Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2657 от 14.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5784/2022
Вид
Решение № 2657
Подписан
14.07.2022
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 10, т. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл.116б · Закон за лечебните заведения
  • чл. 116б, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 117 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2657 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.К.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110205784 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Д. АЛ. с ЕГН: ********** чрез адв. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 44/05.04.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), с което на основание чл. 116 б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, за нарушение на т. 9.3.1, от раздел II, Глава Втора от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина".

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП.

На първо място са посочени съображения, свързани с липса на извършено нарушение, като жалбоподателят поддържа, че триаж на място на инцидента се извършва по искане на диспечерския екип, на второ място, че жалбоподателката е осъществила фактически триаж на мястото на инцидента, но формално не е отбелязано това във фиша за спешна медицинска помощ, но се излагат доводи, че медицинският стандарт не предвижда къде следва да се отбележи извършеният триаж. Излага аргументи и за налице на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото счита нарушението за маловажно. Посочва се, че доколкото пациентът е починал, триаж на място на инцидента е безпредметен. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателкатата, редовно призована, явява се, представлява от упълномощен процесуален представител – адв. К..

В хода на съдебните прения, адв. К. пледира за отмяна на НП, като се позовава на аргументи, идентични с изложените в жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Тютюнджиев, оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и доказано.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2021г. бил подаден сигнал към Центъра за спешна медицинска помощ за адрес в гр. София, ул. Симеонов век №4, бл.266А, вх. А, ет.5, ап.13 като около 21:00 часа пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който след преглед на пациентката Стефка Недкова я оставил на място.

По време на 5-та дневна смяна на 08.10.2021 г. в 08:36 ч. в районен координационен център към Центъра за спешна медицинска помощ, в който на смяна била свидетелката Г., било прието повикване за същия адрес. От диспечерския екип бил извършен телекомуникационен (телефонен) триаж, както и приоритетен екипен триаж и било предадено повикването за изпълнение на екип в състав: жалбоподателката А. и шофьор Анг.

Б.. Като повод за повикването в документа било записано: тежко диша, сърдечно болна, хипертонична. В други бележки било отбелязано: много е пълна. Екипът пристигнал на адреса в 9:15 ч.

Жалбоподателката – заемаща длъжността лекар, започнала извършване на действия по триажиране на пациента, като прегледала същата, направила необходимите констатации и във фиш за спешна медицинска помощ с №126194 ги отразила. В графа за анамнеза посочила: „Тежко диша, хипертоничка“. В графа Първоначален клиничен преглед записала: за неврологичен статус - объркан, отпадни симптоми-квадриплегия, зеници нормални;

GLASGOW скала без реакция на очите, липса на вербален отговор и без двигателна реакция (общо 3 точки); Дишане неадекватно; АН 60/40, пулс не е отбелязан, SpO2(сатурация)-40%;

В графа допълнителен клиничен преглед било отразено: От сутринта не говори, не реагира, с ниска сатурация на кислород. Била поставена работна диагноза Obs. Insultus cerebri (остро нарушение на кръвообращението на главния мозък – инсулт).

Жалбоподателката преценила, че състоянието на пациентката е тежко, като съобщила всички свои констатации на диспечерския екип и било взето решение да бъде транспортирана до лечебно заведение за оказване на медицинска помощ, за което се свързала с диспечерския център, като свидетелката Г., с оглед диагнозата на пациентката, указала и в коя болница да бъде транспортирано лицето. При осъществяване на комуникацията между жалбоподателката А. и диспечерския екип, част от който била и свидетелката Г., диспечерският екип не изискал от жалбоподателката А. извършване на триаж на мястото на инцидента. Въпреки това А. извършила дейности по триажиране на пациента на място на инцидента – извършила преглед, съобщила данни за неговото състояние, съответно диагноза, отговаряща на триажна категория Критичен спешен пациент, съответно съобщила за дихателна недостатъчност – също отговаряща на триажна категория Критичен спешен пациент по дадените критерии на т. 8.1 на медицински стандарт "Спешна медицина", видно от отразеното от диспечерския екип в у.ф. 257 №126194. В изпълнение на дейността по триажиране на пациента, А. отправила искане към диспечерския екип на координационната централа за осигуряване на допълнителен мобилен екип, който да помогне за транспортирането на пациентката, видно от фиш за спешна медицинска помощ.

Докато се изчаквал допълнителен екип, пациентката изпаднала в асистолия (липса на сърдечна електрическа активност и липса на кръвен поток в организма). Жалбоподателката А. незабавно пристъпила към реанимационни действия, като поставила Adrenalin 2 ампули интравенозно. Бил извършен комплекс от диагностично-терапевтични действия за възстановяване на преустановените основни жизнени функции на пациентката кардиопулмонална ресусцитация (КПР) в пълен обем, но без ефект. Пациентката починала по време на обслужването, като във фиша за спешна медицинска помощ било записано:

„Exitus Letalis по вр. на обслужване“. Смъртта настъпила в 09:45 часа, видно от у.ф. 257 №126194. Във фиша за спешна медицинска помощ не била отразена триажна категория от извършения триаж на мястото на инцидента.

На 08.10.2021г. в 13:48 часа в деловодството на ИАМН постъпил сигнал по 2 електронната поща от близък на починалата, в който се отправят оплаквания от дейността на екипа, посетил адреса на 07.10.2021г. в 21:00 часа.

На основание Заповед №РД-13-1052/22.11.2021 г., изменена със заповед № РД-131060/25.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е извършена проверка от длъжностни лица на ИАМН – свид А. и Е.Б. в периода от 22.11.2021 г. до 01.12.2021 г., за което бил изготвен констативен протокол № КП915/07.12.2021г. Видно от него, констатирано е нарушение на стандарт „Спешна медицина“, доколкото в изготвения фиш за смешна медицинска помощ няма отразен триажен код от мястото на инцидента.

За констатираното нарушение бил издаден АУАН №А-29/25.02.2022 г., съставен от д-р ., на длъжност „Главен инспектор“ в ИАМН, към момента на съставяне на АУАН, упълномощен на основание Заповед №РД-13-1052/22.11.2021 г„ изменена със Заповед №РД13-1060/25.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в който било посочено, че жалбоподателката А. не била извършила триаж на мястото на инцидента и не го е отразила в изготвения фиш за смешна медицинска помощ.

Въз основа на АУАН при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/ № 44/05.04.202 г., от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), с което на основание чл. 116 б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, за нарушение на т. 9.3.1 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина".

Видно от представеното известие за доставяне, НП е връчено на жалбоподателката на 07.04.202 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ИАМ Н на 18.04.2022 г. в законоустановения срок.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите А. и Г., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК (включително и копия на заповеди, жалба, обяснения и фиш за спешна медицинска помощ № 126194, у.ф.257 № 126194), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля А . за начина на извършване на проверката и установеното от нея след запознаване с медицинската документация и обясненията на лицата. Освен това съществените обстоятелства в случая се доказват и от самия фиш за спешна медицинска помощ, попълнен от жалбоподателката, който несъмнено установява вписаните в него обстоятелства. Съдът кредитира и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката Г., която е била част диспечерския екип, приел повикването. От нейните показания се установява каква комуникация е имало между екипа на място и диспечерите, действията на екипа при посещение на адреса и липсата на отправено искане от диспечерския екип за извършване на триаж на мястото на инцидента.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. в частта, в която същият заявява, че триаж на мястото на инцидента не е извършен, доколкото това противоречи на посоченото в у.ф. №257 и във фиша за спешна медицинска помощ. Следва да се има предвид, че триажът на място на инцидента не включва само определяне на триажна категория, а и последващо определяне на лечебен или транспортен приоритет или комбинация от двата подхода.

Медицинският триаж на мястото на инцидента може да включва при налични условия и искане към диспечерския екип на координационната централа за осигуряване на допълнителен(и) мобилен(и) екип(и), на мобилен(и) екип(и) с по-висока компетентност или на екип за въздушен транспорт ( т.9.3.1 и 9.3.2 от Раздел 2 на Стандарта). В т.4 на раздел 3 втори от Стандарта е предвидено, че медицинският триаж се базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ – витални параметри, ключови симптоми и признаци. Видно от показанията на свидетелката Г., съответно от медицинската документация, налична по делото, жалбоподателката А. е извършила преглед и съответно е изпълнила задълженията си по т.4, което е част от триажирането на пациентите. Съгласно попълнените у.ф. 257 и фиш за спешна медицинска помощ, действия по триаж са извършени, като обаче следва да се има предвид, че жалбоподателката няма вменено задължение да вписва определена от нея категория в документи или да я обективира по друг начин, съответно да я съобщава на диспечерския екип. Така създадените задължения за медика, част от екипа, посетил мястото на инцидента, не включват подобни задължения.

Извод за неосъществен триаж свидетелят А. е направил единствено на базата на липсата на такова отбелязване в съпровождащата пациента документация, но медицинският стандарт не предвижда извършването на подобни действия. Видно е от показанията на свидетелката Г., а и от фиш за спешна медицинска помощ, че жалбоподателката е изискала допълнителен екип, което също се явява триажиране на пациента на място на инцидента на основание т.9.3.2 от Раздел 2 на Стандарта. В този смисъл съдът намира, че показанията в тази част на свидетеля А. не почиват на събраната по делото документация и гласни доказателствени средства и съдът не следва да им дава вяра.

В обобщение съдът намира, че фактическите обстоятелства по делото са безспорно установени.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи съгласно чл. 117 от ЗЛЗ, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.