Решение № 322 от 26.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София) като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601179 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 89 от 16.07.2020 г. постановена по НОХД № 2854/2019 г., Софийският градски съд, Н.О., 22-ри състав, е признал подсъдимата В. Г. С., ЕГН**********, българска гражданка, със средно специално образование, работи като помощник-готвач, неосъждана, разведена, адрес гр.***, ул.“***“ № ***, за виновна в това, че на 01.07.2017 г. около 00:30 ч. в гр.***, в ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, умишлено умъртвила Л. М. М. с ЕГН- **********, като му нанесла удар с нож /обща дължина 31 см., от които 19,5 см. е дължината на металната част на ножа/, в областта на гърдите, с който му причинила прободно-порезно нараняване на гръдния кош-отпред-отдясно, с нараняване на междуребрената мускулатура между второ и трето ребро, нараняване на паренхима и кръвоносни съдове на десния бял дроб /среден дял и хилус/, изливане на около 300 мл. кръв в дясната гръдна половина /десностранен хемоторакс/, като причината за смъртта на М. е прободно-порезното нараняване на паренхима и кръвоносните съдове на десния бял дроб и последвалата остра кръвозагуба – престъпление по чл.115 от НК, поради което на това основание и във връзка с чл.54 от НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 10 /десет/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл.57, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗИНЗС.

1

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимата С. сторените при водене на наказателното производство разноски, в размер на 5507.47 лева, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.2 от НПК.

С присъдата, съдът е уважил изцяло предявените граждански искове за неимуществени вреди от гражданските ищци М. Л. М. и В. Л. М., като законни наследници на пострадалия Л. М. М. и е осъдил подсъдимата С. да им заплати обезщетение в размер на по 50 000 лв за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.

Подсъдимата В. Г. С. е осъдена да заплати и 4 % държавна такса върху сумите на уважените гражданските искове, в размер на 4000 лева, както и да заплати, на основание чл.189, ал.3 от НПК, направените от частните обвинители и граждански ищци разноски за ангажиране на повереник, в размер на 1500.00 лева.

Присъдата е обжалвана в законоустановения срок от служебния защитник на подсъдимата С., с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, поради постановяването при грубо нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложено явно несправедливо наказание, защото, подсъдимата не била извършила престъплението, за което е обвинена. Тези доводи са доразвити в депозираното писмено допълнение към въззивната жалба. Твърди се липса на преки и косвени доказателства, подкрепящи изложените от СГС фактически и правни изводи, че В.С. умишлено е убила М., с което е осъществила престъпния състав на чл.115 от НК. За да постанови фактическите си изводи, обуславящи вината на подсъдимата, съдът бил игнорирал реално осъществили се факти в обективната действителност /без да ги конкретизира/ и пренебегнал логическата връзка между тях. Неправилно, според защитника, в мотивите си, първоинстанционният съд анализирал предимно обясненията на подсъдимата, касаещи предшестващи деянието пререкания между подсъдимата и пострадалия, независимо, че тя неколокократно посочила, че е била в шок и не помни всичко от случилото се. Съдът обаче не бил коментирал причиненото от нож нараняване на бедрото на подсъдиимата, както и че този факт бил в подкрепа на твърдението , че между нея и пострадалия е имало физическа борба и преминаване на ножа през ръцете и на двамата. Не било съобразено и недоброто здравословно състояние на подсъдимата, изводимо от приложените по делото медицински документи.

Софийски градски съд не обсъдил доводите на защитата с оглед фактическите изводи, изводими от свидетелските показания на разпитаните полицаи Г. В., И. М. и Р. Б. относно употребеното насилие върху подсъдимата, последвалата защита и физическа борба с пострадалия, и шоковото състояние, в което е била заварена, а именно в състояние на афект, като многократно повтаряла, че пострадалият сам се наръгал на ножа, с който тя е опитала да се защити.

Незаконосъобразно съдът не допуснал допълнителна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, необходимостта от извършване на която била обусловена от 2 новите фактически данни от събраните на съдебното следствие доказателства, включително и обясненията на подсъдимата.

За изясняване на случая била необходима, но не била назначена, и съдебнотехническа експертиза, която да изследва разположението на кръвните петна и пръски по дрехите на двете тела, околното пространство и предмети, гравитационните и динамични характеристики в движението на кръвния флуид.

Според защитника, доказателствата по делото с категоричност установявали упражнена принуда, телесен контакт и борба между пострадалия М. и подсъдимата С., при което в резултат на стоварване на тялото на М. върху кухненския нож се е стигнало до самонараняване с тежки увреждания, причинили смъртта му. Твърди, че ако не може да се направи извод за случайно деяние, то установените факти в никакъв случай не разкриват съставомерните признаци на умишлено убийство по член 115 от НК, а по-скоро такова при неизбежна отбрана или извършено в състояние на афект. Моли за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава по отношение на подсъдимата В. Г. С..

