Решение № 260198 от 11.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София,

11.08.2026г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8038/2019 г, за да постанови решение, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.

ИЩЦИТЕ - В.Г.Н., ЕГН ********** и С.Л.Н.,

ЕГН **********, твърдят, че по силата на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 25, т. 6, н.д. 777/1984 г. на Първи нотариус при СРС и по силата на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 185, т. 72, н.д. 9459 вх.рег. № 29439/10.05.2007 г. на Службата по вписвания при СРС, са дарили на сина си Ж. С. Н., собствените си недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, както следва: АПАРТАМЕНТ № 7, на ***, ***от жилищен блок ******находящ се в ж.к. "Баталова воденица", гр. София, застроен на 88.43 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ЗАЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7, ЗАЕДНО с 5.144% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж, при съседи на апартамента: стълбище, двор, двор, С.Н.Н.и при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 6 - на А.А.и Е.П., мазе № 8 - на С. Н. Н., който апартамент съответства на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, находящ в гр. София, заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. София, район Възраждане, ж.к. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 88.43 кв.м. с прилежащи части: избено помещение № 7, и 5.144% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

***, съгласно Схема № 15-270266-28.03.2019 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София и АПАРТАМЕНТ № 22, етаж 5, от жилищен блок № ********" ж.к. "Павлово", гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 86.62 кв.м., ЗАЕДНО с МАЗЕ

№ 22 с площ от 3.32 кв.м., ЗАЕДНО с 2.957% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, при съседи на апартамента: двор, стълбище и ап. 23 на И.Й.К., двор към ул. Св. Екатерина, двор и общо стълбищно помещение, при съседи на мазето: мазе № 33 на М. Н. ********на С.Й.И., коридор, мазе № 23 на И.Й.К., който апартамент съответства на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, находящ с гр. София, община Столична, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ж.к. Бъкстон, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 86.62 кв.м. с прилежащи части: мазе № 22 с площ 3.32 кв.м., 2.957% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:

***, над обекта: ***, съгласно Схема №

15-270262-28.03.2019 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София. Сочат, че по силата на запазено право на ползване върху апартамента с адрес: ж.к. ***и към момента живеят там. Поддържат, че на 04.11.2017 г. синът им Ж. С. Н. бил убит по особено мъчителен начин и с особена жестокост от първия ответник С.Ж.Н., който е негов син и техен внук. С Присъда от 07.02.2019 г. на СГС, НО, 9 с-в по НОХД № 5374/2018 г. /влязла в сила на 27.06.2020 г./ С.Ж.Н. е признат за виновен, в това, че на 04.11.2017 г. в жилище на адрес: гр. София, ж.к. ***умишлено е умъртвил баща си Ж. С. Н., като му нанесъл множество удари с нож в областта на шията, тялото и крайниците, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години. Ищците твърдят, че са възрастни хора, пенсионери ( на 73 години първата ищца и 75г. вторият ищец), като ищцата В.Н. е с множество заболявания и е инвалидизирана с Експертно решение на ТЕЛК от 13.12.2005 г. с установена 92% степен на увреждане, страда от хронична исхемична болест на сърцето, захарен диабет с диабетна полиневропатия и други множество тежки увреждания на костната система и крайници, поради които, освен че изпитва постоянна болка, е и трудно подвижна. Излагат, че докато е бил жив синът им Ж. С. Н. почти ежедневно ги е обгрижвал, включително като им давал издръжка за посрещане на текущи нужди от храна, облекло и лекарства, необходими за осъществяване на едно нормално съществуване. След неговата смърт единственият им доход са ежемесечните им пенсии, които са крайно недостатъчни за покриване на разходите им /месечни разходи за консумиран ток, вода, такси смет и др./. Сочат, че се намират в обективна невъзможност да получат морална и материална подкрепа, като освен, че не поддържат връзка с майката на внуците си, която се е развела с починалия им син още през 2017 г., и поради факта, че тя не позволявала на децата си да се виждат с тях. При така изложеното намират, че моралът и справедливостта налагат внуците им да им върнат дареното на техния баща, за да имат те средства, с които да се издържат. Молят съда да отмени направените дарения в полза на покойния им син по отношение на наследниците му.

ОТВЕТНИКЪТ - Ф.Ж.Н., ЕГН **********, чрез майка му М.И.И., като законен представител на малолетно дете и чрез адвокат Р.Г.

