Решение № 202 от 11.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора и Борислава Ив. Барболова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600075 по описа за 2026 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към нея от адв.И. Н., САК, защитник на подс. С. А. М., срещу присъда от 30.10.2025г. постановена от СГС по НОХД № 7197/ 2024 г., с която подсъдимият е признат за виновен за престъпление но чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК, като му е наложено наказание ,,Лишаване oт свобода“ за срок от 7 /седем/ години, както и наказание „Глоба" в размер па 40 000 /четиридесет хиляди/ лева

В жалбата и допълнителните съображения към нея се твърди, че присъдата е постановена при неправилно установяване на фактическата обстановка, при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с принципите на чл. 13, чл. 14, чл. 16 и чл. 303 НПК. Решаващите фактически констатации 1 на първоинстанционния съд не се основавали на доказателствата по делото, а в значителната им част се градели върху предположения, логически хипотези и избирателно тълкуване на отделни обстоятелства, откъснати от контекста на цялостната доказателствена съвкупност. Съдът бил запълнил липсата на доказани факти с вероятностни разсъждения, което представлявало пряко нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, че присъдата не може да почива на предположения и на основния принцип на наказателния процес, че осъдителна присъда може да се постанови единствено когато вината е доказана по несъмнен начин.

Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. А. М. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК.

В съдебно заседание защитниците на подс. М. поддържат жалбата Твърдят, че първоинстанционният съд е направил превратен анА.з на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в това число и гласни такива. По неясни причини се стигало до безспорен извод, че подс. М. е предал сак на свидетеля – бивш подсъдим С.. Тези изводи на първостепенния съд се основавали единствено на предположения, а не на безспорни и категорични доказателства, както изисквал НПК. В мотивите било отделено внимание на четиримата полицейски служители на ГДНП, които са участвА. в полицейска реА.зация- свидетелите С., Г., С. и Д.. Четиримата заявявали много важни обстоятелства, които по никакъв начин не били намерили отражения в мотивите към първоинстанционната присъда. Оперативната информация която били получени била свързана по линия наркотици с лице от турски произход, а не с кого това лице ще се среща. Никъде не били фигурирА. имената на подсъдимия, нито на другото лице, което е задържано на място. Нямало информация дА. лицето от турски произход, пътувало от гр.

Хасково, до гр. София, за да предава или за да получава наркотични вещества.

На всеки един от тези четирима свидетели в съдебното заседание, съдиятадокладчик предявил иззетия сак и нито един от четиримата свидетели не завил, че това е същата вещ, която са видели., видно от ДНК експертизата не били установени нито ДНК материал на подсъдимия, нито дактилоскопни следи. Това давало основание на защитниците да приемат, че това обвинение категорично не е доказано, защото ако било вярно заявеното от свидетелите, че подсъдимият не е носил ръкавици и ако било вярно това, което съдебният 2 състав е приел в мотивите си, то нямало как да не е оставил дактилоскопен материал или ДНК материал.

Било допуснато и абсолютното процесуално нарушение, което било свързано с с протокола за оглед, тъй като чл. 161 от НПК изисквал, че след като с този протокол са иззети вещи/предмет относими към разследването, той не повече от двадесет и четири часов срок от извършване на съответното действие, следвало да бъде внесен за одобрение в съответния първоинстанционен съд.

СГС по неясни причини стигнал и до извода, че правилното и справедливо наказание, се явява седем години. По никакъв начин не били отчетени редица обстоятелства. Въпреки, че деянието било в условията на чл.

29 от НК – опА. рецидив, минал бил период от време, в който е настъпила реабилитация по право спрямо С. М., което трябва да бъде отчетено.

Молят да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която подс.С. А. М. да бъде признат за невинен по така твърдяното престъпление.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че твърдението за липса на доказателства за фактическа власт върху сака било фактически невярно и представлявало недопустимо изолирано тълкуване на отделни показания, изведени от контекста на цялостната доказателствена съвкупност. Свидетелите С. и Д. навеждА. категорични доводи за възприетото от тях като очевидци деяние и тези показания от СГС са кредитирани, след задълбочен анА.з за вътрешната им непротиворечивост и за съответствие с другия доказателствен материал.

Огледът в частта за изземване на веществени доказателства, когато местонамирането на същите бил на публично място, съгласно непротиворечивата практика на ВКС, не били действия, насочени срещу защитена сфера на личността, жилище или МПС и съгласно чл. 155 и чл. 156 от НПК бил самостоятелно процесуално действие, с различна правна природа, което при извършване на публично достъпно място не засягало чл. 33 от Конституцията и не подлежало на съдебна санкция. В конкретният случай, от фактите било установено, че сакът е намерен на публично място в градинка на 3 междублоково пространство.

Счита, че соченото нарушение за това, че присъдата почива на предположения, не било реА.зирано в първоинстанционния съдебен акт.

Събраните по делото доказателства установявА. по категоричен и несъмнен начин това, че подсъдимият е извършил престъплението на 25.03.2024 г. в гр.

София и че присъдата по вид и размер на определеното наказание е справедлива и моли да бъде потвърдена.

Подс.М. се придържа към всичко, казано от защитниците.

