Решение № 3475 от 25.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3475 гр.Варна, 25.07.2019год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №259 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Т.Г. ***, претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „Ф.И.А.“ ЕООД ЕИК: *със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. П. М. и З. А. С., сумата от 653.95 /шестстотин петдесет и три евро и деветдесет и пет цента/ евро, дължима съгласно договор за издаване и използване на международна кредитна карта от

03.10.2008г., от които - 500 евро/ петстотин/ главница, 153.95/сто петдесет и три евро и деветдесет и пет цента/ евро непогасена лихва за периода 30.04.2009г - 13.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 25.58 /двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лв. за направени по заповедното производство разноски, обективирана в изпълнителен лист, издаден на 17.12.2009 г. по ч. гр. д. 13843/2009 г. по описа на ВРС, както и претендираните такси и разноски по изпълнително дело № 2016*0400854 по описа на ЧСИ З. Д., образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист. Моли за присъждане в полза на ищеца на направените по делото разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

По силата заповед за незабавно изпълнение от 17.12.2009г., издадена по ч.гр.д.

№13843/2009г. по описа на Варненски районен съд е осъден да заплати на „*“ АД , сумата от 653 евро, дължима съгласно договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 03.10.2008г. от които - 500 евро/ петстотин/ главница, 153.95/сто петдесет и три евро и деветдесет и пет цента/ евро, непогасена лихва за периода 30.04.2009г - 13.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 25.58 /двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лв. за направени по делото разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса.

На основание издадената заповед за незабавно изпълнение е издаден и изпълнителен лист от същата дата.

На 28.12.2011г. „*" АД, в качеството си на цедент, сключва договор за цесия с „Ф.И.А.“ ЕООД в качеството му на цесионер, по силата на който прехвърля своето вземане по издадения изпълнителен лист.

На 28.06.2016г. ответното дружество е образувало срещу ищеца изпълнително дело № 2016*0400854 по описа на ЧСИ З. Д..

По посоченото изпълнително дело е насрочен опис и оценка на движими вещи на длъжника, видно от призовка за принудително изпълнение с изх. №30971/20.12.2018г.

Ответното дружество от своя страна, както и цедентьт, от датата на издаване на изпълнителния лист - 17.12.2009г. до момента на образуване на изпълнителното дело през 2016 г., не са предприели нито едно действие за прекъсване на погасителната давност. В периода от 2009 до 2016 г. не са налице основания за спиране на давността, нито за прекъсването й. При всички случай, към датата на образуването на цитираното изпълнително производство, погасителната давност в полза на Д.А. е изтекла.

Счита, че ищецът не дължи горепосочените суми поради това, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на посоченото в изпълнителния титул задължение.

Поради недължимост на посоченото в изпълнителния лист задължение (поради изтекла погасителна давност) последния не дължи заплащане на каквито и да са такси и разноски в изпълнителното производство.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.

Изцяло оспорва твърденията на насрещната страна, като съображенията му са следните:

Относно възражението с оглед непредприемане на действия и изтичане на петгодишна давност на вземането, счита същото за неоснователно, като дава следното становище:

С изпълнителен лист от 23.12.2009 г. издаден от

Варненски районен съд,по ч.гр.д.№13843/2009г., „*"АД образува изп.д.№1021/2010 г. по описа на СИС при Районен съд Варна.

В молбата за образуване, взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия по делото, а именно опис на движими вещи в дома на длъжника.

Въз основа на Договор за прехвърляне на вземане-цесия от 28.12.2011 г., сключен между „Ф.И.А."ЕООД и „*"АД, „Ф.И.А."ЕООД придобива вземането на „*"АД към Д.Р.А., в качеството му на кредитополучател, произтичащо от Договор за издаване и използване на международна кредитна карта. Вземането съгласно чл.1 от Договора за цесия от 28.12.2011 г. е прехвърлено на дружеството, ведно с всички лихви, привилегии, обезпечения и други принадлежности.

С молбата за конституиране по изп.д.№1021/2010 г. по описа на СИС PC Варна, „Ф.И.А." ЕООД е поискало извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника Д.А.. През 2014 г. е депозирана молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 28.06.2016 г. е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ З. Д. и е под № 854/2016 г., като в молбата за образуване са поискани действия като опис на движими вещи в дома на длъжника и запор на банковите сметки.На 15.02.2017 г. е изпратена молба за налагане на запор върху МПС и запор върху банковите сметки. На 19.12.2018 г. по молба на взискателя е насрочен опис на движими вещи на длъжника. В последствие описът е пренасрочен за

27.02.2019 г., тъй като длъжникът не е редовно уведомен.

