Решение № 178 от 20.08.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Свищов, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20264150100353 по описа за 2026 година

ЗЗД.

Предявени искове с правно основание 79 от ЗЗД и иск по чл. 86 от Ищецът „E „E“ ООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от управителя И.Г., чрез адв. П. А. – АК- Плевен твърди, че в периода от месец март 2025 г. до месец декември 2025 г. ответното дружество „С“ ЕАД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.**** му е възложило изработка и ремонт на машинни детайли, които ищецът изпълнил, като за извършените работи били подписани двустранни приемо-предавателни протоколи, съответно: № 56/26.03.2025 г. за изработка на „сито малко“, № 84/12.05.2025 г. за ремонт на „зъбно колело“ и № 203/18.12.2025 г. за изработка на „държател ножов“. Сочи се, че за възложените от ответника и изпълнени от ищеца поръчки били издадени следните фактури: фактура № **********/06.02.2025г. за авансово плащане и фактура № 1000002553/26.03.2025г. за изработка на 10 броя „сито малко“, по които след извършено частично плащане останал дължим остатък в размер на 535,83 евро/1048,00 лева/; фактура № 1000002580/12.05.2025 г. на стойност 5215,18 евро /10 200,00 лева / с ДДС, за ремонт на „зъбно колело“, по която ответното дружество не извършило плащане; фактура

№

1000002679/18.12.2025 г. на стойност 2484,88 евро /4 860,00 лева/ с ДДС, за изработка на „държател ножов“, по която също не било извършено плащане.

Ищецът твърди още, че на 21.01.2026 г. между страните било подписано споразумение за доброволно погасяване на задължението по горепосочените фактури, с което ответникът признал задължението си в общ размер на 8235,89 евро /16108,00 лева/, и се задължил да го погаси на четири равни вноски, с краен срок за плащане до 30.05.2026г., като първата вноска следвало да бъде заплатена до 28.02.2026г. Сочи се, че ответникът не заплатил нито 1 една вноска по споразумението, поради което съгласно уговореното цялото задължение станало предсрочно изискуемо. Моли съда да осъди ответника „С“ ЕАД с ЕИК:*** да заплати на „E“ ООД с ЕИК:* сумата от 8235,89 евро /16 108,00 лева/, представляваща дължима неплатена цена по договори за изработка, сключени и изпълнени в периода от месец март 2025 г. до месец декември 2025 г., обективирана в издадените от „E“ ООД фактури № 1000002553/26.03.2025 г.,

№

1000002580/12.05.2025 г. и

№

1000002679/18.12.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски. В хода на устните състезания, чрез адв. А. излага, че поддържа исковите претенции, счита същите за доказани по основание и размер. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза по безспорен начин установявало задължението на ответното дружество към ищцовото такова по фактурите, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът „С“ ЕАД с ЕИК:***, представлявано от изпълнителния директор М.К., чрез адв.Р. П. - ВТАК е подал отговор, с който сочи, че предявения иск е неоснователен по основание и размер. Не отрича, че между страните съществува облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за изработка, на основание на който са издадени фактури № 2553/26.03.2025 г., № 2580/12.05.2025 г. и № 2679/18.12.2025 г. Твърди, че същите са осчетоводени и отразени като задължение в счетоводството на дружеството.

Оспорва обаче дружеството да дължи посочените в исковата молба суми като главница и лихви. Моли, съда да отхвърли предявените искове. В хода по същества не се представлява. В писмен отговор чрез адв. Р. П. излага, че поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли искове.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен неформален договор за изработка и ремонт на машинни детайли, по силата на който на ищеца било възложено изработване и ремонт на машинни детайли. За извършените дейности от страна на ищеца и приети от ответника са подписали двустранни приемо – предавателни протоколи, както следва: с № 56/26.03.2025 г. за изработка на „сито малко“ и № 86/12.05.2025 г. за ремонт на зъбно колело и № 203 /18.12.2025 г. за изработка за „държател ножов“. За възложените и изпълнени поръчки, са съставени и съответните фактури, а именно: фактура № **********/06.02.2025г. за авансово плащане и фактура

