Решение № 420 от 10.04.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е гр. Пазарджик,

10.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№2787 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба против Д. Ц. К. с

ЕГН ********** *** ищецът „Топлофикация- София“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“Я.“№23Б, представлявано от изпълнителния директор С. Ча. твърди, че на 24.11.2017г.е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника по делото за сумата от 3 389 лв.-главница, представляваща стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода месец май 2014г. до месец април 2017г. както и сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №00650882158/31.07.2015г., №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г. и 407.45лв. законна лихва за забава от 16.09.2015г. до 15.11.2017г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 83.42лв., от които 70.70лв. главница за периода от месец май 2014г до месец април 2017г. и лихва в размер на 12.72лв. за периода 16.09.2015г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по подаденото заявление е било образувано гр.д.№642/2018г по описа на РС-Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че съгласно пар.1 т.2а „битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление , климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ЕАД на потребители за битови нужди в град София , които се изготвят от „Т. С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия , без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството , правата и задълженията на двете страни, редът за измерване , отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ / чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в град София, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008г, в сила от 13.02.2008г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ЕАД на потребителите за битови нужди в град София одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в-к“24 часа“ и в-к „19 минути“ в сила от 14.03.2014г. В раздел VII от ОУ“Заплащане на топлинна енергия“ чл.32, ал.1, / чл.33 от ОУ-02/03.02.2014г/ е определен редът и срокът , по които купувачите на топлинна енергия / в това число и ответник/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия , а именно- 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размер , посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена законна лихва върху задължението. Твърди се, че с приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014г на ДКЕВР в сила от 12.03.2014г са регламентирани освен права , така и задължения на битовите клиенти , а именно в чл.33, ал.1 от ОУ „ Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, тоест след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, и не основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Твърди се, че ответникът, видно от извлечение от сметки за аб.№257640 е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за процесния период и не е погасил задълженията си. В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ/ чл.139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, видно от приложения протокол от проведено общо събрание на етажната собственост е избрала фирма „Нелбо”ЕАД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от „Т. С.”ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлината енергия в сгладата на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г.за топлоснабдяването /ДВ бр.68 от 03.08.2004г./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването / ДВ бр.34 от 24.04.2007г./ За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки като сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване , то от нея служебно се приспадат просрочените задължения като се започне от най- старото.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 3389лв., представляваща стойност на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от месец май 2014г до месец април 2017г, законна лихва за забава в размер на 407.45лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.11.2017г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 83.42лв., от които 70.70лв.главница за периода месец май 2014г до месец април 2017г. и лихва, възлизаща на сумата от 12.72лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.11.2017г. , ведно със законната лихва,считано от датата на депозиране на заявлението -24.11.2017т до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.

На основание чл.219 от ГПК е допуснато участие на трето лице –помагач на страната на ищеца –„Н. И.”ООД със седалище и адрес на управление град София, ул.”Тинтява”№15-17.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника,чрез особения му представител е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Противопоставя се възражение, че липсва идентичност между вземането за главница и лихва в заповедното производство и в исковото производство.Оспорва се твърдението за наличие на облигационна връзка между страните по делото както и че ответникът е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия. Оспорва се твърдението, че за исковия период е потребявана топлинна енергия и както и че за този период жилището е било обитаемо.Твърди се, че заявлението –декларация от 30.07.2009г , подадено от ответника до „Н. И.”ООД не доказва наличие на облигационна връзка между ищеца и ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.Моли се предявения иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изплаща представител.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения представител, поддържа писмения отговор.

В съдебно заседание третото лице-помагач не изплаща представител и не изразява становище по иска.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба фактически твърдения , след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК при за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното ч.гр.д.№642/2018г по описа на ПРС , че със заявление вх.№3090266 от 24.11.2017г,/ съдържащото по прекратеното ч.гр.д.№82989/2017г по описа на СРС/ ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедният съд е издал Заповед№367/15.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Д. Ц.

К. / ответник по настоящото дело/ да заплати на „Т. С.“ ЕА главница в размер на 3 459.70лв. и лихва в размер на 420.17лв. за периода 16.09.2015г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-24.11.2017г до окончателното изплащане на вземането.В т.12 от заявлението, инициирало заповедното производство и касаеща обстоятелствата, от които произтича вземането, изрично е посочено, че длъжникът дължи суми за доставена от дружеството топлинна енергия за периода месец май 2014г месец април 2017г за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №00650882158/31.07.2015г.,№ **********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г. за топлоснабден имот , находящ се в гр.София ,ж.к.”Младост 1А”, бл.511, вх.4, ет.7, ап.101, абонатен номер 257640. Дължимите суми са за доставена, но неизплатена топлинна енергия са 3389.00лв. главница, 407.45лв. лихва , а за дялово разпределение – главница в размер на 70.70лв. и лихва в размер на 12.72лв. Тази заповед е връчена лично на длъжника на 14.05.2018г и на 22.05.2018г. длъжникът е подал възражение. С определение от 28.05.2018г заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.Това определение е връчено на заявителя на 11.06.2018г и на 09.07.2018г., тоест в законовоустановения едномесечен месечен срок заявителят е предявил настоящия иск.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че така предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е процесуално допустим. Предявен от легитимирана страна/ заявителя / след подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедна за изпълнение като това свое право заявителят е упражнил в законовоустановения едномесечен срок. Предметът на установителения иск са вземания, които са идентични с вземанията -предмет на заповедното производство и това е така, тъй като в заповедното производство е предявена главница в общ размер от 3 459.70лв., която представлява сбор от двете главници , а именно – главница от 3 389.00лв., представляваща стойност на доставена и реално потребена топлинна енергия и главница от 70.70лв.сума за дялово разпределение. В заповедното производство е предявена лихва за забава в общ размер от 420.17лв., формирана от сбора на лихвите за забава върху посочените по-горе две главници като върху главницата от 3 389лв. се претендира лихва от 407.45 лв., а върху главницата от 70.70лв. се претендира лихва в размер на 12.72лв. Ето защо съдът намира, че е налице пълно тъждество между претенциите в заповедното и в исковото производство, поради което възражението на ответника за недопустимост на иска поради липса на идентичност на вземанията е неоснователно.