Протокол № 286 от 02.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 286 гр. Пазарджик, 02.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500234 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподател „Сисста груп“ ООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв. М..

И. Р. В. не се явява. За нея се явява адв. Г. редовно упълномощена.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №139/05.09.2024г., постановено по гр.д.№376/2024г. по описа на РС- П. е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. Р. В., ЕГН **********, с адрес: с.П., ул.„Е.“ №9, извършено със Заповед №62/19.04.2024г. на управителя на „Сисста груп“ ООД, ЕИК: 202647141.

Осъдена е „Сисста груп“ ООД, ЕИК: 202647141, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„О.П.“ №4, да заплати на И. Р. В., ЕГН **********, с 1 адрес: с.П., ул.„Е.“ №9, на основание чл.225, ал.1 КТ, сумата от 5665,44лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска- 13.05.2024г., до окончателното изплащане.

Осъдена е „Сисста груп“ ООД, ЕИК: 202647141, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„О.П.“ №4, да заплати на И. Р. В., ЕГН **********, с адрес: с.П., ул.„Е.“ №9, на основание чл.224, ал.1 КТ, сумата от 219,25лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска- 13.05.2024г., до окончателното изплащане.

Осъдена е „Сисста груп“ ООД, ЕИК: 202647141, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„О.П.“ №4, да заплати на И. Р. В., ЕГН **********, с адрес с.П., ул.„Е.“ №9, на основание чл.226, ал.2 КТ, сумата от 3562,36лв., като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до претендираната от 3776,96лв.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Сисста груп“ ООД, ЕИК:

202647141, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„О.П.“ №4, да заплати на И. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: с.П., ул.„Е.“ №9, разноски по гр.д.№376/2024г. на Районен съд- П. в размер на общо 985,80лв.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: с.П., ул.„Е.“ №9, да заплати на „Сисста груп“ ООД, ЕИК: 202647141, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„О.П.“ №4, разноски в размер на 13,35лв.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Сисста груп“ ООД, ЕИК:

202647141, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„О.П.“ №4, да заплати в полза на РС- П. разноски по гр.д.№376/2024г. в размер на общо 792,44лв.

Допуснато е, основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта с която са уважени исковете за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Сисста Груп“ ООД, представлявано от управителя С.Н.В., чрез пълномощника му адв.Г. М..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, а така също е немотивирано, необосновано и недопустимо.

2

В тази насока се твърди, че в хода на първоинстанционното производство на 20.05.2024г. на представляваната от мен фирма „СИССТА ГРУП“ ООД е връчена искова молба, с която срещу същата са предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.226, ал.2 от КТ. От същата е видно, че ищцата И. Р. В., бивш работник в дружеството, е сезирала PC П. със следните искания:

1)Иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, представляващ претенция за признаване на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконно и отмяната на Заповед №62/19.04.2024г.;

2)Иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, представляващ претенция за заплащане на обезщетение за шест месеца, през което време ищцата е останала без работа в резултат на наложеното със Заповед №62/19.04.2024г. дисциплинарно наказание “уволнение”;

3)Иск по чл.224, ал.1 от КТ, представляващ претенция за парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, равняващ се на 5 дни.

4)Иск по чл.226, ал.2 от КТ, представляващ претенция за обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудова книжка, като се твърди, че трудовата книжка е задържана от януари 2024г. /а не от април 2024г., от когато се претендира обезщетението за оставане без работа/.

Твърди се в исковата молба, че трудовото правоотношение е прекратено през месец януари 2024г., когато работодателят издава издадена Заповед №57/29.01.2024г. Ищцата посочва в исковата молба по повод наложеното със Заповед №62/19.04.2024г. дисциплинарно наказание: „същото е наложено след като вече ми е прекратено трудовото правоотношение на друго основание, а именно- чл.325, ал.1, т.1 от КТ, съгласно Заповед №57/29.01.2024г.констатирано от Инспекцията по труда“.

Сочи се, че поради очевидните взаимноизключващи се твърдения и искания, формулирани от ищцата, в отговорът на исковата молба изрично е посочено, че: трудовото правоотношение действително е прекратено със Заповед №57/29.01.2024г., и поради тази причина се намират:

1)Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за неоснователен, тъй като липсва причинно- следствена връзка между издаването от работодателя на Заповед №62/19.04.2024г., с която е наложено 3 дисциплинарно наказание „уволнение“ и оставането на ищцата без работа, съответно загубеният доход;

2)Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за недопустим, тъй като не е съществувало трудово правоотношение, което да бъде прекратено със Заповед №62/19.04.2024г. поради което същата не е породила никакви правни последици и се явява нищожна, а това от своя страна изключва правния интерес на ищцата за водене на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ;

3)Искът по чл.224, ал.1 от КТ, за неоснователен, поради фактът, че при уговорени 20 дни платен годишен отпуск и при отработен един месец преди прекратяването на ТПО, няма как да се генерира правото на 5 дни отпуск.

4)Искът по чл.226, ал.2 от КТ, за неоснователен поради обстоятелството, че забавата се дължи на недобросъвестно поведение от страна на ищцата изразено в нежеланието й да получи трудовата си книжка.

