Решение № 243 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002101457 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. И. срещу решение № 311 от 03.11.2022 г. по в. гр. д. № 371/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните – К., [дата на раждане] , на майката Д. Н. Д., като е определен режим на лични отношения на детето с бащата - касатор, който да го взима всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, по Коледните и Великденски празници всяка нечетна година, като бащата е осъден да заплаща и ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 17.09.2021 г. и с падеж 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна.

Касаторът И. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че то е постановено в противоречие с чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и с чл. 127 вр. с чл.

59, ал. 4 СК; че мотивите му са формалистични, доказателствата не са изследвани 1 задълбочено, липсват ясни фактически заключения относно всеки конкретен релевантен по делото факт; интересът на детето К. не е последователно изследван, като не са обсъдени всички обстоятелства, имащи значение за определяне на най-подходящите условия за него.

Поддържа, че без да е преценяван родителския капацитет на двамата родители, въззивният съд е заключил, че майката в по-голяма степен притежава фактическите, биологическите и психологични възможности да отглежда и възпитава К.. Счита, че за установени по делото факти са приети голословни твърдения на майката Д. Д., неустановени с каквито и да било доказателства по делото, досежно състоянието на детето по време на пребиваването му при бащата. Твърди, че неправилно за водещ мотив при предоставяне на родителските права на майката, окръжният съд е съобразявал големината на населеното място, в което живеят родителите, отдавайки предпочитание на по-голямото – [населено място], където условията за учение и средата за развитие и възпитание били по-добри. Посочва също, че неправилно издръжката в полза на малолетното дете, дължима от бащата, е присъдена за минал период от време, в който то е живяло, отглеждало се е и се е възпитавало от бащата в дома му в [населено място]. Поддържа, че решаващият съд не е изпълнил правомощията си съобразно задължителните указания в т. 1 и т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/12.11.1974 г., служебно да следи за интереса на детето като служебно изясни във възможно най – пълна степен всички обстоятелства, които са от значение за разрешаването на спора по упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и неговата издръжка, което включва подробно и всестранно обсъждане в мотивите на решението и извършване на комплексна преценка на всички установени в процеса конкретни обстоятелства, от значение за защита интереса на детето. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Ответницата по касационната жалба – Д. Н. Д., подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно, в достатъчна степен охраняващо интереса на детето и съдържащо правилна и обоснована преценка за по-добрия родителски капацитет на майката. Моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден като правилен или да бъде отменен и върнат за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на необходимите доказателства и съобразяване на новонастъпили обстоятелства, от значение за защитимия интерес на малолетния К..

С определение № 3956 от 07.12.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните три правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, като формира свои фактически и правни изводи в производството по чл. 127, ал. 2 СК?, 2.

Необходимо ли е въззивният съд да установи в производство по чл. 127, ал. 2 СК притежават ли родителите необходимите родителски качества в съответствие с ППВС № 1/12.11.1974 г., като при нужда допусне служебно доказателства за това с оглед защита интереса на детето, и след това да извърши съпоставка между тях като ги цени в тяхната съвкупност, а не отдавайки приоритет на едно обстоятелство като например „големината на 2 населеното място“, в което живеят родителите? Дължи ли въззивният съд с оглед защита на висшия интерес на детето да изследва, обсъжда и преценява психо-физиологическото състояние и развитие на детето, включително при промяна на местоживеенето му при единия и при другия родител през времетраенето на производството по чл. 127, ал. 2 СК, и ако е необходимо служебно да допуска доказателства за това, вкл. психологическа експертиза? и 3. Дължи ли на основание чл. 127, ал. 2 СК издръжка родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, за период от време, през който този родител фактически ги е упражнявал?.

По първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, относима в още по-голяма степен към производствата по спорна съдебна администрация като настоящото по чл. 127, ал. 2 СК със засилено служебно начало в защита на висшия интерес на детето /ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 228/ 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о., решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о. и др./, според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително обсъждане на всички приети доказателства и на всички доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

По втория правен въпрос също е налице задължителна съдебна практика. Според задължителните разрешения в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и в ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, възпроизведени в практиката на ВКС по реда на чл.

290 ГПК, предоставянето на упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на децата и на мерките за личните контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни.

Установено е разбирането за степенуване на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита, включително съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот и възпитание, обучение.

Необходимо е извършването на цялостна преценка въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани единствено в светлината на висшия интерес на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Според задължителните 3 разрешения в т. 1 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в ППВС № 1/12.11.1974 г., когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, например на малолетните и непълнолетни деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата като в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 СК, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, вкл. експертни заключения на психолог, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, които са необходими за извършване на преценка за защитимия интерес на детето. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция са неприложими, доколкото въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

Разрешение на третия правен въпрос е дадено в т. 17 ППВС № 5/1970 г., според което, когато детето живее при родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, началният момент на дължимата издръжка е привеждане в изпълнение на решението за родителските права. Това задължително разрешение е последователно споделяно в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК / решение № 50207 от 12.10.2022 г. по гр. д.

№ 1286/2022 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 69 от 6.06.2016 г. по гр. д. № 4013/2015 г. на ВКС, III г. о. и решение № 134 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 90/2011 г. на ВКС, IV г. о./.

Горепосочената практика на ВКС, даваща отговор на поставените правни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба и съобразно възприетия отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – мотивите на атакуваното решение не съдържат обсъждане и преценка на приетите пред двете съдебни инстанции доказателства, както и на новонастъпилите в рамките на въззивното производство обстоятелства, на които е извършено бланкетно позоваване; не са изпълнени задълженията на въззивния съд за служебно събиране на доказателства с оглед охраняване на интереса на малолетното дете на страните и за изслушване на родителите по смисъла на чл. 59, ал. 6 СК - възможно и необходимо с оглед извършването на пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани със законово защитимия интерес на малолетното дете К.. Поради това наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в горепосочения смисъл са основателни.

Предмет на настоящото производство са молби на бащата и майката с правно основание чл.

127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето К., упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Страните са родители на малолетното дете К., [дата на раждане] от тяхното фактическо съжителство в периода от 2015 г. до 2019 г.. След раздялата на родителите, те не са могли да 4 постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, поради което всеки от двамата предявява искане към съда за предоставяне упражняването на родителските права и последиците от това на основание чл. 127, ал. 2 СК. Първоинстанционният съд е постановил решение, според мотивите на което, в защита на най-добрия интерес на петгодишното дете, е предоставил упражняването на родителските права на бащата И.. Последният фактически ги е упражнявал в [населено място], подпомаган от бабата по бащина линия, тъй като майката почти не е била на адреса в [населено място], където страните са живели до раздялата си, при нейните родители, а е била в чужбина да работи, или е била при последващия си приятел в [населено място] поле, от когото през 2022 г. е родила второ дете. Същевременно бащата е осигурявал ежедневна пряка и адекватна родителска грижа с предприемане на необходимите мерки за посещение на логопед и психолог с оглед установените говорни и други дефицити на К., като детето е заживяло при него в [населено място] от юли 2021 г..