Решение № 11451 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11451 гр. С., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110137627 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано след като с Решение №3666 от 11.06.2025г. по в. гр. д. №6462/2024г. по описа на СГС, III-В въззивен състав е обезсилено Решение №14817513.07.2020г. по гр.д. №12268/2019г. по описа на СРС, 85ти състав, в частта, с която за разликата до пълните предявени размери са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 ГПК. В останалата част, в която ответникът Н. С. Х. е осъден да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 573,29 лева- главница за доставена топлинна енергия в периода 01.05.2015г.-30.04.2017г. за аб. №257871, сумата от 171,20 лева- лихва за забава за периода 15.09.2016г. до 06.02.2019г., сумата от 10,88 лева за извършено дялово разпределение за периода м.01.2016г.- м.04.2017г. и 2,71 лева- лихва за забава върху тази сума за периода от 02.03.2016г. до 06.02.2019г., ведно със законна лихва върху главниците от 28.02.2019г. до окончателното им плащане, е влязло в сила като необжалвано.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период в качеството му на съсобственик на процесния недвижим имот, находящ се в ***. Поддържа, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Завява, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо него приложение намирали общите условия съгласно които същият бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от 1 дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си за заплащане на нейната стойност. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове до пълния претендиран размер.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. С. Х., чрез назначения му особен представител, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че по делото не са представени фактури във връзка с претендираните вземания, като няма и доказателства за ежемесечното удостоверяване на публикуването в интернет страницата на ищеца на дължимите суми.

Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност. С оглед на изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковете.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД , не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Н. С. Х. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 233,12 евро /455, 94 лева/- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ в ап.8, находящ се в ***, за периода м.05.2015г. - м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 14,47 евро /28,31 лева/- мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 06.02.2019г.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно правооотношение между него и ответника по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за последния е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно- възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва да бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово 2 разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. От изложеното следва, че клиент на топлинна енергия по смисъла на посочената разпоредба се явяват собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали същите реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.

В случая постановеното при предходното разглеждане на спора Решение №14817513.07.2020г. по гр.д. №12268/2019г. по описа на СРС, 85-ти състав, е влязло в сила в частта, в която ответникът Н. С. Х. е осъден да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 573,29 лева- главница за доставена топлинна енергия в периода 01.05.2015г.-30.04.2017г. за аб. №257871 и съдът следва да зачетете последиците на формираната от него сила на пресъдено нещо, като приеме за установено, че между страните е било налице облигационно правооотношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот за исковия период. В същото време от представения Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, рег. №122, том №VII от 1985г. се установява, че ответникът Н. С. Х. е собственик на ½ идеална част от топлоснабдения имот, находящ се в ***, поради което съобразно изложеното по-горе същият следва да отговаря за задълженията за имота съобразно обема на правата си.

На следващо място, за установяване на доставеното количество топлинна енергия в имота по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него по данни на фирмата за дялово разпределение в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, но е ползвана топла вода, като поради липсата на водомер, разходът за нея е изчисляван на база на 2 броя потребители при норма 140л. за едно денонощие за всеки от тях съгласно чл.69, ал.2 Наредба топлоснабдяване. Отбелязано е, че е начислявана и отдадена от сградната инсталация топлинна енергия по формула съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1. от Наредба №16-334. Констатирано е, че през процесния период отчитането на топлинна енергия и разпределението й в сградата, където се намира процесният имот е извършвано съгласно действащите нормативни актове- ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. От изложеното може да бъде направено заключение, че за процесния период от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. в имота е била консумирана топлинна енергия, стойността на която съгласно изчисленията на вещото лице е 2 036,05 лева.

С отговора на исковата молба ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяването на задълженията му по давност, което следва да бъде разгледано.

Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената 3 на консумирана топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР №3/2021г. по т. д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС/, съдът приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната давност. На следващо място, съгласно чл.116, б."б.", пр.1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск- в случая -28.02.2019г.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните, давността тече от деня на падежа /доколкото срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В процесния случай при определяне изискуемостта на задълженията приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикуване във вк „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014г. /„ОУ от 2014г.“/. Съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.114, ал.2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец. Следователно в настоящия случай погасени по давност се явяват претендирани суми за доставена топлинна енергия за периода от май 2015г. до м. януари 2016г., доколкото за вземането за м. януари 2016г. тригодишният срок по чл.11,1 б. "в", пр.1 ЗЗД е изтекъл на 01.02.2019г. и преди датата на подаване на исковата молба28.02.2019г.

Съгласно съдържащата се в приетата по делото съдебно-техническа експертиза Таблица №3 сборът от погасените по давност задължения за месеците 05.2015г. до 01.2016г. е 439,58 лева без отчитане на издадената изравнителна сметка за доплащане на сума в размер на 508,22 лева. Съдът намира, че същата следва да бъде съобразена, поради което и на основание чл.162 ГПК изчислява размера на погасените по давност вземания на 638,48 лева, съответно дължим остава остатъкът в размер на 1 397,57 лева / 2 036,05 лева -638,48 лева/. С оглед на посоченото по-горе, съгласно което ответникът отговаря само за половината от дължимия размер съдът намира, че задължението на същия е в размер на 698,78 лева. Доколкото Решение №14817513.07.2020г. по гр.д.

№12268/2019г. по описа на СРС, 85-ти състав, е влязло в сила в частта, в която 4 ответникът е осъден да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от 573,29 леваглавница за доставена топлинна енергия в периода 01.02.2016г.-30.04.2017г., то дължима остава разликата в размер на 125,49 лева /64,16 евро/, до който размер се явява основателен и предявеният иск, предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства за извършвани плащания.

На следващо място, съгласно ОУ от 2014г. продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл.32, ал.2, които не са заплатени в срок, т.е. само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период на база изготвената изравнителна сметка, а не върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия. Съгласно чл.33, ал.2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на изравнителната сметка, в 30-дневен срок от публикуването им на интернет-страницата на продавача. По делото обаче липсват доказателства на коя дата сметките на ответника са били публикувани, поради което съдът намира, че не е доказан фактът на изпадане на ответника в забава, като при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, която в случая се носи от ищеца, следва да се приеме, че претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е неоснователна за целия процесен период и следва да бъде отхвърлена.