Определение № 578 от 21.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Варна, 21.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Деспина Г. Г.а като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500461 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Агро-Био Трейдинг“ООД, гр.София, чрез процесуалния му представител адв.Т.Т., против определение №412/04.06.2025г., постановено по в.гр.д. №139/25г. по описа на СОС, с което е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по в.гр.д. №139/25г. по описа на ОС-Силистра до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по НОХД №501/24г. по описа на РС-Силистра.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемият Т. К. Й., редовно уведомен, не е депозирал отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по в.гр.д.№139/25г. по описа на СОС е образувано по подадената от Т. К. Й. въззивна жалба против решение №761/30.11.2024г., постановено по гр.д.№1703/23г. по описа на СРС, в частите му, с които същият е осъден да заплати на „Агро-Био Трейдинг”ООД сумата от 18 816, 28лв., представляваща стойността на липсващи материални ценности, предоставени му в качеството на лице, заемащо отчетническа длъжност - мениджър продажби, в размер на 17 472, 60лв. и остатък от служебен аванс, за който не са представени отчетни документи, удостоверяващи надлежното му разходване за служебни цели в размер на 1 343, 68лв., ведно със законната 1 лихва върху общото задължение, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.10.2023г. до окончателното й изплащане, както и осъден да заплати на „Агро-Био Трейдинг”ООД сумата от 3 975, 70лв. разноски за производството и на СРС сумата от 752, 65лв. държавна такса по производството.

Производството по НОХД №501/24г. по описа на СРС е образувано по внесен обвинителен акт против Т. К. Й. за извършено престъпление по чл.201 от НК.С присъда №8/24.03.2025г., постановена по НОХД №501/24г. по описа на СРС/невлязла в сила/, същият е признат за виновен в това, че за периода 19.09.2022г. до 07.06.2023г., на територията на обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК, на което е възложено да изпълнява със заплата и постоянно работа, свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: на длъжност „Мениджър продажби“ в район Североизточна България в „Агро-Био Трейдинг”ООД, е присвоил чужди пари и вещи, връчени му в това му качество да ги управлява, собственост на търговското дружество, в общ размер на 18 065, 34 лв., както следва: 1/ сумата от 3 318, 80 лв./по подробно описани фактури/, от сделки с „Данков-88“ЕООД; 2/ стоки: 20 бр. Алга 900-1 кг; 14 бр. Алга 900-1 кг, на обща стойност 1 002, 74лв./по подробно описани фактури/ по сделки със ЗП Ивелина Василева Петрова; 3/ сумата от 8 038, 80лв. по фактури по сделки със ЗП Евгения Боранова; 4/ стоки: 20 бр. Фитобалсам Мед 0.500 кг; 20 бр. Зорвек Винабел - 1л; 24 бр.

Наса ТАФ 1 л и 40 бр. Наса ТАФ 20 л. на обща стойност 4 361, 32 лв. по сделки със ЗП Георги Т. Иванов; 5/ парични средства в размер на 1 343, 68лв., връчени му от „Агро-Био Трейдинг”ООД, като служебни аванси - неотчетени и невъзстановени - Престъпление по чл.201, ал.1 от НК, във вр. с чл.26 от НК, поради което и на основание чл.36 и чл.54, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66 от НК е отложено за срок от три години и шест месеца.

В исковата си молба по гр.д.№1703/23г. по описа на СРС ищецът „Агро-Био Трейдинг”ООД е изложил, че ответникът Т. К. Й. е бил негов служител, назначен с трудов договор, сключен на 19.09.2022г., прекратен на 07.06.2023г., заемал длъжността „мениджър продажби“, която е отчетническа, т.к. основното задължение на ответника е било да дистрибутира в района на Североизточна България стоките на „Агро-Био Трейдинг“ООД, като за целта получава стоки от централата на фирмата в София, обикновено с куриерска фирма, доставя същите до клиенти в Североизточна България, събира паричните средства, които са определени като цена на стоките, когато плащането е в брой, и внася същите по сметка на работодателя „Агро-Био Трейдинг“ООД или му ги отчита и предава на каса.

В периода 19.09.2022г. - 07.06.2023г. ищецът е изпратил на ответника, чрез куриерска фирма, стоки на обща стойност 17 593, 66 лв.След получаването им ответникът е давал обяснения, че една част е предал на клиенти на ищеца, а друга част се намира все още в него/към прекратяване на договора стоки у 2 него не са намерени/.Тъй като в продължителен период от време не постъпвали плащания от лица и фирми, на които ответникът е твърдял, че е предал стоките, ищецът се свързал с някои от тези лица/ЗП Ивелина Петрова/ и те декларирали, че не познават лицето Т. К. Й., не са получавали никаква стока от него, а други/“Данков 88“ЕООД и ЗП Евгения Боранова/ декларирали че са получили стока и са я заплатили в брой на Т. К. Й., без подобни средства обаче впоследствие да са били отчитани от ответника на ищеца.За част от други лица или фирми, на които ответникът твърдял, че е предал стока, се оказало, че подадените данни от него данни са неверни и такива лица няманапр. ЗП Георги Иванов.Липсват и документи, с които ответникът да може да удостовери, че е предал стоките или че е отчел сумите, събрани от него в брой.Освен цената на продадените стоки, ответникът дължи и сума в размер на 1 343, 68лв., представляваща остатък от служебен аванс, който му е бил заплатен за покриване на служебни разходи при изпълнението на задълженията му на търговски представител, който не е върнал и не е представил отчетни документи, удостоверяващи надлежното му разходване за служебни цели.За извършеното от Т. К. Й. е сезирал ОД на МВР Силистра и по случая тече разследване, като материалите са предадени на РП-Силистра.

