Определение № 679 от 18.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Пазарджик, 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500323 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд рег.№3179 от 06.11.2025г. постановено по гр.д.№1834/2025г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение №1152 от 23.09.2025г. в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№31850 от 18.11.2025г. подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК-175074752 се излагат доводи за порочност на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извода на съда, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, като счита, че съдът е следвало да го намали поради липса на фактическа и правна сложност на делото, която да обосновава разноски в размер на 710.54лв.

Твърди, че дружеството своевременно е заявило възражение за прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Коментира се съдебна практика по въпроса и за възможна съпоставка между заплащането на адвокатския труд, еднакъв по обем, но различен по стойност ако материално затруднена страна ползва адвокат с договор по чл.38 от ЗА, като счита че в случая е налице непропорционалност при заплащането на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица. Доколкото са създадени облекчени условия за 1 осъществяване на безплатно процесуално представителство; че с въведено с чл.38 от ЗА правило не се дава възможност на съда да прецени вида, количеството сложността на извършената работа и създава изкуствени икономически бариери при защита правата на участниците в процеса. Цитира се и съдебна практика на СЕС за необвързаност на съда от размерите посочени в НМРАВ/НВАР и задължение на съда да не я прилага .Смята ,че определения в случая размер на адвокатското възнаграждение от 400лв е несправедлив и необоснован и не зачита общия интерес на страните в процеса, че съдът не може да установява легитимна цел в разпоредбите на чл.36 ал.2 от ЗА и чл.78 ал.5 от ГПК за да бъде оправдано присъждането на такива разноски. Смята, че трудът на адвоката не е равен и не може да бъде равен на непременно на труда на юрисконсулта и не зависи от размерите на юрисконсултското възнаграждение и че същевременно с това не може и непременно да е много по-висок по дела без фактическа и правна сложност.

Смята, че трудът на адвоката е съпоставим с труда на юрисконсулта. Отнесено към конкретния случай се поддържа, че пълномощникът на ищеца адв. Д. Г. не е се е явявал в съдебно заседание, не е извършвал никакви допълнителни процесуални действия, подготвил е бланкетна ИМ без да промени имената на доверителката си и че води множество еднотипни дела срещу дружеството настоящ жалбоподател, поради което моли да се присъди адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 100лв.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по спора страна С. К. чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч, с вх.

№34138 от 08.12.2025г., в който частната жалба се квалифицира като недопустима , доколкото липсвало заявено възражение за прекомерност, а по същество смята , че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение за справедливо. Смята, че намаляването на адвокатското възнаграждение до поискания от жалбоподателя размер би представлявало наказание за адвоката защитил потребителя от нарушаващия закона кредитодател и би довел до демотивиране на адвокатите да работят в тази правна сфера и да защитават потребителите. Моли да ес потвърди обжалваното определение.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

2

Пред Пазарджишки районен със е инициирано исково производство с искова молба вх.№12598 от 02.05.2025г.-гр.д.№20255220101834 по описа на същия съд от ищеца С. А. К., с ЕГН-***** чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г. от АК-Ловеч, срещу ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК-175074752 с искане да се осъди на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ответното дружество да му заплати сумата от 2921.16лв, платени при начални липса на основание, като се излагат доводи за упражнено право от потребителя по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК да получи извлечение за извършени и предстоящи плащания по сключен между страните договор за потребителски кредит №40019302516 с главница от 5000лв и за срок от 36м. и че предвид констатираната недействителност на договора за заем с оглед на константна съдебна практика и решение от 21.03.2024 по дело С-714/22 на СЕС постановено срещу същия ответник , както и предвид даденото извлечение, че потребителят е платил 7931.16лв, то сумата над 5000лв или 2921.16лв се явява при изначална липса на основание следва да бъде възстановена на потребителя, поради което се иска ответника да се осъди да му я заплати.

В срока по чл.131 от ГП К е постъпил писмен отговор от ответника с вх.

№17163 от 17.04.2025г., в който се оспорва изцяло по основание и по размер заявената осъдителна претенция. Твърди се, че договорът е действителен и е породил правните си последици поради което дружеството не дължи исковата сума.

С ИМ е поискано присъждане на разноските в производството като е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие според който адв.Г. осъществява безплатно процесуално представителство защита на ищеца при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Безплатното процесуално представителство и основанието за това не е оспорено от ответника по иска.

С отговора на исковата молба от ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, няма изрично заявено, че се признава предявения иск за основателен, че признава за основателни изложените от ищеца факти и обстоятелства и не ги оспорва, нито моли да се прекрати производството и да се постанови решение при признание на иска по чл.237 ал.1 от ГПК и на това основание да се иска от съда дружеството да бъде освободено от заплащането на разноски в полза на ищеца на основание чл.78 ал.2 от ГПК поради това, че дружеството с поведението си не е дало повод за 3 завеждането на иска и е признало изцяло така заявената искова претенция.

В проекто-доклада по делото по чл.140 от ГПК исковият съд е констатирал предвид позицията на двете страни, че няма факти и обстоятелства които да не се нуждаят от доказване освен ,че между страните съществуват облигационни отношения по договор за заем, като в тежест на ищеца е възложено установяването на заплащането на процесната сума, а в тежест на ответника да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на основание за задържане на сумата, както и за наличието на валидно облигационно правоотношение.

Във връзка със заявените оспорвания от ответното дружество пълномощникът на ищеца е представил допълнителна молба с вх.№24808 от 15.09.2025г. с която е изложил и допълнителни аргументи във връзка с така заявените оспорвания на предявения иск. .

С постановеното по делото решение рег.№1152 от 23.09.2025г.

Пазарджишкият районен съд е уважил изцяло предявения иск като е осъдил ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от двама от управителите С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., да заплати на С. А. К., ЕГН ***** от гр. ***** сумата от 2 921,16 лева, представляваща недължимо платена сума по сключения между страните договор за потребителски кредит обявен за недействителен. Дружеството ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е осъдено да заплати на С. А. К., ЕГН ***** от гр. ***** сторените от него съдебни разноски за държавна такса в размер на 116,84 лева.

Дружеството ,,Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, е осъдено да заплати на адвокат Д. Д. Г. от Адвокатска колегия - Ловеч, личен №1900017355, служебен адрес: гр. ***** адвокатско възнаграждение в размер на 710,54 лева с ДДС.

За да присъди посочения размер разноски в полза на пълномощника на ищеца исковият съд приема че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника, който следва да заплати на ищеца сторените по него съдебни разноски за държавна такса в размер на 116,84 лева, а на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, определено по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗАдв. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение 4 съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други.

Акцентира, че в случая съдът отчита , че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, не е събран голям обем доказателства и съобрази размерите на адвокатски възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които могат да служат като обективен ориентир при преценка на справедливото възнаграждение на адвоката, намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 710,54 лева с ДДС,/ 592лв по чл.7 ал.2 т.1 +118.42лв/ която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на пълномощника на ищеца.

За да остави без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение чрез тяхното редуциране съгласно определение №3179 от 06.11.20205г. Пазарджишкият районен съд приема, че искането за изменение на решението в частта за разноските за допустимо, тъй като е направено в срока за обжалване на решението, но разгледано по същество за неоснователно. Акцентира ,че Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. се определя от съда с оглед спецификите на конкретното дело. В тази дейност съдът не е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, а следва . да извърши индивидуална преценка по всяко дело, като изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, с цел да намери баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от 5 адвоката труд и други. В случая делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност в сравнение с останалите дела от същия вид, проведено е само едно съдебно заседание и не е събран голям обем от доказателства, с оглед на което адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с размерите, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Същите, макар да не са задължителни за съда, могат да служат като обективен критерий за заплащане на стойността на адвокатския труд, което следва да бъде не само справедливо, но и достойно. То трябва да е адекватно на високата професионална квалификация на адвоката, на свършената от него работа по делото и на постигнатия резултат. В никакъв случай то не трябва да е демотивиращо за адвоката и несъответно на непрекъснато повишаващия се стандарт на живот в страната. Поради това съдът счита, че определеното с решението адвокатско възнаграждение в размер на 710,54 лева с ДДС отговаря адекватно на фактическата и правна сложност на делото и възмездява справедливо процесуалния представител на ищеца за извършените от него процесуални действия по делото, с оглед на което не следва да бъде намалявано.