№

1000002553/26.03.2025 г. за изработка на 10 броя „сито малко“, по които след извършено частично плащане останал дължим остатък в размер на 535,83 евро/1048,00 лева/; фактура № 1000002580/12.05.2025 г. на стойност 5215,18 евро /10 200,00 лева / с ДДС, за ремонт на „зъбно колело“ и фактура № 1000002679/18.12.2025 г. на стойност 2484,88 евро /4 860,00 лева/ с ДДС, за 2 изработка на „държател ножов“.

Видно от представеното споразумение от 21.01.2026 г., страните са приели за безспорно, че задължението на длъжника „С“ ЕАД към кредитора „E“ ООД е в размер на 8 235,89 евро /16 108 лева/, произтичащо от възложени от „С“ ЕАД и изпълнени от „E“ ООД поръчки в периода от м. март 2025 г. до м. декември 2025 г., обективирани в издадени от Кредитора данъчни фактури № 1000002553/26.03.2025 г.,, по която остатъка за плащане е в размер на 535,83 евро, № 1000002580/12.05.2025 г. с задължение за плащане 5215,18 евро, фактура № 1000002679/18.12.2025 г. със задължение 2 484,88 евро, като за извършените работи страните са подписали и двустранни приемо – предавателни протоколи. В чл. 2 от споразумението е уговорено дължимата сума да бъде заплатена на 4 равни вноски, всяка от която в размер на 2058,97 евро, посочени са и падежите.

По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението на която процесните фактури №**********/06.02.2025 г., № 1000002553/26.03.2025 г.,

№

1000002580/12.05.2025 г. и

№

1000002679/18.12.2025 г. са осчетоводени в счетоводните регистри при ищеца и ответника по делото, при спазване изискванията на Закона за счетоводството. ВЛ е заключило, че фактурите са отразени в Дневник за покупки по ДДС при ответника С ЕАД по делото, както следва:

№**********/06.02.2025 г. под

№

412 за м.

02.2025 г.,

№1000002553/26.03.2025 г. под

№

747 за м.

03.2025 г.,

№1000002580/12.05.2025 г. под

№

396 за м.

05.2025 г.,

№1000002679/18.12.2025 г. под № 68 за м. 12.2025 г. Дневниците са подадени в системата на НАП със Справка – декларация за периода, за който се отнасят.

Спазени са изискванията на ЗДДС, както и че по процесните фактури е ползван данъчен кредит. ВЛ е посочило също, че съгласно представените от С ЕАД счетоводни регистри „Дневник на сметка 401 Клиенти“ контрагент E салдото по процесните фактури към датата на подписване на Споразумението между страните по делото и датата на изготвяне на заключението е както следва: фактура №**********/06.02.2025 г. е платена на 06.02.2025 г., фактура №**********/06.02.2025 г.

1048 лева

/535,83 евро/, фактура

№**********/06.02.2025 г.

10

200 лева

/5215,18 евро/,

№**********/06.02.2025 г. 4860,00 лева /2484,88 евро/. Съгласно представените счетоводни регистри на ищеца и ответника по делото, по процесиите фактури от страна на С ЕАД са извършени следните плащания: на

