Определение № 8719 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8719 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110152413 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Х., ЕГН .. против „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 3 359,18 лева.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Към искова молба са представени писмени доказателства. С отговора на исковата молба от ответника също са представени писмени доказателства.

Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по делото, за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат приобщени.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба, и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

1

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І.1. Ищецът твърди, че на 21.05.2018 г., сключил с „Фератуум България“ ЕООД договор за предоставяне на кредит № 625876 за сумата в размер на 1 550 лв. Твърди още, че съгласно погасителния план към договора за кредит дължимите суми следвало да се заплатят на 12 месечни вноски като първия падеж бил с дата 20.06.2018 г., а последния 16.05.2019 г. Сочи, че сумите по кредита не били заплатени. Навежда твърдения, че вземането било придобито от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД посредством договор за цесия. Поддържа, че от издадена справка от ЦКР на 11.09.2025 г. се установявал, че ответното дружество е подало информация за кредит с обща стойност на балансовата експозиция от 3351,55 лв., от които остатък от просрочена главница в размер на 1 550,00 лв. Поддържа, че с чести обаждания и съобщения дружеството ответник, търсило ищеца за заплащане на задължения по горепосочения договор за кредит, като оправяло закани за иницииране на принудително производство срещу него и използване на изпълнителни способи срещу имуществото му за удовлетворяване на твърдените вземания. Заявява, че на 02.07.2025 г., депозирал молба по електронната поща, с която поискал отписване на задълженията в ЦКР. Сочи, че на 10.07.2025 г. получил отговор по имейл от ответното дружество, с който молбата за отписване от ЦКР била оставена без уважение, тъй като погасителната давност не била доказана по надлежния ред, като ответното дружество издало на 16.09.2025 г. референция за задължение. Заявява, че дружеството редовно и методично чрез свои служители, инициирало телефонни разговори, изпращало съобщения чрез които изисквало от длъжника, да заплати задълженията си към дружеството в посочените размери. Сочи, че с подадената молба до „Мост Финанс Мениджмънт“ АД фокусирал вниманието на същото към изтеклите срокове на погасителната давност и молел дружеството да отпише задължението, тъй като то било неактивно. Предвид цялостното поведение на дружеството ответник, както и заявените позиции, обективирани в писмената молба, отговора на дружеството и референцията за кредит, 2 правният спор бил установен и по този начин. Счита, че вземането продължавало да съществува , но възможността да бъде изпълнено било ограничено само от доброволното му изпълнение от страна на длъжника. Позовава се на изтекла погасителна давност съгласно чл. 114 ЗЗД, която започнала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо. Посочва, че съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит дължимите суми следвало да се заплатят на 12 месечни вноски като първият падеж бил на 20.06.2018 г., а последният 16.05.2019г Посочва, че петгодишният давностен срок започвал да тече от падежа на всяка вноска. Заявява, че не били заплащани никакви суми като кредиторът бил избрал пасивно кредита за предсрочно изискуем. Заявява, че погасителната давност била настъпила окончателно на 16.05.2024 г., тъй като тогава изтекъл срока за последната вноска. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено несъществуването на притезания на ответното дружество по парични задължения, произтичащи от договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, поради погасени по давност вземанията. Претендира разноски и адвокатски хонорар.

2 . В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника сочи, че подаденият иск срещу дружеството бил допустим, но неоснователен по същество.

Заявява, че не оспорва, че по отношение на процесното вземане била настъпила погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД, поради това съзнателно и добросъвестно не били предприемани действия по предявяване на вземането по съдебен ред, нито са инициирани някакъв вид принудителни производства. Сочи, че настъпването на погасителната давност не води до погасяване на самото задължение, а единствено до правото на принудително съдебно реализиране на вземането. Заявява,че процесното задължение продължавало да съществува като естествено задължение, съгласно утвърдената теория и практика по ЗЗД. Счита, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен, тъй като чрез него се цели съдебно прогласяване на последица, която вече била настъпила по силата на закона, и която дружеството ответник не оспорвала, нито заобикаляла, а напротив съобразявала и спазвала. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен предвид това, че не била настъпила погасителна давност върху процесното вземане на основание чл. 110 ЗЗД, която била призната от кредитора „Мост Финанс Мениджмънт“ АД и същият по някакъв начин не се опитал да събере вземането след настъпване на погасителната давност следователно не е нарушил правото и не е възпрепятствал настоящия ищец. Заявява, че не е дал повод за образуване на настоящото производство. Моли съда да прекрати производството по делото и да отхвърли иска като неоснователен, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

Ищецът твърди отрицателни факти – че не дължи процесната сума и че не са спазени изискванията на закона, поради което в тежест на ответника е да установи дължимостта на сумата, вкл. нейния размер,

В тежест на ответника е да докаже тези факти.

3

V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че било налице валидно облигационно правоотношение между страните.

VІ. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4