Решение № 810 от 28.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. **** , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100500312 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 287682/ 08.12.2020г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.****,чрез пълномощник срещу Решение № 261271/17.11.2020г. по гр.д. № 20031/2019г. на ВРС,18 св., с което въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.****, ул.“****, сумата от 386.16лв.

/триста осемдесет и шест лева и 16ст./, представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото възнаграждение на лицето ****, с ЕГН **** – вноска месец декември 2014г., причинена в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№637/2011г. при ЧСИ ****, рег.№717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав, въпреки знанието за липса на качеството поръчител на ****, с ЕГН **** по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав и е предприето принудителното изпълнение, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излагат се съображения, че по делото не е установен състава на чл.49 от ЗЗД, противоправното поведение на ответника, претърпените имуществени вреди заявени в исковата претенция и пряката причино-следствена връзка между тях, като доказателствената тежест за това е на ищеца. Претендира присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените разноски.Представя писмени бележки.

1

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено , като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира се присъждане на направените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Т.М. Комерс“ Е О ОД , ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр.**** срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от сумата от 386.16лв. /триста осемдесет и шест лева и 16ст./, представляваща цедирано вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото възнаграждение на лицето ****, с ЕГН **** – вноска месец декември 2014г., причинена в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното изпълнение по и.д.

№637/2011г. при ЧСИ ****, рег.№717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав, въпреки знанието за липса на качеството поръчител на ****, с ЕГН **** по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав и е предприето принудителното изпълнение.

Ищеца обосновава активната си материално правна легитимация по иска с договор за покупка и прехвърляне на вземане от 11.09.2019г. , за което ответника е радовно уведомен на 11.10.2019г.

Твърди се в исковата молба , че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на РС–**** срещу лицата ****, Ц****-поръчител и ****-поръчител за вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010г. към Договора за кредит .

Издадена е Заповед № 1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която освен кредитополучателя и действителния му поръчител ****, е осъден в качеството му на поръчител и **** да заплати на Банка ДСК ЕАД, сума в общ размер на 14 456,39лв. произтичащи от Договор за кредит от 13.08.2007г.

Твърди се, че **** е бил поръчител по друг договор , а не по процесния , не се е 2 намирал в облигационна връзка, включително и като поръчител с банката по отношение на Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., но въпреки това Банка ДСК ЕАД е подала заявление до ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.

По издадения на 07.02.2011г. изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №637/2011г. по описа на ЧСИ ****, рег.№717.На 14.07.2011г. на **** в качеството му на длъжник е връчена ПДИ. Сочи се, че **** не е подал възражение срещу издадената заповед, поради което тя е влязла в сила, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Твърди се, че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело поради настъпило частно правоприемство на вземането по силата на сключен с първоначалния взискател Договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г.

Твърди, че ответното дружество е образувало в качеството си на частен правоприемник ч.гр.д№ 8534/2011г. по описа на Районен съд-**** за вземане по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г. отпуснат на ****, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.06.2011г, с която **** е осъден да заплати в качеството му на поръчител на Банката сума в общ размер на 16 296,12лв. по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г.

Едва след запознаване с двете заповедни производства и образуваните изпълнителни дела **** е разбрал, че е плащал чуждо задължение, за което не се е съгласявал да поръчителства. Вследствие на подадено от ищеца възражение по ч.гр.д.№ 8534/11г. на ВРС е било образувано гр.д.№702/2014г. по описа на ВРС, като с влязло в сила съдебно решение изпълнително дело №911/2013г. е било прекратено по отношение на ****.

Излага твърдения, че дълга по изп.д.№637/2011г. е погасен в следствие на постъпилите средства от удръжките от трудовото възнаграждение на ****.

Сочи, че още през 2013г. ответното дружество чрез свои служители е узнало от **** факта, че е било предприето принудително изпълнение въз основа на несъществуващо поръчителство, но въпреки това е продължило недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави, принудително да се удовлетворява. Счита, че поведението на ответника съставлява злоупотреба с процесуални права по чл.3 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска се оспорва като неоснователен.

На първо място твърди, че процесния договор за цесия от 11.09.2019г. е нищожен поради невъзможен предмет, доколкото счита, че твърдяната от ищеца имуществена вреда няма характер на прехвърлимо вземане. Твърди, че обезщетението за вреди има характер на вземане с оглед личността /intuitu personae/ и в този смисъл е непрехвърлимо според естеството си.

На следващо място възразява, че липсват предпоставките за реализиране на претендираната от ищеца отговорност за непозволено увреждане по чл. 3 от ГПК. Счита, че по делото липсват доказателства за наличие на вреда, съгласно твърденията на ищеца.

Твърди, че по силата на Договора за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Банка ДСК ЕАД прехвърля на ответното дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които е и това срещу **** в качеството му на задължено лице по влeзли в сила изпълнителни титули - Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на ВРС.

3

Твърди, че ответника като частен правоприемник на цедента се ползва от издадените в полза на Банката и влезли в сила преди цесията Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г. издадени по ч. гр.д.№1533/2011г. по описа на ВРС, въз основа на които по искане на Банка ДСК ЕАД е образувано изп.д.№ 637/2011г. по описа на ЧСИ ****. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011г. лично от ****, същият не е упражнил правата си по чл. 414 от ГПК и възможността за възражение е преклудирана за него. Бездействието на длъжника не е основание да се приеме, че ответника с поведението си е злоупотребило с права. Възразява, че предприемането на принудително изпълнение за вземане, с което кредитора разполага с влязъл в сила изпълнителен титул не съставлява противоправно поведение. Възразява, че запорът върху трудовото възнаграждение на **** е поискано от предходния взискател по изпълнителното дело Банка ДСК ЕАД, поради което счита че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца вреди. Цитира практика по предходни дела. Счита, че в случай, че са произтекли вреди в конкретния случай, то същите са в резултат на грешка на служител на „Банка ДСК“ ЕАД – отговорния юрисконсулт, който е представил погрешен договор за поръчителство, както и на съдия при РС – ****, който не е изследвал обстойно предоставените му документи, ведно със заявлението. Твърди се още, че дори да се приеме, че е било налице недобросъвестно процесуално поведение (в случая на юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило като основа за издаване на заповедта за изпълнение, то след като същата е влязла в сила, искът за обезвреда с основание чл. 3 от ГПК не може да бъде предявен - цитира правна доктрина. Счита още, че не налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, и т.к. самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че **** не е поръчителствал за процесното задължение не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.

От събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, а и е установено от представени писмени доказателства, че:

С Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ****, на последния е предоставена сумата от 15 000 лева за срок от 120 месеца.Същия е обезпечен с Договор за поръчителство от 13.08.2007 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ****.

От Договор за поръчителство от 30.06.2010 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ****, последният е обезпечил изпълнението на задължението на **** по договор за кредит № 14852425 от 23.11.2007 г. за сумата от 14 190 лева, сключен с банката.