Заявява, че не е извършил това престъпление и моли съда да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, материА.те по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че подс. С. А. М. е роден на ********г. в гр. ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран. През 2024 г. осъденият с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по делото М. С. живеел в гр.Хасково. Същият бил известен на органите на полицията във връзка с разпространение на наркотични вещества. За него в сектор ПКП, отдел КП при ОДМВР- Хасково постъпила информация, че живее на квартира в гр.*** на ул.*** и управлява л.а.Ауди А4 с рег.№********, собственост на дружество Мирамар М. Вау Транспорт ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител- З. К., с която живеел на съпружески начала. За С. се знаело също, че е търсен от турските правоохранителни власти, тъй като е избягал от затвор в Р Турция. В сектор СПКП постъпила информация за конкретна сделка с НВ /канабис/, която ще бъде осъществена от М. С. на 15.03.2024 г. По този повод лицето било наблюдавано и следено като в резултат на това било установено, че на 15.03.2024г. С. с управлявания от него л.а.Ауди А4 с рег.№******** около 13:27 ч. преминал през к.т.Крепост с посока от гр.Хасково към гр.Д.град по ПП- I-5 и в 13:51 ч. преминава през к.т.Опълченец с посока от гр.Бургас към гр.София. Около 14:15 ч. същият спрял на АМ Тракия на заведение „Неджо“, находящо се в близост до гр.Пазарджик, като полицейските органи, които го следели, предположили, че оттам същият е взел НВ и след това 4 продължил към гр.София, където в 16:38 ч. е отчетено преминаването му през к.т. Комплекс Черна котка, на входа на гр.София, след което се отправил към Ринг Мол София. Била създадена организация със служители на ГДНП, въз основа на която било установено, че около 17:00 ч. С. е влязъл с лекия автомобил в подземния паркинг на Ринг Мол София, където е останал известно време, а след това е тръгнал отново сам в посока Околовръстен път София, като е спрял пред паркиран автомобил марка Рено в гр.София. Там на място М. С. е слязъл от автомобила и е отворил багажника, откъдето е извадил два сака, които е прехвърлил в другия автомобил - л.а.Рено, след което тръгнал обратно към гр.Хасково. Малко по- късно водачът на л.а.Рено е бил спрян от полицейските органи, като в автомобила били установени 30 бр. полиетиленови плика, съдържащи НВ- коноп общо 15 кг.

Впоследствие в сектор ПКП, отдел КП при ОДМВР- Хасково постъпила нова информация за лицето М. С., според която на 25.03.2024 г. С. пак с управлявания от него лек автомобил Ауди А4 с рег.№******** ще посети отново гр.София, с цел продължаване на дейността му свързана с НВ.

Служители на ОДМВР- Хасково- св.Н. К. и св.Н. Т. установили, че на въпросната дата С. пътувал към гр.София по АМ Тракия, като отново спрял на заведение при „Неджо“ в близост до гр.Пазарджик. Била създадена организация и бил изготвен план за СПО в 02 сектор О 01 КП ГДНП, съгласно който били сформирани 2 екипа- единият, включващ инспектор В. Д. и инспектор В. С., а другият, включващ инспектор С. С. и инспектор Ц. Г..

Полицейските служители били разположени около пътен възел за влизане в гр.София на АМ Тракия посока Пловдив- София. Движението на лекия автомобил управляван от подсъдимия било проследено чрез камерите на АПИ, а когато автомобилът преминал покрай двата полицейски екипа, същите го последвА. и установили, че автомобилът се насочва към бул.Цариградско шосе, продължил по него и влязъл на паркинга на магазин Практикер, намиращ се на бул.Цариградско шосе № 323. Спрял в дъното на паркинга със задната част на автомобила към стена, която граничела с локалното платно на бул.Цариградско шосе, а предната му част сочела входа на магазина. Двата полицейски автомобила го последвА. и спрели на паркинга на разстояние, което да не буди съмнение, от двете страни на паркинга.

След като спрял, М. С. слязъл от автомобила и се разходил по паркинга, като видимо чакал идването на някого, върнал се до автомобила, отворил 5 багажника и започнал да го разчиства, като прехвърлял вещи в купето. След няколко минути успоредно до автомобила на М. С., със задната част към стената на локалното платно на бул.Цариградско шосе и с предната част към магазина, паркирал лек автомобил Фолксваген Голф, черен на цвят с рег.

№********. Автомобилът бил управляван от подс.С. М., а на предната седалка до шофьора седял подс.Р. А.. Подс.М. слязъл от автомобила и се насочил директно към М. С., а подс.Р. А. останал в автомобила. Подс.М. и М.

С. се срещнА. здрависА. се, след което и двамата се насочили към багажниците на управляваните от тях автомобили, отворили ги и подс.М. извадил от багажника на управлявания от него лек автомобил Фолксваген Голф голям, черен, платнен сак, пълен с наркотични вещества и го дал на М.

С., който от своя страна го взел и го оставил в багажника на управлявания от него лек автомобил Ауди А4. След това двамата тръгнА. да се прибират в автомобилите си. Действията им били наблюдавани от полицейските служители, като част от тях възприели само нА.чието на сак, който се предава от едното на другото лице без да могат да видят кой на кого го предава, но св.В. Д. и В. С. с оглед позицията, която били заели преди това, успели да възприемат, че именно подс.М. предал на М. С. въпросния черен сак.