Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 487 от 28.11.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 812/2022
Вид
Решение № 487
Подписан
28.11.2022
В сила
20.12.2022
Състав
МЛАДЕН ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.48, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 8 · Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на СъветаТекст от значение за ЕИП.

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Велико Търново, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН Д. при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН Д. Административно наказателно дело № 20224110200812 по описа за 2022 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

Жалб.П. Х. И., обжалва НП № 35-0000517 от 08.06. 2022г., на Директор на РД "АА"- гр. Плевен, като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Излага основания за наличието на процесуални нарушения, като намира че нарушението не е ясно и точно определено по време, както и че не са посочени всички релевантни за отговорността обстоятелства. Оспорва съставомерността на деянието от субективна страна. Алтернативно счита, че наказващият орган е следвало да приложи реда по чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени НП.

В допълнително становище поддържа възраженията си и искането за отмяна на НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административнонаказателното производство е образувано с АУАН от 16.05.2022г., съставен от св. В. А. М., инспектор при РД на „Автомобилна администрация“ Плевен, срещу жалб. П. Х. И., в който е констатирано, че на : 16.05.2022 г., в гр.***, на ул.*** № ** /*** *** /извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия ***-***, съгласно маршрутно разписание №22303 ***-***, като водач на автобус модел ***, с рег.

№*** кат.M3, собственост на „***“ООД, като при извършената проверка било установено, че П. И. е извършил обществен превоз на пътници на 13.05.2022г., с МПС, рег.№***, кат.МЗ, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/ №561/2006г. на ЕП и на Съвета, оборудвано, с 1 дигитален тахограф Continental Automotive GmbH1381.1075003002, в който е използвал дигиталната си карта на водач №BG/0000000124954001 вал. до 12.04.2026г., като за период от 24 часа, който започвал в 04,42ч. на 13.05.22г., не е ползвал непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Период на работната смяна от 04,42ч. до 20,29ч., на 13.05.22г./15 часа и 47мин./, като регистрираната дневна почивка 08ч. 13мин./до 1 час по - малко/, видно от разпечатка от дигитална карта на водача по UTC време +3ч., за реално време в Р.България.

Установеното е квалифицирано като нарушение по чл. 8, §.2, изр. 2 от Реглам. 561 /06 във вр. с чл.4, буква"ж", второ тире и във вр.с чл.78,ал.1 ,т.1 от ЗАвт.Пр.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № 35-0000517 от 08. 06. 2022г. от директора на РД "АА"- гр. Плевен, с което на жалб. П. Х. И., за това, че на: 16.05.2022 г., в гр.***, на ул.*** № ** /*** *** /извършвал превоз на пътници по редовна автобусна линия ***-***, съгласно маршрутно разписание №22303 ***-***, като водач на автобус модел ***, с рег.№*** кат.M3, собственост на „***“ООД, като при извършената проверка било установено че е извършил обществен превоз на пътници на 13.05.2022г., с МПС, рег.№***, кат.МЗ, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/ №561/2006г. на ЕП и на Съвета, оборудвано с дигитален тахограф, за период от 24 часа, който започвал в 04,42ч. на 13.05.22г., не е ползвал непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, а 08ч. 13мин./до 1 час по - малко, в нарушение на чл. 8, §.2, изр. 2 от Реглам. 561 /06 във вр. с чл.4, буква"ж", второ тире и във вр.с чл.78,ал.1 ,т.1 от ЗАвт.Пр., на осн. чл.93б, ал.7, т.1 от ЗАвт.П, е наложена глоба в размер на 200 лева.

Видно от показанията на св.М. и св.М., двамата инспектори при РД на "АА"– гр.Плевен, на 16.05.2022г., в гр.***, в района на „***“, извършили проверка на жалб.И., като водач на автобус, движещ се по автобусна линия ***-***. При проверката, от разпечатка на дигиталната карта на водача за предходните 28 дни, било установено, че за 13.05.2022г., не е ползвал непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, а е ползвал с продължителност 8ч. 13мин.

За констатираното нарушение св.М. на място, в присъствието на водача, съставил АУАН.

Констатациите в АУАН, се подкрепят и от приложената в преписката разпечатка от дигитална карта на водача – жалб. П. И., от която е видно, че е регистрирана работна смяна от 15 часа и 47минути, и регистрирана дневна почивка от 8ч. и 13 мин.

