Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2231 от 14.10.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2141/2022
Вид
Решение № 2231
Подписан
14.10.2022
В сила
18.11.2022
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2231 гр. Бургас, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120102141 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № I-33/16.04.2021 г. по в. гр. дело № 2750/2020 г. по описа на БОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 182/18.03.2022 г. по гр. дело № 3305/2021 г. по описа на IV г.о. на ВКС, в сила от същата дата, е обезсилено решение № 260290/28.09.2020 г. по гр. дело № 7401/2019 г. по описа на БРС, поправено с решение от 30.10.2020 г. по същото дело и делото е върнато за разглеждането му от стадия на изготвяне на нов доклад по делото.

Производството е образувано по исковата молба на Д. Д. П. срещу ответника Т. Н.

М., с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 6998 лева, включваща 5792 лева, получена от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № *** по неговия опис част от заплатена от ищцата цена на възложения й с постановление от 22.03.2011 г. по това изпълнително дело недвижим имот, по отношение на който впоследствие съгласно влязло в законна сила съдебно решение № 488 от 17.11.2016 г. по гр.д. № 502/2016г. по описа на БОС е установено, че е собственост на трето лице, 554,40 лева, получена от ответника по цитираното изпълнително дело такса за въвод във владение и допълнителни разноски, 651,60 лева, получена от ответника по цитираното изпълнително дело такса за издаване на постановление за възлагане; 2128,56 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6998 лева за периода 31.08.2016 г. – 30.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че с оглед постановена евикция спрямо нея, суми в общ размер от 6998 лева, платени от нея вследствие на публична продажба, по която тя е обявена за купувач на имот, за който с влязло в сила решение е установено, че не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело, са получени от ответника без основание, поради което за нея възниква правото да иска връщането им, ведно с обезщетение за забава.

Тъй като ответникът Т. Н. М. е починал на *** г., с определение № 3526/28.06.2022 г.

1 съдът отмени определение от съдебно заседание, проведено на 15.06.2022 г., с което е даден ход на устните състезания по делото, спря производството и на основание чл.230, ал.2 от ГПК указа на ищцата, че е длъжна в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на починалия ответник и адресите им. Със същото определение съдът освободи от участие в производството по делото адвокат П. В. като особен представител на ответника Т. Н. М..

С определение № 3865/15.07.2022 г. съдът възобнови производството по делото, като конституира на страната на починалия на 06.05.2022 г. в хода на делото ответник Т. Н. М., ЕГН – **********, наследникът му по закон Н. Т. М., ЕГН – **********. Тъй като ответникът Т. М. е починал на *** г., т.е. преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, то на основание чл.230, ал.3 от ГПК съдът насрочи открито съдебно заседание.

При предходното разглеждане на делото от първата инстанция с определение от съдебно заседание, проведено на 11.06.2020 г., е конституирано „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД като трето лице помагач на страната на ответника. Въззивната инстанция на основание чл. 270, ал. 3 ГПК извършва служебна проверка на допустимостта на конституирането на подпомагащата страна. Ако прецени, че привличането е недопустимо, по отношение на помагача първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено. Това е единствената възможност да се контролира законосъобразността на участието на третото лице в производството, тъй като определението за неговото конституиране не подлежи на инстанционен контрол (по аргумент от противното на чл. 220, изр. 2 ГПК). В случая ОС – Бургас не посочва в решението си, че конституирането на застрахователя е недопустимо, респективно не прекратява производството по отношение на третото лице – помагач, поради което при повторното разглеждане на делото районният съд не следва повторно да се произнася по конституиране на трето лице – помагач.

Третото лице–помагач изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва твърденията на ищцата, че е претърпяла сочените от нея вреди, по съображения, че след възлагането на процесния имот тя е продала същия на трето лице.

Застрахователят счита, че по отношение на ответника не е налице виновно противоправно поведение. Излага съображения за недобросъвестност на ищцата по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, като е заявява, че се присъдинява към всички оспорвания и възражения на ответника. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Н. Т. М. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като се присъединява към всички възражения, направени от особения представител на починалия ответник.

В съдебно заседание представител на третото лице-помагач не се явява.

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, призована поради обстоятелството, че ответникът Н. М. е непълнолетен, не изпраща представител в съдебно заседание.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2009 г., издаден по гр.д. № *** г. по описа на БОС, на 21.01.2010 г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М., впоследствие преобразувано от ЧСИ Я.Б. под номер *** от 11.09.2012 г. за принудително събиране на вземанията на взискателя Д.А.У. от длъжника „***“ ЕООД. С протокол от 15.07.2010 г. Т. М., в качеството на ЧСИ, извършва опис на недвижимото имущество на длъжника, в който под номер 13 е описан недвижим имот с идентификтор *** по КККР на гр. Несебър, находящ се в к.к. ***, представляващ апартамент 5 във в.к. „***“, съгласно нот. акт за покупко-продажна на недвижим имот от 30.04.2008 г. по нот.д. ***г. по описа на нотариус С.А..