Твърди се, че РС е уважил всички искове, отправени срещу търговското дружество, постановявайки обжалваното решение. В тази насока се излагат аргументи неправилност и недопустимост на обжалваното решение:

В случая се приема, че съдът неправилно е определил момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Визира се, че за да уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, както и този по чл.224, ал.1 от КТ, съдът приема, че безспорното между страните прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие /същото съгласно поддържаното от ищцовата страна становище е първо по ред, а съгласно мен- единствено/, за което е издадена Заповед №57/29.01.2024., не се е осъществило, поради неизпълнение на фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Изразява се несъгласие с тези изводи, като се излагат съображения в тази насока.

Приема се, че цитираната от РС практика е неотносима към конкретния казус.

Твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като мотивите са неразбираеми и съдържат вътрешни противоречия.

В състояние на логическо противоречие с уважения иск по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е уважаването на искът по чл.226, ал.2 от КТ, с който се търси обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. И 4 двата иска би следвало да имат една обща дата, представляваща началния момент, от който се дължи обезщетение, а именно момента на прекратяването на трудовото правоотношение.

Твърди се, че докато в първия случай е присъдено обезщетение за оставане без работа от месец април 2024г., когато е връчена Заповед №62/19.04.2024г., то във втория случай, съдът присъжда обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка от месец януари 2024г., когато е издадена Заповед №57/29.01.2024г. Ако се твърди, че трудовото правоотношение не е било прекратено през месец януари 2024г., въз основа на първата заповед, то няма как към онзи момент да е осъществен фактическия състав на задържането на трудовата книжка.

Визира се непоследователност в тълкуването на фактите от съда, като се визират конкретни такива.

Сочи се, че от мотивите на съда не става ясно как и защо, последния от една страна приема, (1) че ТПО не е прекратено през м.януари и продължило да съществува до налагането на дисциплинарното наказание със Заповед №62/19.04.2024г., а от друга страна (2) посочва по отношение на иска за обезщетение за задържане на трудовата книжка, че „обезщетение се дължи от деня на прекратяване на правоотношението“ и в крайна сметка (3) решава, че трудовата книжка е задържана от датата на издаване на Заповед №57/29.01.2024г., с която според самия него не е прекратено TIПO.

Твърди се, че в резултат на допуснатите грешки от съда се е стигнало до незаконосъобразност на крайните заключения на съда.

Именно поради факта, че както практиката па ВКС. така и тълкуването, дадено от правната теория, безспорно сочат, че незаконното уволнение също поражда прекратяващ трудовото правоотношение ефект се твърди, че трудовия договор между страните е прекратен през месец януари 2024г., а не април 2024г., както неправилно е приел първоинстанционния съд, поради което: -Искът по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, представляващ претенция „да се осъди ответника „Сисста Груп“ ООД да заплати на ищцата обезщетение за времетo, през което е останала без работа, поради дисциплинарното й уволнение, за срок от 6 месеца е неоснователен, поради което първоинстанционният съд е следвало да го отхвърли. Това е така, тьй като липсва причинно- следствена връзка между издаването от работодателя 5 на Заповед №62/19.04.2024г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и оставането на ищцата без работа, съответно загубеният доход.

Ищцата е останала без работа в резултат от прекратяването на трудовото правоотношение на 29.01.2024г., за което е издадена Заповед №57/29.01.2024г.

Също така към момента на постановяване на обжалваното решение не са били изтекли шест месеца от издаването на Заповед №62/19.04.2024г., т.е. съдът е уважил искът за обезщетение за бъдещ период, без да е ясно дали през това време ищцата няма да започне трудова дейност.

Намират се за неправилни и заключенията на съда, че работодателят е задържал незаконно трудовата книжка на ищцата, с което в нейна полза е възникнало правото на обезщетение. В случаят работодателят не е изпадал в забава, защото той е опитал да предаде своевременно трудовата книжка на гжа В., но същата, намирайки се физически в магазина е отказала да я приеме.

Сочи се, че както е задължение на работодателя да отрази в книжката определени факти, свързани с възникване и прекратяване на ТПО, така е налице и задължение oт страна на работника (чийто интерес се състои в това трудовата му книжка да бъде оформена и надлежно връчена), да не пречи работодателя, а да му съдейства за предаването й.

Приема се, че в резултат от грешната интерпретация на фактите, довела до неправилния извод за датата на прекратяване ма трудовите правоотношения между страните, съдът стига до незаконосъобразния извод, че искът по чл.224, ал.1 от КТ е основателен и „Сисста Груп“ ООД дължи на ищцата обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск.

Визира се, че в действителност трудово правоотношение между страните през настоящата година е съществувало за периода 01.01.2024г. до 29.01.2024г., като не е било доказано осъществяването на фактическия състав на чл.344, ал.2 КТ. Поради това дължимо обезщетение се равнява на 1 ден платен годишен отпуск (43,85 лв.). а не на 6 дни (263,10 лв.).

Твърди се, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е недопустим и като такъв е следвало да бъде отхвърлен. Не е съществувало трудово правоотношение, което да бъде прекратено с наложеното със Заповед №62/19.04.2024г. дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което същата не е породила никакви правни последици и се явява нищожна, а това от своя страна изключва правния интерес на ищцата за воденето му. Обжалваното решение е 6 недопустимо в тази си част, доколкото в полза па ищцовата страна не е съществувало правото на иск.