Акт от 08.01.2018, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е № 92 гр.Видин,

08.01.2018г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: В.В.

А.П.

В.М. при секретаря Ил.К. като разгледа докладваното от съдия В. М. в. гр.дело №. 341 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

П.П.И., ЕГН ********** ***, представляван от адв. А. Ц. от АК – В... ул."Г...." № .. ет. обжалва Решение № 272 от 03.07.2017 г. по гр.д.№ 1752 от 2016 г. на Видинския районен съд в частта му, в която са отхвърлени предявените искове до пълния им предявен размер за следните суми:

1/. Сумата

5 662,19 лева, представляваща разликата между предявения иск за сумата 12

057,20 лева и уважената част с обжалваното решение на ВРС и обезщетение за претърпяните имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение на длъжност „О.......", което би получил, ако не бе претърпял трудовата злополука на 11.09.2002 г. и би останал на работа в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д......" гр.В....за периода от 01.04.2015 г. до 31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

2/. Сумата

361,21 лева, представляваща разликата между предявения иск за сумата 700,51 лева и уважената част с обжалваното решение на ВРС и е обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забава плащането на всяка ежемесечна разлика между трудовото възнаграждение, което би получил на длъжност „О......." и получаваната от него пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д......." гр.В.... за периода от 01.04.2015 г. до подаване на исковата молба.

3/. Сумата

50,48 лева, представляваща разликата между предявения иск за сумата 138,00 лева и уважената част с обжалваното решение на ВРС и е обезщетение за претърпяните от него имуществени вреди, представляващи направени разноски за лекарства и изследвания във връзка с предписаното му лечение на уврежданията от трудовата злополука за периода от 01.04.2015 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

4/. Сумата 701,79 лева, представляваща разликата между предявения иск за сумата 1 490,00 лева и уважената част с обжалваното решение на ВРС и платеното адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, както и разноски в производството пред въззивната инстанция.

Посочва че в обжалваната част Решение то на Видинския районен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Видинският районен съд е направил немотивирани, необосновани и незаконосъобразни изводи /в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/:.

Приел е, че предявеният иск за заплащане на разликата между трудовото възнаграждение, което би получил при ответника и получаваната пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение от Помощно училище „Д...." гр.В.... е недоказан за месец април 2015 г., тьй като: „...Причинно- следствената връзка между професионалната болест и условията на труд се установява с решение на ТЕЛК, а не със съдебномедицинска експертиза. В този смисъл за месец април 2015 г. претенцията се явява недоказана и следва да се отхвърли, тъй като ЕР ...... от .... от .... г., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – В......" Този извод е незаконосъобразен и несъобразен със събраните по делото доказателства. Тъй като от представеното Писмо от ТЕЛК при МБАЛ „С...." АД гр.В... е видно, че първоначално му е била определена дата за явяване на 30.04Резултатът от последното преосвидетелстване на 13.05.2017 г. е определен 58 % ТНР, от които 30 % от общо заболяване и 52 % от трудова злополука. Изводът на ВРС е незаконосъобразен се потвърждава и от факта, че за въпросния месец април 2015 г. пенсия за инвалидност не е спряна, а е получавана.

II. ВРС е приел, че „Основателно е възражението на ответника, че претърпяната вреда следва да бъде намалена пропорционално на признатата неработоспособност на ищеца, която се формира от процента на общото заболяване на ищеца."Този извод е незаконосъобразен и необоснован.От трудовата злополука са определени 52 % ТНР, а от общото заболяване 30 % ТНР, като общият процент трайно намалена работоспособност е 58 %. Следователно общото заболяване допринася за общия процент трайно намалена работоспособност само 6

%.Ако има само общото заболяване, то с признатите от него 30 % ТНР не би получавал пенсия за инвалидност, нямаше да има предписание да не извършва тежък физически труд и би могъл да изпълнява трудовите си задължения на длъжност Оператор ГФИ" при ответника. имуществените вреди търпи именно поради причинените му първоначални и допълнително настъпили във времето увреждания от трудовата злополука. След като такова намаление на трудовото възнаграждение не е предвидено в законодателството, то не би следвало съдът да го санкционира с подобно намаление, поради общо заболяване., не е било никога пречка а да работи, докато уврежданията, които получил от трудовата злополука силно ограничили възможностите му да се труди, поради това, че вече не е в състояние да се движи пълноценно. Приетото с обжалваното решение на ВРС намаление на следващото му се обезщетение с определения процент неработоспособност от общо заболяване по съответното решение на ТЕЛК, е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

В чл.200 ал.З от КТ изчерпателно са уредени допустимите по закон удръжки, които могат да се правят от дължимото от работодателя обезщетение за имуществени вреди, а това е само и единствено ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО И ИЛИ ПЕНСИЯТА ПО ОБЩЕСТВЕНОТО

ОСИГУРЯВАНЕ, а в някои случаи и полученото от застраховател, но не и въпросното намаляване с процента неработоспособност от общо заболяване.

Първоинстанционният съд не е взел предвид и това как процентът нетрудоспособност от обощто заболяване се отразява на общия процент нетрудоспособност.В Експертено решение № .... от зае. .... г. на ТЕЛК за Общи заболявания гр.В....... е определен общ процент трайно намалена работоспособност в размер на 58 % .От общото заболяване процентът на трайно намалена работоспособност е 30%.От трудовата злополука процентът на трайно намалена работоспособност е 52 %.

Следователно приносът на общото заболяване за определяне на общия процент нетрудоспособност е 6 %, а в съдебното решение ВРС е намалил обезщетението с 30 %.

Механичното взимане на тези 30% не отговаря на разпоредбите на Наредба за медицнеката експертиза.