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 18 936, 74 лв., от които, причинена щета на работодателя под формата на липси в размер на 17 593, 66лв., представляващи цената на стоките, които Т. К.

Й., в качеството си на служител твърди, че е продал, в периода 19.09.2022г. 07.06.2023г. и не е отчел паричните средства към работодателя, и сумата от 1 343, 68лв. - причинена щета на работодателя под формата на липси, представляващи остатък от служебен аванс, за който не са представени отчетни документи, удостоверяващи надлежното му разходване за служебни цели, ведно със законната лихва върху общото задължение, считано от 07.06.2023г. - датата на откриване на липсата до окончателното й изплащане.

Видно от изложението в макар и в недостатъчна степен уточнената исковата молба на дружеството е, че по същество твърденията на работодателя са за умишлено причинена му вреда под формата на претърпяна загуба в резултат от противоправно поведение на ответника, негов служител, а не за липси, за които не могат да се установят причините за състоянието на неотчетност.Характерен признак на отчетническата отговорност за липси по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е неустановеният произход, т.е. невъзможността да се установят причините за неотчетност на стоки и парични средства, като бъде ли установена причината за това състояние съставът на увреждането се дисквалифицира като липси.В случая ищецът твърди, че ответникът е получавал изпратените му стоки, като част предавал на купувачи и получавал цената в брой, но не му предавал парите, а за други, че съставял документи за продажби, в които посочил като купувачи лица, за които впоследствие е установено, че не са купували стоки от него или лица, които не могат да бъдат идентифицирани по представените данни, като стоките, предмет на тези документи, също не са налице.Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 от КТ за 3 вреда, която е причинена от работника умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.Когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, съдът е длъжен да спре производството на основанието на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и без наличие на образувано наказателно дело, тъй като изходът на гражданския спор е обусловен от установяването по надлежния ред на извършено от делинквента престъпление.В исковата си молба ищецът не е сочил изрично, че вредите му са причинени от извършено от ответника престъпление, а само, че е сезирал съответните органи и по случая тече разследване, но имплицитно от твърденията му се извлича становището му, че счита, че ответникът е присвоил получените за продадените стоки парични суми, както и фактически непродадените вещи, за които е съставил фиктивни документи за продажбата им, вкл. на несъществуващи лица и фирми.Ако и да се приеме, че ищецът не е твърдял, че вредите са от извършено от ответника престъпление по НК, то безспорно същият счита, че ответникът умишлено му е причинил вреди под формата на претърпени загуби.В общата хипотеза, доколкото последното обстоятелство може да бъде установено в исковото производство, основание за спиране на производството не би било налице, вкл. и защото дадено умишлено деяние може да е противоправно и да причинява вреди и без да осъществява състав на престъпление по НК, т.е. възможно е работникът или служителят да бъде оправдан за извършване на престъпление, но да носи отговорност по чл.203, ал.2, пр.1 от КТ, като същевременно, на осн. чл.203, ал.3 от КТ, имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.В настоящия случай обаче са налице данни за образувано наказателно производство, намиращо се в съдебна фаза, за това, че ответникът в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК, на което е възложено да изпълнява със заплата и постоянно работа, свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице, е присвоил чужди пари и стоки, собственост на ищеца и поверени му да ги пази и управлява, като присвоеното имущество/парични суми и стоки по цитирани фактури и цитирани контрагенти/, видно от първоинстанционната присъда, е именно това, за което ищецът твърди в исковата си молба, че е претърпял загуби от липсата му и търси обезвреда.В тази връзка и са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, т.к. спорът по НОХД №501/24г. по описа на СРС е преюдициален.С влизане в сила на присъдата по същото гражданският съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, ще бъде обвързан от елементите, посочени в чл.300 от ГПК.Ирелевантно е посоченото от жалбоподателят обстоятелство, че не е било уважено искането му за конституиране като граждански ищец в наказателното производство и е отказано приемането на гражданския му иск.Видно от представения към 4 жалбата протокол от 03.09.2024г. по НОХД №501/24г. по описа на СРС е, че именно защото дружеството вече е предявило по гр.д.№1703/23г. по описа на СРС иск за обезщетяване на вредите в резултат от деянието на ответника, му е отказано конституирането му като граждански ищец в наказателното производство и приемането за разглеждане на граждански иск.Презюмирането от жалбоподателя, че наказателното производство ще бъде бавно, поради което не е целесъобразно неговият изход да обуславя гражданското дело, защото той ще е несправедливо лишен от възможността да си събере вземането от ответника за неопределен срок от време, не може да бъде споделено.