Твърденията на насрещната страна, относно непредприемане на изпълнителни действия са неоснователни, с образуването на изпълнителното дело са поискани принудителни действия като опис на движими вещи, запор на МПС и запор на банковите сметки. Не са налице предпоставките за погасяването на задължението по давност. Ищецът /длъжник/ много добре знае, че има задължения към ответника /взискателя/, това че се укрива и не желае да плаща дълга не го освобождава от задължението. С оглед създалата се в последно време практика от страна на длъжниците да твърдят, че задълженията са погасени по давност и не са намерени на адреса и нищо не знаят за дълга, не води до погасяване на задълженията и не ги оправдава. С ищеца Д.А. са провеждани многократни разговори по телефона с цел доброволно погасяване на дълга, като същият има намерение да прави доброволни вноски по делото.

Счита изявленията на ищеца, изложени в исковата молба за неоснователни, като цедентът /Банката/, така и цесионерът /дружеството/ са предприели принудителни действия в изпълнителното производство по изп.д.№1021/2010 г. по описа на СИС PC Варна, така и по изп.д.№854/2016 г. по описа на ЧСИ З. Д..

Възразява срещу претендираните от ищеца разноски в настоящото производство и възнаграждение за процесуален представител.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковата молба на насрещната страна.

Моли да му бъдат присъдени деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. Г. от ВАК, поддържа иска и моли за положително произнасяне по него , като претендира за присъждане и сторените по делото разноски .

В съдебно заседание ответникът

, редовно призован не се явява. С писмена молба, заявява че поддържа отговора на исковата молба. ост молат и съставения по реда на ез реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена с РешениеСЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните , а и от представената по делото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ се установява , че заповедта е издадена в производството по ч.гр.дело №13843/2009год. на ВРС. По силата на така издадена заповед е постановено, длъжникът Д.Р.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати/заплатят солидарно/разделно на кредитор

* АД с адрес *,сумата от 653.95евро/ шестстотин петдесет и три евро, деветдесет и пет евро цента/ дължима на основание договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 03.10.2008год., и съгласно извлечение от счетоводни книги на банката към 14.12.2009год. от която

500евро/петстотин евро/ неиздължена главница,

153.95евро/сто петдесет и три евро, деветдесет и пет евро цента/ непогасена лихва за периода от 30.04.2009год. до 13.12.2009год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда- 14.12.2009год. до окончателното й изплащане , както и сумата от 25.58лв./двадесет и пет лева, петдесет и осем ст./ за направени по делото разноски ,изразяващи се в заплатена държавна такса, на основание чл. 418, ал.1 от ГПК Въз основа на ЗНИ е издаден изп.лист, приет на л.8 от настоящото дело.

С договор за цесия от 28.12.2011год. сключен между „ЦКБ“АД, като цедент и „Ф.И.А.“ЕООД, като цесионер,цедента прехвърля на цесионера възмездно и без право на регрес ,вземания произтичащи от договори за потребителски кредити в размер към 27.12.2011год. общо на 6 148 768.67лв., от които главница в общ размер на 4 175 421.12лв.Вземанията се прехвърлят ведно с лихвите, привилегиите, обезпечения и други принадлежности.

Вземанията са подробно индивидуализирани по основание , размер и длъжник в Приложение №1, което съставлява неразделна част от договора.Видно от приложението вземането на банката към Д.Р.А. е включено в предмета на договора за цесия и прехвърлените с него вземания.

От изисканото за нуждите на настоящото производство изп.дело №1021/2010год. на

СИС при РС –Варна се установява следното: Въз основа на изп.лист, издаден в производството по ч.гр.дело

№13843/2009год. на ВРС и молба на „*“АД от

06.01.2010год. с разпореждане от 08.01.2010год. съдебния – изпълнител е разпоредил да се образува изп.дело , да се уведоми АДВ-Варна и НАП-Варна за започнатото изп.производство срещу длъжника, да се изпрати покана за доброволно изпълнение на задължението, както и да се изискат справка за длъжника от ТЗ НОИ ,Община

Варна, КАТ-Варна и т.н.,насрочен опис на движими вещи за 03.02.2010год. от 11.00часа.

Поканата за доброволно изпълнение и съобщението за насрочен опис на движими вещи са получени лично от длъжника на 22.01.2010год.

С разпореждане от 29.01.2010год. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника и насрочен опис на МПС за 22.02.2010год. от 10.30ч.

С постановление от 17.04.2012год., като взискател по изп.дело №1021/2010год. на СИС при

ВРС е конституиран като взискател „Ф.И.А.“

.

По силата на постановление от 18.06.2015год. производството по изп.дело №1021/2010год. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като в продължение на повече от две години, взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Постановлението е влязло в законна сила на 13.08.2015год.

С молба от 28.06.2016год. е образувано отново изп.дело №2016*0400854 пред ЧСИ-З. Д. с рег. №*.Видно от изп.дело е, че по него са предприети изп.действие по налагане на запор и насрочване опис на движимо имущество.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.