06.02.2025 г. извършено авансова плащане по фактура

№**********/06.02.2025 г. за 50 % аванс изработка сито малко, на 17.04.2025 г. частично плащане в размер на 5000 лева по фактура № 1000002553/26.03.2025 г., като дължимата сума по процесните фактури е в общ размер на 16 108,00 лева или 8235,89 евро. В съдебно заседание ВЛ Д. заяви, че поддържа заключението по изготвената експертиза. Поясни също, че процесните фактури са правилно отразени в счетоводството на ответника и на ищеца. Посочва относно извършените плащания, че изцяло е платена първата авансова фактура, която е от 06.02.2025 г. Плащането е на 06.02.2025 г., осчетоводено е също в счетоводните регистри на двете дружества. На 17.04.2025 г. е извършено частично плащане по втората процесна фактура от 26.03.2025 г. в размер на 5000 лева, което също е отразено в регистрите на 3 двете дружества. Дължимата сума по процесните фактури е в общ размер 16108 лева, което се равнява на 8235,89 €. Толкова е и салдото по фактура № 2553. Уточнява, че е допусната техническа грешка при изписване на фактурите, под № 1 е записано фактура № 2514, на второ място с № 2514 имам предвид № 2553, която е заверена под № 474. На трето място е фактура с № 2580, която е заведена под № 396 и на четвърто място е № 2679, която е заведена под № 68 за м. 12.2025 г. Уточни също, че фактура № 2514, която е платена на 06.02.2025 г. е без салдо. Следващата Фактура № 2553 е за сумата 6048 лева, частично платена, третата е № 2580 с 10,200 лева салдо и № 2679 със салдо 4860 лева, като се касае за техническа грешка в изписването подредбата на въпросите. В общата сума не е констатирало различия със сумата, посочена в исковата молба, останалата част от непогасеното задължение към ищеца е 16108 лева или 8235,89 €. Изцяло са непогасени две фактури, частично погасена е една фактура и една изцяло платена.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни отношения от сключения неформален договор за изработка и ремонт на машинни детайли, по силата на който на ищеца, като изпълнител било възложено изработване и ремонт на машинни детайли, а ответника, в качеството на възложител е следвало да заплати възнаграждението. Разпоредбата на чл. 258 ЗЗД дава легална дефиниция на договора за изработка. Съгласно посочения законов текст, това е съглашение, с което едната страна - изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съществените условия на договора обхващат неговия предмет, възнаграждение и изпълнение на поръчаното. Ответникът не оспорва възникналите облигационни отношения между страните, по повод на които са издадени процесните фактури, осчетоводани, като задължения в счетоводството на дружеството. Навежда единствено възражение относно посочените от ищеца сума за главница и лихва, като не конкретизира в какво се изразява възражението относно тези суми. Съдът, като взе предвид писмените доказателства - приемо –предавателни протоколи, приема за безспорно установено, че ищецът е изпълнил добросъвестно възложената му работа своите задължения, като е изработил и ремонтирал вещите, а ответникът, като възложител, не е изпълнил задълженията си да заплати цената на изработените вещи и да заплати възнаграждението за приетата без възражение работа. Той е приел извършената работа, съгласно изискванията чл. 264 ЗЗД. При приемането на работата, той е имал правото и възможността да направи всичките си възражения за неправилно или не пълно неизпълнение на договорената работа, тъй като в противен случай тя се счита за приета, както и в случай, че установи, че при извършване на работата, изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа е с недостатъци, да иска поправянето на работата без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или намаляване на възнаграждението. В процесния случай липсват каквито и да е данни за направени възражения от страна на възложителя, в срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. След като не е направил 4 възражения за неизпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата се счита за приета, респективно дължи се заплащане на възнаграждение за същата. Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, поради което всички суми за извършени ремонтни дейности са дължими от ответника. С представеното споразумение ответникът е признал наличието на неизпълнено задължение, възникнало въз основа на възложени от него страна поръчки в периода м. март 2025 г. до м. декември 2025 г. в размер на 8 235,89 евро, към дата 21.01.2026 г., като са уговорени разсрочени плащания в срок до 30.05.2026 г. Ответникът не ангажира доказателства за пълно погасяване на задълженията по процесните фактури. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от страните, приета от съда, дължимата сума по проецсните фактури е в размер на 8235,89 евро, в какъвто и размер е претендира от ищеца.