Решение № 1747 от 15.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1747 гр. Варна , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502051 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д. С. П., чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 2417 от 17.06.2020 г., постановено по гр.д. № 17099/2019 г. по описа на РС - Варна, VIII състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул.

„Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. Голица, общ.

Долни Чифлик, обл. Варна, сумата от 1212,42 лева (хиляда двеста и дванадесет лева и 42 ст.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.08.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 106,85 лева (сто и шест лева и 85 ст.), представляваща обезщетение за забава, начислено считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.09.2019 г., т. e. за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на 1 горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В условията на евентуалност моли искът да бъде отхвърлен частично за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г., поради липса на действаща нормативна уредба.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият М. И. М., чрез адвокат З. Н., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият М. И. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Владимир Димитров, редовно упълномощен.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. Голица, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1724,53 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 206,78 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 284,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, изчислено върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.09.2019 г. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, като младши инспектор в Трето РУ към ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал нощен труд на смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечни периоди.

Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1446 часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1652,78 часа и води до допълнителни 206,78 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1724,53 лева.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Твърди, че в периода от 01.10.2016 г. до 20.08.2017 г. ищецът не е заемал длъжността полицай, а същият е назначен като стажант в ОД на МВР – Варна, със заповед от 4.01.2017 г., като от 09.01.2017 г. до 20.08.2017 г. е бил на обучение. Н е оспорва , че от 21.08.2017 г. до 30.09.2019 г. М. М. е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.

В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявените от М. И. М. срещу ОД на МВР – Варна, искове чрез намаляване, както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от 1212,42 лева вместо първоначално претендирания размер от 1724,53 лева; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от 106,85 лева вместо първоначално претендирания размер от 284, лева.

За разликата над 1212,42 лева до първоначално претендирания размер от 1724,53 лева и над 106,85 лева до първоначално претендирания размер от 284,00 лева производството е прекратено поради отказ от предявените искове над тези размери, на осн. чл. 233 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за периода от 21.08.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът М.

И. М. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.

Видно от Кадрова справка № 59042/15.11.2019 г., младши инспектор М. И. М. е назначен в ОД на МВР – Варна със заповед № 355р-15/04.01.2017 г., считано от 09.01.2017 г., на длъжност стажант. Считано от 21.08.2017 г., до 14.11.2018 г. същият е заемал длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна; считано от 15.11.2018 г., до края на процесния период - длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна.

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни бележки.

Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи, справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: от 21 август до 30 септември 2017 г. – 40 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 136 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 160 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 112 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 144 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 144 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 160 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 128 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 137 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 21.08.2017 г. до 30.09.2019 г. М. И. М. е положил общо 1161 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – 3

Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1212,42 лева за разликата от 167 часа преобразуван нощен труд.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през периода от 21.08.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.