Решение № 793 от 26.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ III-169 26.06.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Кремена Лазарова

2. Йорданка Майска секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Йорданка Майска в.гр.дело № 321 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 59415/30.12.2019г. по описа на БРС, подадена от Г.К.В. с ЕГН-********** от гр.Б., к-с

М. Р., ул.З. С. № *, заявена чрез пълномощника адв.Ели Димова от АК-Бургас, съдебен адрес гр.Бургас, ул.Ген.Гурко № 11, ет.2-чрез адв.Е.Димова против решение № 3749/20.12.2019г. по гр.д. № 5618/2019г. на РС-Бургас.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковете на Г.К.В. с

ЕГН-********** за осъждане на ГД „Национална полиция“ при МВР, да заплати на ищеца сумата от 1172,85лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 177,32 часа, положен в периода 15.07.2016 год. - 15.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 163,36 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 14.07.2019г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 15.07.2019г. до окончателното й изплащане, като му е възложил и сторените от насрещната страна съдебни разноски в размер на 100 лв..

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва се като неправилен и противоречащ на съдебната практика, изводът на съда, че липсата на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, не следва да се преодолява с аналогично приложение на НСОРЗ.

Посочва се, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР и следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв, по методиката, претендирана от ищеца.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата ГД „Национална полиция“ – МВР, с който оспорва въззивната жалба, намирайки изложените в нея съображения за неоснователни. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства. Претендира разноски. Не са ангажирани доказателства.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Процесуалните представители на страните редовно уведомени, не се явяват в с.з.. Постъпили са писмени становища по същество.

С писменото становище от процесуалния представител на въззивника се поддържа подадената въззивна жалба и се моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Претендира разноски и представя списък за сторените такива.

С писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.

Сторено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендират се разноски за юк.възнаграждение. Не сочи доказателства.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на Г.В. с искане за осъждане на Главна Дирекция „Национална полиция“ да му заплати сумата от 738лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за процесния период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 90лв.-представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата начиная от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото обезщетение до датата на завеждане на исковата молба-15.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1172,85лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 177,32 часа, положен в периода 15.07.2016 год. - 15.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 163,36 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 14.07.2019г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 15.07.2019г. до окончателното й изплащане.

Ответната страна ГД НП- МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

С окончателния акт районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил изцяло предявените искове като неоснователни.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства в първоинстанционното производсто, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от 15.07.2016 г. - 15.07.2019г., е полагал труд на длъжност „с.п.“ в Д“Жандармерия“, която е на структурно подчинение към ГД „Национална полиция“ МВР. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време. За периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. ищецът е положил общо е положил общо 155 нощни смени или 1 240 часа нощен труд, за които му е било изплатено възнаграждение в общ размер от 310 лв. (по 0,25 лв./час). Вещото лице също така е посочило, че след преизчисляване на положените от ищеца 1 240 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се получават 1 417,32 часа дневен труд, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 177,32 часа, за които се дължи възнаграждение в размер на 1 172,85лв.. Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице сочи, че лихвата за забава върху тази сума, изчислена за всеки месец по отделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на завеждане на делото, е в общ размер от 163,36 лв..

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивника поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода 01.01.2016г. –

13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №

8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №

8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.