Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 7387 от 25.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 5396/2023
Вид
Протокол № 7387
Подписан
25.04.2023
В сила
28.04.2023
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.286 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.66 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 7387 гр. София, 24.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора Е. М. И.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20231110205396 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМАТА Х. К. Ф. (**********), явява се, доведена от Следствения арест в гр.София.

В залата се явява адв. Я. С. от САК – упълномощен защитник на обв. Ф. от досъдебното производство.

ОБВИНЯЕМАТА: Знам за какво е делото. Говоря български език. Не желая преводач.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМАТА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМАТА по представена справка от АИС - БДС със снимка:

Х. К. Ф. (**********), родена на **********г. в ********** неосъждана, неомъжена, с едно дете на три години, с основно образование, безработна, живуща в гр. София, ж.к. „**********“ бл.35, вх.1, ет.6, ап.26, 1

ЕГН **********, ЛНЧ ***********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемата и на останалите страни в производството, включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.

ОБВИНЯЕМАТА: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Х. К. Ф. (**********) с ЕГН ********** – обвиняема по досъдебно производство № 709/2023г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 16275/2023г., по описа на СРП.

СЪДЪТ предостави възможност обстоятелствата, включени в искането. на прокурора да изложи

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искането. Няма какво да добавя.

ОБВИНЯЕМАТА: Разбирам искането на прокурора. Възразявам на това искане.

ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, противопоставям се на така направеното и поддържано искане от представителя на СРП. В хода по същество ще изложа аргументите си.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча доказателства.

ОБВИНЯЕМАТА: Няма да соча доказателства.

На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

2

СЪДЪТ НАМЕРИ, че са извършени всички съдебни следствени действия, поради което и на основание чл.286 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемата Х. К. Ф..

На първо място от събраните на настоящия етап доказателства може да се направи обосновано предположение, че Ф. е осъществила престъплението, за което е привлечена като обвиняема. За това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. Обоснованото предположение за съпричастността на обвиняемата е видно от показанията на пострадалата К. С., извършеното от същата разпознаване на Ф., изготвената СМЕ, протокола за оглед на веществено доказателство и останалия събран доказателствен материал.

Не се установява опасност обвиняемата Ф. да се укрие, доколкото е с установен адрес на територията на страната.

Относно опасността същата да извърши друго престъпление се установява, че деянието разкрива висока степен на обществена опасност.

Деянието е извършено в тъмната част на денонощието по отношение на лице значително по-възрастно от дееца.

Поради изложеното считам, че обв. Х. Ф. се характеризира с висока степен на обществена опасност и налице е реална такава да извърши ново престъпление.

По така изложените съображения става ясно, че спрямо обвиняемата е налице предпоставка за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на основание чл.63, ал.1 от НПК и същата единствено би реализирала целите, посочени в чл.57 от НПК.

Моля да се произнесете в този смисъл. Благодаря.

ЗАЩИТАТА: Г-жо Председател, присъединявам се към част от искането на представителя на прокуратурата, по-скоро по доказателствата, събрани на досъдебното производство, а именно, че действително може да се 3 направи обосновано предположение, че подзащитната ми е автор на деянието, по което й е повдигнато обвинение. Вярно е, че е за тежко умишлено престъпление, но искам да се противопоставя на вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, със следните аргументи:

Подзащитната ми към настоящия момент е горе-долу на тридесет и три годишна възраст. Живяла е в България, познава обстановката, владее езика.

Отделно от това същата до момента не е осъждана, с чисто съдебно минало е.

Самият аз като адвокат и човек познавам нея и кръга около нея и напълно ми е непонятно това, което се е случило. Детето й на три години и половина и тя основно полага грижи за него, има дядо, но той много пътува, по Африка се прибира. Същата има адрес, откриваема е по ред причини. Да се наложи една по-лека мярка за неотклонение, която съдът може да коментира в съдебния си акт по настоящото дело.

Аз бих отправил молба за една по-лека мярка за неотклонение „парична гаранция” в рамките на около хиляда лева, която да бъде наложена на подзащитната ми и която в пълна мярка би била успешна за осъществяване на функцията за нейното обезпечаване в по-нататъшните действия. Очевидно е, че не може да се противопостави на изменение на хода на събитията, на нещата извършени на досъдебното производство, нито да противодейства на разкриване на обективната истина в процеса.

С оглед на това отпращам този апел към Вас да наложите по-лека мярка за неотклонение. Аргументите още веднъж са същите – неосъждана, чисто съдебно минало, наличие на дете. Обезпечени са доказателствата в процеса, така, че Ви моля да коментирате това мое предложение.

ОБВИНЯЕМАТА: По принцип бяхме на спирката и жената започна да ни хули и да ни крещи. Отидох да я снимам с моя телефон, като на камерата се вижда, че тя бутна моя телефон. Аз го вдигнах и втори път тръгнах да я снимам, втори път ми бутна телефона и той се счупи. Прескочих оградата и казах на жената: „Защо ми счупи телефона?! Трябва да ми го платиш!”. Тя каза, че след малко ще викне 112. Казах: „Добре! И двете ще го изчакаме!”.

Жената пресече и отиде на другия тротоар. Искаше да избяга, да не плати телефона. По принцип тя ме удари, аз нямам навик да удрям хората първа.

Оттам вече стана някаква хватка. Взех й телефона и казах, че няма да го върна, докато не дойде 112. Тя избяга и се качи в трамвая. Малко след това 4 звъннах на 112, обаче те ми казаха, че било грешка на диспечерката, че не ме е свързала с полицейското управление. Звъннах на 112 и казах, че телефонът е в мен и на следващия ден ще отида да го предам, защото беше късно и бях с детето. На сутринта се обади синът й, казах му за случката, какво се е случило и той ми каза да не ходя в полицейското управление, да се разберем помежду си. Разбрахме се по-късно да се видим, но имах работа, ангажименти. Към четири-пет часа се чухме и той ми каза, че трябва да води детето на занималня и да се разберем за следващия ден да се видим. Тогава ни беше срещата, когато полицаите ме арестуваха. С две думи той ме накара да не подавам жалба, а направи така, че тя да подаде жалба преди мен.

Моля да ме освободите, ако може, до делото, там всичко ще се разбере.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА.