Решение № 241 от 28.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Русе, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20234500500259 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. В. С. обжалва Решение от 29.12.2022, постановено по гр.д.№ 1615/2019г по описа на РРС изцяло поради необоснованост и неправилност като постановено при нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Съдът не е отделил спорното от безспорното, игнорирал е противоречия в доказателствата по делото. Счита, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителният договор от 01.12.2010г за окончателен. Твърди се, че съдът избирателно е обсъдил доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението като недопустимо, необосновано и неправилно и вместо него да се постанови друго, с които искът да се уважи. Претендира разноските по делото.

Въззиваемият С. Б. Г. в писмен отговор счита жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В. В. С. е предявил срещу С. Б. Г. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен.

По делото е установено, че на 01.12.2010г между Р. П. С. и В. В. С. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който Р. С. като продавач се е задължил да прехвърли правото на собственост на В. В. С. в качеството му на купувач на собствения си недвижим имот-апартамент № 26, находящ се в гр.Р., ж.к.“З.“, бл.Ч., ул.“Р. № 1

*, вх.*, ет.*, ап.**, със застроена площ от 79.47кв.м. „срещу задължението за гледане и издръжка“ и /или упражняване на настойничество в случай на нужда. Продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху имота след осмата година до десетата година. В случай, че имотът не бъде прехвърлен при изтичане на посочения срок -01.12.2019г, купувачът има право да поиска обявяването му за окончателен. В случай на смърт на продавача преди изтичане на 10 години, купувачът има право да поиска от съда да обяви предварителния договор за окончателен в 1-месечен срок след настъпване на смъртта. По силата на чл.2 от договора купувачът се е задължил да упражнява адекватна грижа на продавача- в това число храна, дрехи и закупуване на медикаменти, при влошено здравословно състояние.

С Решение № 95 от 23.02.2011г, постановено по гр.д.№ 1000/10 по описа на РОС, влязло в сила на 24.03.2011г, Р. П. С., страдащ от шизофренни разстройства, параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, е поставен под пълно запрещение. На 27.04.2011 е назначен от Община-Русе настойнически съвет като В. В. С. е назначен за настойник.

Искът за поставяне на Р. С. под пълно запрещение е заведен от В. С. като негов първи братовчед като видно от приложеното гр.д.№ 1000/10 по описа на РОС исковата молба е заведена на 02.12.2010г, т.е ден след като е сключен процесния предварителен договор.

В първата инстанция е приета и съдебно-психиатрична експертиза, която въз основа на съществуващата към 01.12.2010г медицинска документация относно психическото състояние на Р. С. в ЦПЗ-Русе и ДПББяла, е дала заключение, че към посочената дата С. не е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и не е бил в състояние на вменяемост.

В първата инстанция е приета и съдебно-графологическа експертиза, според която подписът за „продавач“ върху предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.12.2010г не е идентичен с представените сравнителни образци от подписа на Р. С..

При така установената в първата инстанция фактическа обстановка, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че може да бъде обявен за окончателен като валиден предварителен договор, а в случая този от 01.12.2010г е нищожен, тъй като не е подписан от продавача по него-Р. С., поради което липсва съгласие от негова страна за сключване на такъв договор с ищеца по делото. Нищожният предварителен договор не поражда никакви права и задължения, поради което и не може да бъде обявен за окончателен. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 01.12.2010г за окончателен и е уважил насрещният иск за прогласяване на неговата нищожност.

С оглед изложеното всички останали възражения, изложени във въззивната жалба, са неоснователни. Същите касаят преценката на доказателствата на съда относно здравословното състояние на продавача към момента на сключване на предварителния договор и дали към този момент същият е можел да разбира свойството и значението на извършваното от него.

С оглед доказателствата, че прехвърлителят изобщо не е подписал предварителния договор, т.е дори формално липсва неговото съгласие за сключване на такъв договор, е без значение какво е било неговото психическо състояние към този момент. Следва да се отбележи обаче, че доказателствата 2 по категоричен начин, че към 01.12.2010г продавача е бил психически объркан и не е можел да разбира извършеното от него, още повече, че още на следващият ден „купувача“ по предварителния договор е поискал неговото поставяне под пълно запрещение. Продавача още след извършеното от него посегателство спрямо баща му, от което последният в последствие е починал, е настанен в психиатрично заведение, в което е бил до смъртта му на 19.02.2018г.

Будят недоумение възраженията във въззивната жалба за оспорване процесуалната легитимация на ответника по иска- С. Б. Г. след като самият ищец е посочил това лице като ответник и е представил официални документи, че същият е наследник на Р. С.-продавач по предварителния договор. Тези официални документи имат материална доказателствена сила относно установените в тях обстоятелства и по никакъв начин тази доказателствена сила не е оборена от страна на ищеца.

По тези съображения решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди изцяло.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски във въззивното производство в размер на 5000лв, заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260059 от 29.12.2022г, постановено по гр.д.№ 1615/2019г по описа на РРС

ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Х. Д.“,бл.**, вх.*, ет.*, ап.** да плати на С. Б. Г., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Т.“ № *, бл.*, ет.*, ап.* сумата от 5 000лв, представляваща разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3