Протокол № 338 от 29.04.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 387/2022
- Вид
- Протокол № 338
- Подписан
- 29.04.2022
- В сила
- 16.05.2022
- Състав
- Румяна Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 338 гр. Варна, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна П. Петрова при участието на секретаря Дебора Н. Иванова и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело № 20223100200387 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:44 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА ОГН. В. ХР., явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв. Александър А., преупълномощен от адв. С.С..
ЗА ЗАТВОРА – ВАРНА СЕ ЯВЯВА ИНСПЕКТОР А. А., редовно упълномощен от началника на затвора Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСП. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. А.: Поддържам молбата и няма да соча нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ИНСП. А.: Моля да приемете и приложите към материалите по делото докладна записка от инсп. Ангелов – надзирател в Затвора – Варна, в която е отразено, че на 09.04.2022 г. л. св. Х. е нанесъл удари на друг лишен от свобода. С настоящото докладна записка е започнала проверка с оглед данни за извършено на дисциплинарно нарушение.
Една част от доказателствата към настоящия момент, които са събрани, са приложени към докладната, а именно гласни доказателства от други лишени от свобода, медицински документи и същата в законоустановения двумесечен срок ще бъде приключена, като по съществуващи данни е налице извършено дисциплинарно нарушение от л.св. Х. и предстои да бъде наложено дисциплинарно наказание. Същите не се съдържат в досието, тъй като то е било вече изпратено.
1
ПРОКУРОРЪТ: Допустими и относими, да се приемат
АДВ. А.: Считам, че същите са допустими, но по същество са неотносими, тъй като това са материали, касаещи извършването на проверка, която до настоящия момент не е приключила. Както посочи представителя на затвора, има двумесечен срок, в който тя трябва да приключи и да се преценява съобразно нейното заключение. Към настоящия момент, пак казвам, считам, че са допустими, но неотносими.
ИНСП. А. – РЕПЛИКА: Законоустановеният срок е двумесечен, под два месеца. В най-кратък срок, предполагам до няколко дни, ще бъде изготвена обобщаваща справка, след това изслушване на лишения от свобода и издаване на административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. Това мога да поясня относно случая.
СЪДЪТ намира, че днес представените писмени доказателства, а именно докладна записка, лист за преглед на пациент от 09.04.2022 г., допълнителен лист за преглед на пациент, както и сведение от лишени от свобода следва да бъдат приобщени като относими, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото докладна записка от инсп. Ангелов с вх.
№325/11.04.2022 г., лист за преглед на пациент от МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД с №1586 от 09.04.2022 г., ведно с допълнение към него, както и 4 бр. обяснения от лишени от свобода за случая.
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от юридическа и фактическа страна, поради което даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Считам, че подадената молба от О.Х. за условно предсрочно освобождаване е допустима, но неоснователна. Към настоящия момент същият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, а именно 1 година, 1 месец и 12 дни, съгласно справката на затворническата администрация, с което е изпълнена една от предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване, но считам, че от представените по делото доказателства не може да бъде направен извод за поправянето на осъдения и да е дал достатъчно категорични доказателства за трайно положително и осъзнато поведение към спазване на законоустановените норми. Аргументи за това се извличат от данните, представени от затворническата администрация за оценката за риска от рецидив, който независимо от корекционната дейност, е претърпял незначително изменение в размер на 2 пункта. Рискът 2 от вреди към обществото запазва средната си стойност. Налице са данни за нарушения на правилата за вътрешния ред, допуснати от Х., за което са му наложени съответните наказания. Посочено е само докладна записка от януари 2022 г., за което му е съставен предупредителен протокол за проява на вербална агресия към друг лишен от свобода. Не са установени преодоляване на първоначално изведените дефицити за отношение към правонарушението, умения за мислене, трудова дейност и образователна дейност, като същите, независимо от проведената корекционна работа, не са претърпели изменение и цялостно преодоляване, поради което считам, че не е завършен поправителния процес и не са налице основания за условно предсрочно освобождаване. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Инсп. А.: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна. Поддържам становището на началника на затвора молбата да не бъде уважена. Налице e една от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70 от НК, а именно лишения от свобода е изтърпял не по-малко от 2/3 фактически от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, но не е налице необходимия обем от доказателства за неговото поправяне.
Незначителна част от плана към присъдата е изпълнен на този момент и към настоящия момент не можем да твърдим, че наказанието е постигнало своите цели съгласно чл.36 от НК и процесът на поправяне следва да продължи в МЛС.
Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да не бъде уважена молбата на лишения от свобода Х. и същия да не бъде условно предсрочно освободен.
Адв. А.: Поддържам така депозираната молба от колегата С. с искане за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на л.св. О.Х.. За разлика от държавното обвинение и представителя на Затвора – Варна, аз считам, че са налице предпоставките на чл.439а от НПК, а именно че лишеният от свобода е дал доказателства за поправянето си, а именно, че рискът от рецидив при него е на средно ниво, налице е редукция макар и минимална – 2 пункта, но същата е налична. Х. е участвал в специализирани програми за първоначална адаптация, включва се в дейности от режимновъзпитателен характер, работи и към настоящия момент.