– САК, оспорва предявения иск като недопустим като твърди, че е малолетен и съответно не може да бъде адресат на искане за изплащане на издръжка, респективно да е ответник по иска по чл. 227, ал.1, б. „в” от ЗЗД. Отделно от това сочи, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иска срещу него, тъй като той като наследник на надарения няма моралното и правно задължение да им плаща издръжка. В тази връзка поддържа, че ищците не твърдят и не представят доказателства за това, че са изпаднали в крайна нужда от издръжка преди смъртта на надарения, нито че са го поканили да им изплаща такава и той е отказал. Съответно намира, че правното задължение за заплащане на издръжката не е възникнало в патримониума на неговия наследодател и съответно не е преминало към него по силата на наследственото правоприемство. Намира иска за недопустим и поради изтичане на предвидения в чл. 227 ЗЗД преклузивен срок, като счита, че той започва да тече от датата на откриване на наследството – 04.11.2017 г., поради което към момента на подаване на исковата молба е вече изтекъл. Оспорва иска и по основателност като в тази връзка сочи, че ищците не са имали трайна нужда да получават издръжка от надарения преди неговата смърт, не са направили искане до него за предоставянето на такава и съответно не е налице и отказ от негова страна за даването й, предвид което не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска срещу наследниците му. Отделно от това твърди и че дори и да са налице горните предпоставк, надареният не е имал възможност да изплаща издръжка, тъй като, ако е давал такава, е щял да постави себе си или лицата, които издържа в по-неблагоприятно положение от това на дарителя. В тази връзка сочи, че през последните няколко години от живота си, надареният е работил на минимална работна заплата, а освен това е имал задължение да изплаща и издръжка на малолетното дете. Предвид това дори и да е отказал изплащането на издръжка, то това поведение не е укоримо и не съставлява основание за разваляне на договора за дарение. Освен това излага, че ищците са прехвърлили друг апартамент на другия си син по договор за издръжка и гледане, поради което е налице друго лице, което на договорно основание е длъжно да ги издържа. Твърди и че той самият няма възможност да плаща издръжка на ищците, тъй като е малолетен и живее с майка си под наем и не разполага с никакви лични доходи. Твърди, че ищците не са в материално затруднено положение – същите имат право на ползване върху двата имота и живеят в един от тях, както и че ищцата развива частен бизнес в две частни училища - ЧПГ Езиков свят ЕООД, ЕИК 04624910 и ЧОУ Езиков свят ЕООД, ЕИК *********. Управител и на двете училища е ищцата В.Н., като на основното тя е и едноличен собственик на капитала в размер на 1 000 лв. Същата е имала дялове и от капитала на гимназията в размер на 1 000 лв., но през месец ноември 2019 г. ги е прехвърлила на сина си П. С. Н.. Твърди се също, че гражданският иск на ищците срещу първия ответник е уважен в наказателното производство и на всеки от тях са присъдени по 60 000 лв. обезщетение. Евентуално излага, че дори и да е налице нужда от издръжка за дарителите, тя се дължи поради собственото им поведение, тъй като те са се разпоредили с другия си недвижим имот в полза на другия си син въз основа на договор за издръжка и гледане.

ОТВЕТНИКЪТ - С.Ж.Н., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв. П.П., САК, поддържа същите възражения като ответника Ф.Ж.Н., като в допълнение прави възражение за недопустимост на предявения иск срещу него, тъй като той е направил отказ от наследство, вписан в СРС с номер 1480/11.10.2018 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2024 г. ищците В.Н. и С.Н. са оттеглили иска си срещу ответника С.Ж.Н., като са признали, че има отказ от наследство от негова страна и същият е недостоен да наследява баща си по арг. от чл. 3, б. „а“ от ЗН.

С протоколно определение от

19.04.2024 г. производството по делото е прекратено по отношение на С.Ж.Н..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представения по делото като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том 6, дело № 777/1984 г. на Първи нотариус при СРС, се установява, че на 01.03.1984 г. В.Г.Н. и съпругът й С.Л.Н. са дарили на своя син Ж. С. Н. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ СИО, а именно: АПАРТАМЕНТ № 7, на ***, ***от жилищен блок ******находящ се в ж.к. "Баталова воденица" гр. София, застроен на 88.43 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 7, заедно с 5.144% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж, при съседи на апартамента: стълбище, двор, двор, С.Н.Н.и при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 6 - на А.А.и Е.П., мазе № 8 - на С. Н. Н., като дарителите са си запазили заедно и поотделно до края на своя живот ползването на целия имот.

Не се спори, а и от представения по делото като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том 2, рег.№ 5123, дело № 299/2007 г. на Нотариус М.К., рег.№ 200 НК, се установява, че на 10.05.2007 г. С.Л.Н. и съпругата му В.Г.Н. даряват на сина си Ж. С. Н. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ СИО, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 22, етаж 5, от жилищен блок № ********", гр. София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 86.62 кв.м., при съседи по документ за собственост: югоизток – двор, югозапад – стълбище и апартамент № 23 на И.Й.К.,

ЗАЕДНО с МАЗЕ № 22 с площ от 3.32 кв.м., при съседи по документ за собственост: югоизток – мазе № 33 на М. Н. К., югозапад – мазе № 21 на С.Й.И., североизток – коридор, северозапад – мазе № 23 на И.Й.К., ЗАЕДНО с 2.957% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното място, като дарителите са си запазили заедно и поотделно до края на своя живот ползването на целия имот.