. „О.“, ул.

„Е.“ № *, вх. *, на 09.06.2020 г. върху имот с идентификатор *** в гр. А., ул.

„Р.“ №*, ведно с построените в него сгради.

Установява се, че след като е сезиран с втората от посочените по-горе молби след извършени справки със запорно съобщение от 23.06.2022 г. ЧСИ е наложил запор върху МПС с рег. № ***, собственост на длъжника, за което е получил писмо от ПП при ОД на МВР - Плевен съответно на 29.06.2022 г..

Установява се, че след като е сезиран с третата от посочените по-горе молби след извършени справки със запорни съобщения от 29.03.2024 г. ЧСИ е наложил и запори върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Брилянтин 2018“ ЕООД, гр. Плевен, „Пинк Парадайс“ ЕООД, гр. Плевен и „Пинк Брилянтин“ ЕООД, гр. Плевен, като запорните съобщения са връчени н а 03.04.2024 г. на длъжника М. А., в качеството на представител на дружествата.