Всички тези факти и обстоятелства, погледнати в своята съвкупност, дават основание да се приеме, че са налице тези обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъденото лице. Не на последно място е обстоятелството, че същият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, като остатъкът му към настоящия момент е 3 месеца и 23 дни.
В тази връзка моля за условно предсрочно освобождаване по отношение на О.Х..
Л. св. Х.: Ако може да ме освободите. Искам при жена си и децата. С извинение, този не го познавам и никога не е работил с мен в затвора (л.св. Х. посочва към инсп. А.).
Сега за пръв път го виждам.
Аз работя. Тези награди не мога сам да си ги напиша. Откакто влязох в затвора, не съм спрял да работя. Пиша молби и искам да си видя в досието тези молби отиват ли до 3 началника за 8 часа. Не ме назначават на 8 часа, само на 4 часа работя.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, приложените писмени доказателства и материалите в личното досие на осъденото лице, намира че е налице първата предпоставка, визирана в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК по отношение на л. св.
ОГН. В. ХР., тъй като същият е изтърпял фактически към настоящия и към подаването на молбата му за УПО момент повече от изискуемите 2/3 от наложеното му наказание. Към 14.04.2022г. е изтърпял фактически 10 месеца и 4 дни, като 3 месеца и 3 дни от арест.
Наказанието, което лишеният от свобода изтърпява е в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, определено му с протоколно определение по НОХД №1025/2021г. по описа на ВОС.
За да бъде постановено УПО е необходимо да е налице и втората, визирана в закона предпоставка, а именно, лицето да е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.
Видно от материалите от делото изпълнението на наказанието е започнало на 21.09.2021г., като по отношение на осъдения е изготвена първоначалната оценка на риска от рецидив, която е била на средно ниво - 49 точки. Отчетени са зони с личностен дефицит в динамичните показатели: отношение към правонарушение, образование и обучение и умения за мислене. Рискът от вреди е диагностициран на средно ниво по отношение на общество, като са изведени опасения от уязвимост, във връзка с въпроси на контрола и от нарушение на задълженията. В останалите зони, рискът от сериозни вреди е нисък. Към 24.03.2022г. оценката на риска е снижена с два пункта на 47т. в два основни раздела от скалата за оценка- отношение към правонарушението и умения за мислене. Въпреки това рискът от рецидив остава на средно ниво по отношение на обществото, като остават и установените опасения от уязвимост, във връзка с въпроси на контрола и от нарушение на задълженията. Налице е проява на вербална агресия към друг лишен от свобода, констатирана с докладна записка от 03.01.2022г., приложена към затворническото досие, за което му е съставен предупредителен протокол. Налице е писмо и до ОП- Варна във връзка с конфликт на осъдения с друг лишен от свобода от 12.04.2022г., за който са и представените днес писмени данни.
От доказателствата по делото се установява, че Х. е участвал в специализирана програма за „Първоначална адаптация", при постъпването му в Затвора гр. Варна. Включван е в дейности от режимно-възпитателен характер, съдейства при организирането и провеждането им. Със Заповед № Д-287/16.11.2021 г., на Началника на Затвора-Варна е назначен да полага доброволен труд като „Хигиенист в 8-ма група". След преразпределението му в 9-та група, продължава да изпълнява същата длъжност и в тази група, като работи и към момента. Няма поощрения и наказания.
С история на минало агресивно поведение в MJIC, което се потвърждава и от днес представените писмени доказателства, установяващи конфликт с друг лишен от свобода на 09.04.2022г. В условията на наложени ограничения умее да защитава своите интереси, което на моменти създава напрежение и е предпоставка за възникване на конфликтни ситуации.
При условия на незачитане на авторитета и накърняване на правата му е предразположен 4 към първосигналност, деструктивни реакции и негативни преживявания. Паралелно с това е безкритичен към причинно-следствените връзки в тези си постъпки, като фокусира и приписва вината извън себе си. Не осъзнава в цялост причините, довели до извършване на противоправното деяние. Все още не е променил нагласите и ценностите си, водещи до намаляване на вероятността от извършване на нови престъпления. Липсва ясно дефинирана и устойчива мотивация за преодоляване дефицитите в поведението.
Доколкото изпълнението целите на наказанието, в чиято основа е залегнал института на УПО следва да се базира на обективни данни за съзнателно и положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина, а не на декларативни такива, както е в конкретният случай, видно от днес представените доказателства, с които се установява, че същият нарушава реда в МЛС, а така също отчитайки и факта, че се запазва и средният риск от вреди по отношение на обществото, то може да се направи извод, че не е приключен процеса на промяна в нагласите и възприетия начин на живот, поради което и не е налице категоричната готовност на л.св. за спазване на законите.
С оглед горното, съдът намира, че макар да е налице първата, визирана в закона предпоставка за допускане на УПО, лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства, че се е поправил, така щото да са изпълнени целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК и да не е налице необходимост от по- нататъшна работа с осъдения. С оглед горното молбата на лишеният от свобода не следва да бъде уважавана.