Решение № 13905 от 16.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13905 гр. С, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110115957 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 399161/09.12.2024 г., с която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК *** против А. И. И., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 346520/30.10.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. И. И., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 670,26 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 128,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 17.10.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 15,30 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2022 г. - 30.04.2023 г., за имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху 1 горепосочената сума, считано от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. - 17.10.2024 г., върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /включваща мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. - 16.05.2023 г. върху платена главница, дължима в периода 01.09.2021 г. - 31.07.2022 г. и мораторна лихва за периода 16.10.2022 г. - 17.10.2024 г. върху главница, дължима в периода 01.08.2022 г. - 30.04.2023 г./.

На 05.11.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 65474/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 21.02.2025 г. Исковата молба е подадена на 19.03.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Д” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че А. И. И., ЕГН ********** дължи в полза на Т ЕАД, ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 670,26 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., в имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 128,45 лева, представляваща 2 мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 17.10.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 15,30 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2022 г. - 30.04.2023 г., за имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж.к. С, **, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. - 17.10.2024 г., върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия /включваща мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. - 16.05.2023 г. върху платена главница, дължима в периода 01.09.2021 г. - 31.07.2022 г. и мораторна лихва за периода 16.10.2022 г. - 17.10.2024 г. върху главница, дължима в периода 01.08.2022 г. - 30.04.2023 г./, за които суми на 05.11.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 65474/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените искове.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 65474/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, е депозирано възражение от ответницата, с което са изложени съображения за оспорване на вземанията, предмет на предявените искове.

Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и 3 ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му „клиент на топлинна енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на Т ЕАД.

В тежест на отоветника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи 4 условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното 5 предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.