2

Т. М. обявява, че е насрочена публична продан на недвижими имоти на длъжника за периода от 22.10.2010 г. до 22.11.2010 г., в т.ч. и на описания по-горе недвижим имот, с начална продажна цена в размер на 42 494 лева. Установява се, че поради проведени и нестанали два пъти публични продажби, цената му е намалена на 80% от първоначалната оценка, като ЧСИ насрочва трета продан за периода от 14.02.2011 г. до 14.03.2011 г. при цена от 25 496 лева. Съгласно протокол от 15.03.2011 г. на ЧСИ за купувач на процесния имот при цена в размер на 36200 лева е обявена ищцата, като след приспадане на внесения на 09.03.2011г. задатък от 2550 лева, П. следва да внесе в едноседмичен срок от узнаването разликата. С преводно нареждане от 21.03.2011г. ищцата превежда по сметка на ЧСИ М. сумата от 33650 лева за покупка на имота.

С постановление от 22.03.2011г. на ЧСИ М., влязло в законна сила на 13.04.2011г., на основание чл. 495 и чл. 496 от ГПК възлага на ищцата недвижимия имот. Въз основа на вмененото й в постановлението за възлагане на процесния имот задължение, П. заплаща с преводно нареждане от 06.04.2011 г. по сметка на ЧСИ дължимата такса по т. 22 от ТТРЗЧСИ в размер на 651.60 лева. С постановление от 19.04.2011 г. за разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми ЧСИ постановява, че общата платена от ищцата сума от 36200 лева се разпределя, както следва: 5792 лева за СИК (съдебно-изпълнителна кантора), от които 878.62 лева с ДДС такси и разноски по ТТРЗЧСИ /без посочено основание/, 1613.38 лв. с ДДС пропорционална такса по т. 26 от от ТТРЗЧСИ, и 3300 лева – допълнителни разходи /без конкретизация или посочено основание/; 28008 лева на взискателя и останалата сума от 2400 лева платено възнаграждение на присъединен взискател. Впоследствие по повод молба за въвод във владение на имота и съгласно разпореждане на ЧСИ Т. М. с преводно нареждане от 20.04.2011г. ищцата заплаща по сметка на ЧСИ сумата от общо 554.40 лева, от която 434,40 лева такса и 120 лева допълнителни разноски. По делото е представен протокол от 17.05.2011 г., по силата на който ответният ЧСИ е въвел ищцата във владение на възложения й недвижим имот.

С нотариален акт от 21.05.2014 г. по нот. д. № *** г. по описа на нотарис С.А. ищцата продава имота (останал в нейна лична собственост съгласно решение по гр.д. № 48/2011г. по описа на ЦРС) на трето лице Л.И.Л. по време на брака му с Е.Х.Л., като купувачите Л. са влезли във владение на закупения имот.

С влязло в законна сила на 11.07.2017 г. съдебно решение от 17.11.2016г., постановено по гр.д. № 502/2016 г. по описа на БОС, е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ищцата и последващите купувачи Л., че „***“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот въз основа на покупко-продажба с нотариален акт от 16.09.2008г., поради което Л. са осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предадат владението на имота на неговия собственик „***“ ЕООД.

С нотариална покана от 06.10.2017 г., връчена на ЧСИ Т. М. на 28.11.2017 г., ищцата го кани в едноседмичен срок от съобщението да й възстанови по посочена от нея банкова сметка платените в изпълнителното производство по горепосоченото изп. дело суми в общ размер на исковата сума от 6998 лв., от която 5972 лева разпределени такси и разноски в полза на СИК и 1206 лева, представляващи допълните заплатени от ищцата в полза на ЧСИ такси и разноски.

На *** г. ответникът умира, като оставя за свой наследник по закон синът си Н. Т.

М., който е непълнолетен, като е приел наследството, оставено от неговия баща, по опис, което е вписано в особената книга на РС – Бургас, въз основа на определение на съда от 19.09.2022 г. по гр. дело *** г. по описа на БРС.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът намира от правна страна следното:

Предявените осъдителни искове от Д. Д. П. са с правно основание чл.499, ал.1, изр.1 и изр.2 от ГПК – в този смисъл е и определение № 182/18.03.2022 г. по гр. дело № 3305/2021 г. по описа на IV г.о. на ВКС. В него се посочва, че искът е основан на забраната за 3 неоснователно обогатяване.

В обезсилващото решение на ОС-Бургас се посочва, че по въпроса дали съдебният изпълнител е материално легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.499 от ГПК, съдът следва да се произнесе при разглеждането на така квалифицирания иск по същество.

Според разпоредбата на чл.499, ал.1 от ГПК ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.

Според чл.499, ал.2, изр.2 от ГПК ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.

Публичната продан прехвърля собствеността на продадения имот върху купувача, но само ако длъжникът е бил собственик на имота. Ако възложеният имот не е бил собственост на длъжника и съдът с влязло в сила решение установи това, купувачът, респективно взискателят, на когото е възложен имота, съдебно се отстранява от купения на публична продан имот. По силата на това решение настъпват последиците на евикция. В случая не подлежи на изследва фактът, дали ищцата е била добросъвестна.

Евикцираният купувач, в случая ищцата, има право да получи цената, която е платила, ако тя не е изплатена на взискателите. Възстановяването на заплатената от купувача по публичната продан цена се налага поради това, че той не е придобил правото на собственост върху имота, за който е заплатил сумата.