Решение № 558 от 03.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Пловдив, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330200060 по описа за 2026 година прие следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от И. А. И. от *** против Наказателно постановление № 22-0441-000125/17.06.2022 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 04 РУ, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., както и на основание Наредба № I з- 2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 точки. С жалбата се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка и се моли същото като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа жалбата.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право за обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. С решение №1535/10.02.2026 г. по административно дело № 2639/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, влязло в законна сила на 10.02.2026 г., е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030000787/12.11.2025 г. В същото решение е обсъден въпросът, свързан с връчване на наказателното постановление, предмет на обжалване в 1 настоящото производство, като предвид резултатите от назначената съдебнографологична експертиза, е прието, че това наказателно постановление не е надлежно връчено на жалбоподателя.

По тези съображения се приема, че жалбата против наказателното постановление, чието връчване е обсъдено по приключилото административно производство, е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 18.05.2022 г. служители, осъществяващи контрол движението на пътя, установили жалбоподателя да управлява л.а. Мерцедес Ц 180 рег. № ***, собственост на С.М. И., като не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. За така установеното нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на водача бил съставен Акт бл. № 317052 /18.05.2022 г.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставИ.т акта С. И. Б. потвърди, че е участвал при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, но не успя да внесе подробности, свързани с проверката поради изтеклия период от установяване на нарушението до разглеждане на делото в съда.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът прие, че при издаването на наказателното постановление наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, въз основа на които е установено. В наказателното постановление липсва дата на нарушението. По този начин при издаване на НП са нарушени регламентираните в чл. 42, т. 4, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Двете посочени по-горе разпоредби на ЗАНН следва да кореспондират помежду си, като описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него НП. Без да е налице обаче такава в наказателното постановление не може да се предполага какво е имал предвид при издаването му административнонаказващият орган, включително и коя е датата на нарушението . Недопустимо е и да се налага наказание въз основа на предположения.

Нарушението на императивни разпоредби от ЗАНН, касаещи както съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, така и на наказателното постановление, е довело до опорочаване на административно наказателното производство, поради което наказателното постановление следва бъде отменено без да се обсъждат въпросите за обективната и субективната страна на нарушението.

В жалбата неоснователно и неправилно се смесва изпълнителската давност с давността за административнонаказателно преследване.

Изпълнителската давност, на която се позовава жалбоподателят, започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление. Давността за изпълнение на наложеното административно наказание „глоба“ е обикновена 2 изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН и абсолютна давност за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Към настоящия момент предвид изложените вече съображения наказателното постановление не е влязло в законна сила, поради което и същата не е започнала да тече. Що се касае до въпроса за давността за наказателно преследване липсата на дата в съдържанието на наказателното постановление води до невъзможност съдът да изложи съображения относно това дали е изтекъл срокът за административнонаказателно преследване срещу дееца или не, тъй като тази давността започва да тече от датата на извършване на нарушението. Предвид констатирания пропуск, свързан с датата в наказателното постановление, както и изискването за идентитет между наказателното постановление и акта за установяване на адм. нарушение, е невъзможно да се изложат съображения по този въпрос. По същите съображения и поради липса на съществен реквизит от съдържанието на наказателното постановление, какъвто е датата на нарушението, не могат да се обсъдят оплакванията в жалбата, свързани с оспорената фактическа обстановка.

Описаните недостатъци не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал.

2 ЗАНН, поради което съдът приема, че е нарушено правото на привлечения към административнонаказателна отговорност да разбере при какви обстоятелства се твърди, че е извършил нарушението и най-вече на коя дата го е извършил. Затова наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено макар и не посъображения, изложени в жалбата.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 400 лева, платени в брой, чиято левова равностойност възлиза на 204,52 евро. Представеният по делото договор има характер на разписка и е доказателство, че тези разноски са сторени. Така претендираният размер е в съответствие с оказаната от адвоката защита и съдействие, поради което и разноски в този размер следва да бъдат присъдени.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0441-000125/17.06.2022 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 04 РУ, на името на И. А.

И. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата .

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на И. А. И. от *** ЕГН 3

********** сумата от 204,52 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4