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от повереника на частните обвинители и граждански ищци, с доводи за несправедливост на отмерения срок на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“, от 10 години, преценявайки го за занижен и несъответстващ на обществената опасност на деянието. Акцентира се върху търпяните от частните обвинители и граждански ищци болки и страдания, поради нелепата загуба на баща им, вследствие на убийството му. Според повереника, присъдата следва да бъде изменена в посока увеличение на наложеното на подсъдимата наказание до максимално предвидения в закона, за престъплението умишлено убийство, а именно лишаване от свобода за срок от 20 години. В подкрепа на искането си излага и съображения за безспорна установеност, посредством събраните по делото доказателства, на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка; утежняващите вината на подсъдимата обстоятелства – употребения от нея алкохол, психическото и психологическото състояние, съгласно установеното от СППЕ по време на деянието; опита на подсъдимата да прикрие извършеното от нея престъпление, чрез заличаване на следите и да избегне наказателната отговорност; липсата на смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират налагане на присъда към най-лекия размер на наказанието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда и отхвърляне на жалбата на подсъдимата. Намира изводите на първоинстанционният съд за липсата на основания за приемане наличието на чл.12 и чл.118 от НК за правилни, като тези изводи били потвърдени и от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, моли за изменение на обжалваната от него присъда в посока увеличение на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“, до максимално предвидения в закона срок, за престъплението по чл.115 от НК, а именно 20 години, поради липсата на доказателства, обуславящи 3 смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, както и такива, че е била жертва на насилие. Нараняването на пострадалия било причинено с удар, а не от притискане или самонараняване, в каквато насока били твърденията на подсъдимата. Прободната рана била с дълбочина 12 см при обща дължина на острието 19,5 см, доказателство, че бил приложен и натиск. Това обстоятелство било потвърдено и от изложеното пред въззивния съд становище на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза, според които ножът е бил издърпан, предвид дълбочината на прорезната рана. В подкрепа на обвинителната теза, че именно подсъдимата е убила пострадалия, били свидетелските показания на полицаите В., М. и Б., според които подсъдимата няколко пъти е сменяла версията си за случилото се, а свидетелката В. Х. - приятелка на сина на подсъдимата Я. П., заявила, че получила в 01:00 часа съобщение, което той е написал „Майка ми уби човек“.

Пред въззивният съд, служебният защитник на подсъдимата С. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, като необоснована и незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и наложено явно завишено наказание. Преповтаря изложеното в жалбата си за липса на категорични доказателства, че на 01.07.2017 г., именно причиненото от подсъдимата с нож, прободно-порезно нараняване в областта на гърдите, е причинило смъртта на потърпевшия М.; за наличие на събрани по делото основно косвени, производни доказателства, които не обосновавали единствено възможния извод за престъпление по чл.115 от НК. Установената от съда фактическа обстановка за деянието, била изградена на предположения, въз основа на обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на тримата полицаи.

Защитникът възразява срещу извода на първоинстанционният съд, за извършен от подсъдимата опит да прикрие следите си, с измиването на кръвта по ножа, с който е бил прободен пострадалия, а от там, че е автор на умишленото престъпление. Възразява и срещу изложения в мотивите на присъдата извод, за невъзможността пострадалият да се самонарани при физическа схватка с подсъдимата С. – обстоятелство, което последната многократно и последователно посочвала в обясненията си.

Защитникът твърди и наличие на вътрешни противоречия в мотивите на присъдата, непоследователност и нелогичност на изложените в тях правни изводи, като това, че съдът установил, че след изпито голямо количество водка подсъдимата била алкохолно повлияна в значителна степен /макар, че по делото липсвала СХЕ относно този факт/ и поради това тя не е могла да изпадне в състояние на физиологичен афект, поради което и била неприложима хипотезата на чл.118 от НК. Същевременно съдът приел, че това опиване не било пречка тя да си припомни и да разкаже подробно и детайлно пред съда за опита от страна на пострадалия за сексуално посегателство върху нея, причинили последвалата схватка. Тези изводи на съда, били превърнати в довод, че обясненията на подсъдимата са недостоверни, поради което не можело да се приеме, че тя е била нападната от пострадалия М..

Защитникът застъпва тезата за ноторния факт, че злоупотребата с голямо количество алкохол, влияе върху паметовия процес на опияненото лице, което обяснявало и 4 откъслечния спомен у подсъдимата. Присъдата не можела да бъде основана на предположението, че ако подсъдимата е имала склонност да вади нож и да заплашва, както твърдяла свидетелката Ч. - сестра на пострадалия, по споделено оплакване с нея от покойния, то тя била автор на умишлено престъпление по чл.115 от НК.

В заключение, защитникът моли за постановяване на оправдателна присъда.

Алтернативно, моли за намаляване срока на наложеното наказание или връщане на делото за допълнително разследване, с оглед възраженията по отношение на обвинителният акт, изложени от защитата в разпоредителното заседание пред първоинстанционният съд.

В предоставеното право на лична защита, подсъдимата поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдана.