Решение № 399 от 27.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Велико Търново, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Г. Драгoстинов Гражданско дело № 20224100100433 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът – „Ямбадула“-ООД, гр. Павликени - излага в исковата си молба, че по повод на досъдебно производство от склад, магазин и гараж, наети за складиране на стока, служители на ответника иззели стока на стойност 74 304,35 лв. Въпреки прекратяването на наказателното производство, стоката не била върната на ищеца. По реда на настоящото производство претендира репарация на вреди в размер на 26 000 лв., част от имотна загуба, твърдяна да възлиза на фактурната стойност на иззетото - 74 304,35 лв., и в размер на 1 000 лв., част от вземане за пропуснати ползи – възможна печалба от пласмент на стоките, твърдяна да възлиза на сумата от 26 749, 44 лв. Претендира разноски.

Ответникът – Прокуратура на република България, гр. София - оспорва исковете с възражение, че ищецът не е собственик на описаната в исковата молба стока.

След прекратяване на наказателното производство била върната на действителния собственик – „Теос Груп БГ“-ЕООД, гр. Павликени.

Третото лице-помагач на ответника - „Теос Груп БГ“-ЕООД, гр. Павликени твърди да притежава иззетата стока.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Процесната стока е иззета от ищцовото дружество по реда на чл. 161 от Наказателно-процесуалния кодекс. Ответникът изрично признава факта, удостоверен е и с протокола на лист 10 и следващите от преписката по делото. Фактурната стойност на стоката възлиза на 74 304,35 лв. – изслушаната икономическа експертиза на вещото лице И.

1

Т., неоспорена в тази й част от страните. Констатацията за стойността равни и на сбора от стойностите по приложените към исковата молба фактури. Няма спор, че наказателното производство е прекратено, а стоката е върната не на ищеца, а на третото лице-помагач.

Фактите налагат извод за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения.

По безспорен начин по делото е установено изземването на стоката от складове на ищцовото дружество и прекратяването на наказателното производство, за нуждите на което е станало изземването. Действията на служители на ответника по предоставяне на иззетото на трето лице е неправомерно от гледище на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и води до имотна загуба, както и до невъзможност за реализиране на търговска печалба. В този смисъл исковете са доказани по основание.

Обстоятелството, че ищецът е в правото си да търси стоката, а не стойността й, не е пречка за уважаване на исковете. Според чл.65, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може да се съгласи да приеме и нещо различно от дължимото. В казуса – парична сума, вместо самата стока. Иззетите вещи са определени по рода си и при липсата на доказателства да се държат все още от третото лице-помагач интересът наищеца би бил подхвърлен на случайността, ако предпочете да претендира вещите, а не стойността им. Всеки, който ги държи, може да ги прехвърли по противопоставим на собственика начин – аргумент от чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността. Тези нормативни положения показват не само, че ищецът е в правото си да търси равностойността на стоката, но и реалността вредите.

Исковете са основателни в търсения размер, предвид частичното им предявяване. В казуса съдът не е властен да се произнася по действителния размер на вредите. Решаващото за спора, е че ищецът търпи вреди поне в размер на фактурната стойност на иззетото – заплатил е такава сума, за да го придобие и като не разполага със стоката търпи имотна загуба, и че се касае за вещи в оборота, предназначени за търговска продажба, нереализирането на които осуетява печалба поне в размер на 1 000 лв. Исковете са доказани в предявения размер и следва да се уважат, според заявеното.

Доводите на ответника са неоснователни. Исковете са основани не на правото на собственост на ищеца върху процесната стока, а на неправомерните разпоредителни действия на прокуратурата и на твърдение да са причинили вреди на търговеца-ищец. Дали последният е собственик е без правно значение. Търговският закон урежда ред сделки, в които търговецът продава чужди вещи, но реализира печалба за себе си. Такива са сделките по чл. 348 и сл. от ТЗ, по чл. 419 от ТЗ, дистрибуцията и ред ненаименовани договори.

Прокуратурата и нейните служители не могат да решават правни спорове.

Като са предали иззетата стока на третото лице-помачаг след прекратяване на наказателното производство са сторили именно това. В липсата на правораздавателни правомощия се състои и неправомерността на действията на служителите на ответника, наред с доказаните 2 по делото вреди, завършващи фактическия състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 3 500 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда Прокуратура на република България, гр. София, да заплати на „Ямбадула“-ООД, гр.

Павликени, ЕИК: 204795256, сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди лева) лв., част от обезщетение за имотна загуба – стойност на иззета и невърната стока по протокол за изземване от 04.05.2018 година по досъдебно производство 222/2018 година на Ру на МВР Павликени, от ищеца твърдяно да възлиза на 74 304,36 лв., сумата от 1 000 (хиляда лева) лв., част от обезщетение за пропуснала полза – нереализирана печалба от продажбата на иззетата стока, от ищеца твърдяно да възлиза на сумата от 26 749,44 лв., на основание чл.79, ал. 1, предложение второ във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин лева) лв., разноски по делото, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

Делото е разгледано и решението – постановено, при участие на трето лице помагач по смисъла на чл. 219, ал.1 от ГПК на страната на ответника: „Теос Груп БГ“-ЕООД, гр.

Павликени

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3