III. Видинският районен съд не само е редуцирал с 30 % обезщетението за имуществени вреди, но е и направил и математически грешни изчисления тъй като с решението ответникът е осъден да заплати сумата от 6395,01 лв. вместо математически вярното 7059,07 лв.

Изложеното важи и за обезщетението по чл.86 от ЗЗД по т.2 от петитума на исковата молба, което също е изчислено математически невярно, В обжалваното решение ВРС е присъдил сумата 339,30 лв. вместо вярното от математическа гледна точка 374,53 лв.

Математически невярно е редуцирано и претендираното обезщетение за направени разходи за лекарства, лечение и прегледи.Вместо математически вярното 96,60 лв. ВРС е присъдил 87,52 лв.

След като математически грешно е направил горните изчисления, то ВРС грешно е изчислил и присъдените по съразмерност на уважените искове разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е и въззивна от „К......." ЕООД срещу Решение № 272/03.07.2017 г. на Районен съд Видин, постановено по гр.д. № 1752/2016 г., съдържаща искане за отхвърляне на исковите претенции на П.И. в пълен размер.

Подържа се за неоснователно възражението на въззивника, че претенцията му за присъждане на обезщетение за месец април 2015 г. била доказана.

П.И. е основал своята първоначална искова претенция на Експертно решение № ... от заседание № ... от .... г., определящо 58 % процента трайно намалена работоспособност на въззивника за срок от 2 години до 01.05.2017 г. Цитираният акт на ТЕЛК е издаден на 13.05.2015 г. и съдържа отбелязване, че е влязъл в сила на 27.05.2015 г.

Противно на исканията на въззивника, неговата претенция за присъждане на обезщетение за периода от 01.04.2015 г. до 01.05.2015 г. следва да бъде оставена без уважение. Претенцията на П.И. трябва да бъде отхвърлена за целия период от 01.04.2015 г. до датата на влизане в сила на експертното решение 27.05.2015 г., тъй като ищецът не доказва наличие на намалена работоспособност в посочения период.

Ищецът не доказва правно основание, на което да му бъдаг присъдени имуществени вреди за периода от 01.04.2015 г. до 26.05.2015 г. - датата, предхождаща влизането в сила на посоченото експертно решение.

Посочват, че е неоснователно е възражението на въззивника, че твърдяната от него вреда не следва да бъде намалена пропорционално на признатата неработоспособност, която се формира от процента на общото заболяване на лицето.

Считат Решението на Районен съд - Видин за изцяло законосъобразно в частта, с която съдът е намалил присъденото на П.И. обезщетение пропорционално с процента трайно намалена работоспособност на лицето, формиран в резултат на неговото общо заболяване. Посоченият съдебен акт отговаря на логиката на нормативната уредба, изискването за наличие на причинно-следствена връзка между дадено увреждане и неговата обезвреда, както и на общия принцип за справедливост на обезщетените вреди.

Правилно първоинстанционният съд е намалил присъденото на П.И. обезщетение с размера на трайно намалената работоспособност, произтичаща от определеното на въззивника общо заболяване, е именно с 30 %.. Видно от текста на Експертно решение № .... от заседание № ... от ....г., всеки един от елементите, формиращи горецитирания общ процент (58 %), има своя самостоятелност. В подкрепа на горното е и фактът, че общият процент неработоспособност на П.И. не представлява механичен сбор (82%) на двете стойности, които го формират, а именно общо заболяване (30

%) и трудова злополука (52 %), а стойност, изчислена съобразно критерии, приложени от TEJIK. при отчитане на спецификите на заболяванията на въззивника.

Видно от решението на TEJIK, здравословното състояние на жалбоподателя през исковия период (т.е. в периода на действие на решението на ТЕЛК), съответно общият процент трайно намалена работоспособност, са повлияни от определения процент общо заболяване. Това общо заболяване обаче не се намира в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука, а напротив - дължи се изцяло на начина на живот и действията на самия въззивник.

При преценката и определянето на здравния статус на ищеца от настъпването на трудовата злополука през 2002 г. до момента също така следва да се съобразят и претърпените от него битови инциденти, за коего са налице данни в трудовото му досие .

Възраженията на дружеството са, че искът е недопустим, тъй като трудовата злополука е призната за такава с разпореждане на НОИ – РУСО – гр.В..... на ....г. и от настъпването й са изминали повече от 3 години съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ, и искът е погасен по давност; прави се възражение относно основателността на иска, тъй като, ако не се приемат доводите за погасена по давност претенция, не е налице и ексцес от трудовата злополука.

Оспорва се наличие на причинно – следствена връзка между трудовата злополука и твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца. Оспорва се също, че единствено трудовата злополука е довела до трайната нетрудоспособност на ищеца, тъй като същият има и общо заболяване, както и са налице битови злополуки с ищеца, които обстоятелства също са допринесли за неблагоприятния здравен статус на ищеца, поради което това обстоятелство следва да се вземе предвид при преценка на обезщетението.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба на П.П.И., ЕГН ********** същата за основателна по следните съображения :

Не се спори между страните, че ищецът е постъпил на работа в дружество - праводател на ответното дружество „Г.....” ЕАД – гр.В...., понастоящем “К....” ЕООД - гр. С.... по силата на трудов договор № 5, сключен между страните на ......, на длъжност „о......”. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.09.2001г. длъжността на ищеца е променена на „О......”. Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото Разпореждане от.....г., издадено от РУ „СО” към НОИ – В....., че декларираната злополука с вх. № 137/13.09.2002г. от ищеца е призната за трудова.

Разпечатката съдържа 49 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9140959-2964-42a3-ad79-0eb60f6babba