Със заповед №РД-08-30 от 24.01.2020г., на МТИТС, началниците на регионалните дирекции Автомобилна администрация, са определени, в качеството им на длъжностни лица от Изпълнителна агенция автомобилна администрация”, да издават наказателни постановление за нарушения по ЗАвт.П, подзаконовите нормативни актове и регламентите на ЕП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

2

При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при констатиране на нарушението в изпълнение на изискването по чл.40 от ЗАНН. На нарушителят е дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта, да депозира възраженията си и да го подпише.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и същите са законосъобразни от формална страна. Подробно са изложени обстоятелствата по констатираното нарушение – по време, както и нарушените разпоредби. Издадени са от компетентни органи, изрично оправомощени.

В случая е налице надлежно оправомощаване на директора на РД“АА“Плевен, от приложената по делото заповед на МТИТС, който е действал в рамките на местната си компетентност. Съгласно чл.17, ал.2, т.4 от устройствения правилник на Изпълнителна агенция автомобилна администрация - регионална дирекция "Автомобилна администрация – Плевен" е с териториална компетентност областите Плевен, Велико Търново, Ловеч и Габрово и е със седалище в гр.Плевен.

Относно мястото на извършване на деянието, следва да се има предвид, че в административното наказване е допустимо да се санкционира задълженото лице, макар и определянето на мястото на извършване на нарушението да е невъзможно. Именно за това хипотезата на чл.48, ал.4 от ЗАНН, относно компетентността на наказващите органи, постановява, че когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира постоянният адрес на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.

В конкретната хипотеза се касае до нарушаване на задължения и разпоредби от Закона за автомобилните превози, който урежда особените отношения при осъществяването на превози. Тази дейност се характеризира с придвижване в пространството на водачите, които като адресат на нормите в закона, са длъжни да спазват. По отношение на конкретното нарушение са засегнати правилата, които уреждат задължителната почивка водачите, като основния определящ признак на нарушението предвид естеството на задължението е времето на неговото извършване. Това е така, защото нормите са специфични, свързани са част от общностното право, важат и за превози на и извън територията на страната. По съществото си задълженията за задължителни почивки, представляват забрана за водача в определен времеви период да осъществява управление.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП "при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, 3 осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR";

Съгласно чл. 8, §2 от Регламент № 561/2006 год. За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.

Съгласно чл. 4 б."ж" от регламента "дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва "нормална дневна почивка" и "намалена дневна почивка":

— "нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,

— "намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;

Видно от цитираните разпоредби за период от 24-часа от предходна почивка водачът следва да ползва дневна почивка най-малко в размер на 9 последователни часа (намалена дневна почивка). Правилно в случая контролните органи са приели, че неизпъленине е налице именно на това задължение.

В случая, видно от приложените към преписката разпечатки от дигиталната карта на водача и представените от жалбоподателя извлечения за период от 24 часа, който започвал в 04,42ч. на 13.05.22г., не е ползвал непрекъсната намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, а 08ч. 13мин.

Като не е ползвал дневна почивка от 9 последователни часа жалб.И. е нарушил правилата на чл. 8, §2 от Регламент 561/2006 год. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП и е осъществил, макар и по непредпазливост / което е достатъчно за съставомерността / състава на нарушението по чл. 93б, ал. 7, т. 1 от ЗАвт.П.

На следващо място, съдът намира че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая е нарушено Общностно изискване към водачите, които осъществяват обществен превоз и дейността им източник на повишена опасност предвид 4 спецификите на автомобилния транспорт. Процесното нарушение е от категорията на т. нар.

"формални" нарушения, при които вредните последици произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние, поради което обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не обосновава извод за маловажност на случая. По делото не бяха установени и други факти, въз основа на които да се заключи, че случая представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния предвиден за състава вид. Като такова обстоятелство не може да се вземе предвид на самостоятелно основание времето на неспазена намалена почивка, тъй като нормата на чл. 93б, ал. 7, т. 1 от ЗАвт.П, предвижда като признак на нарушението и неизпълнение на задължението от страна на водача и до един час, което е предвидено изрично, като нарушение с по-лека санкция, в сравнение с останалите предложения по т.2 и т.3 от нормата.

Разбира се възможност за размисъл в тази насока би било неспазване на задължението в рамките на непродължително време, което макар и формално да покрива признаците на нарушението, би се явило явно незначително.

Административната санкция, определена в разпоредбата на чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвт.П., е във фиксиран размер, поради което не подлежи на контрол спазването на правилата за индивидуализация от наказващия орган.