Решение № 12030 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12030 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110133386 по описа за 2021 година Предявени са от /фирма/ срещу /фирма/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 1925,66 лева, от които, сумата в размер на 1721,46 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, полица № 190300/040/5000877, валидна към датата на ПТП, реализирано на дата 15.12.2019 г. около 12:00 часа в гр. Велико Търново, при което водач на лек автомобил „Мерцедес” С270 с рег.

№ ******** е причинил щети на застраховано при ищеца МПС, а именно лек автомобил „Фолксваген ЪП” с рег. № ********, щета № 0300-19-777-512916 и 15 лева ликвидационни разноски за ликвидиране на щетата, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 1 датата на предявяване на иска, а именно 11.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на 204,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 11.04.2020г. до 11.06.2021г.Моли съда да уважи исковите претенции. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между щетите по увредения автомобил и произшествието. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген ЪП” с рег. № ********. Оспорва иска и по размер, като счита, че претендираното обезщетение е завишено. Прави искане да му се присъдят деловодните разноски.

В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 156078/26.07.2022г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът /фирма/, редовно призован, в открито съдебно заседание, се представлява от адвокат Атанасов, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и 2 събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото на л.6 застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС” № 190300/040/5000877/04.11.2019г., се установява, че между собственика на л.а. с ДК № ******** и ищцовото дружество е сключена застраховка „Каско на МПС”, по силата на която ищецът срещу застрахователна премия е поел риска от причиняване на щети на застрахования при него автомобил. Полицата е с валидност към датата на ПТП.

Осъществяването на това релевантно за спора обстоятелство не се оспорва от ответника.

Спорно в производството е настъпването на ПТП, механизма му, както и дали щетите по л.а. „Фолксваген”, модел „ЪП” са в причинна връзка с ПТП.

По делото е допуснато изслушване на първоначална и допълнителна съдебно - автотехнически експертизи.

Според допълнителната експертиза, която съдът кредитира, като съотносима на приетият по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2019г. и на показанията на водача на л.а. „Мерцедес”, модел „С270”, с ДК № ******** – П. Б., разпитана по делегация пред РС-гр.Велико Търново, ПТП е настъпило на 15.12.2019г. в светлата част на денонощието в гр.Велико Търново, където по ул. „Ст.Михайловски” се движи л.а.

3

„Фолксваген Ъп”, управляван от Д.М.. В същото време попътно зад л.а. „ Фолксваген Ъп” се движи л.а. „Мерцедес С 270”, управляван от свидетелката Б. със скорост около 50 км/час, като в районна на № 7 л.а. „Фолксваген Ъп” предприема маневра паркиране вдясно по посоката му на движение, при което водача на л.а. „Мерцедес С 270”, движейки се три-четири метра зад л.а. „Фолксваген Ъп”, задейства спирачната система на управлявания от нея автомобил, но поради недостатъчно разстояние между двата автомобила не успява да спре и настъпва удар между двата автомобила между предната лява част на л.а.

„Мерцедес С 270” и страничната дясна част на л.а.

„Фолксваген Ъп”. Настъпва ПТП с материални щети, като увредите по л.а. „Фолксваген Ъп” са по предна дясна врата, десен праг и десен калник. Вещото лице е посочило, че увредите по л.а. „Фолксаген Ъп” от техническа гледна точка съответстват и са в причинна връзка с механизма на ПТП.

Двустранният констативен протокол за ПТП е частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от участниците в ПТП факти, относими за механизма на ПТП, каквото удостоверяване е налично в конкретиката на случая, както и относно факта, че удостоверяването изхожда от подписалите протокола лица. Когато фактът, 4 съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Горното се отнася и за щетите, нанесени по превозните средства при произшествието, като тежестта от доказването на тези щети се носи изцяло от лицето, претендиращо обезщетение за същите щети.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за установяването на щетите изискват специални знания. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена както в цитираното решение на ВКС № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., така и в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д.

5

№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др. Тази практика на ВКС се споделя и от настоящия състав. В случая по делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП, от който не се извежда при условията на пълно и главно доказване механизма на ПТП, поради и което в тази връзка бе допуснато събиране на гласни доказателствени средства и бяха изслушани една първоначална и допълнителна автотехнически експертизи. В първата се дава експертно заключение, че л.а „Фолксваген Ъп” в районна на № 7 спира и предприема маневра паркиране, а в допълнителното заключение, вещото лице дава крайно заключение, че л.а. „Фолксваген Ъп”, движейки се с около 15-20 км./час пред л.а. „Мерцедес С 270”, последният движещ се с около 50 км./час, предприема маневра паркиране вдясно, при което водача на л.а „Мерцедес С 270”, не успява да спре и реализира ПТП с л.а. „Фолксваген Ъп” и на което допълнително заключение, съдът с оглед целия събран по делото доказателствен материал дава вяра и го кредитира.

По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в 6 причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, като в производството не се оспорва този релевантен за спора факт, а именно, че за л.а. „Мерцедес“, модел С 270 с ДК № ******** е налице валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица BG/30/119000843327 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.

Съгласно чл. 399 от КЗ имуществено застраховане е със срок налице, когато предметът на застрахователния договор е право, което за застрахования е оценимо в пари.

Между страните е сключен именно такъв договор – за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застраховка „Каско“ на МПС с № 19-0300/040/500877, за лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № ********, с покритие към датата на ПТП. Спазена е формата за действителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е и че съществувалият между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие. Не е спорно в производството и осъществяването на релевантния за спора факт, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1706,46 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е 7 доказателствената тежест в производството, проведе пълно и главно доказване на твърдението си за настъпило застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото, показанията на свидетеля Б. и заключението на съдебноавтотехническата експертиза, се установява по безспорен начин, че на 15.12.2019 г. е настъпило ПТП с лек автомобил „Мерцедес С 270“ с ДК № ********, чиито водач поради неспазване на достатъчно дистанция и движение с несъобразена скорост, в районна на № 7 на ул. „Стоян Михайловски” в гр.Велико Търново, реализира ПТП с движещия се пред него л.а. „Фолксваген Ъп”, последният управлявал ППС със съобразена за пътния участък скорост, който предприема маневра паркиране. Както бе посочено по-горе, двустранният протокол за ПТП е частен свидетелстващ документ, ползващ се само с формална доказателствена сила. Същият, обаче, съдържа описание за настъпили неизгодни за ответната страна юридически факти, намиращи отражение и в другия събран по делото доказателствен материал – признанието на водача на л.а.

„Мерцедес С 270”, че е негова вината за ПТП. От показанията на свидетелката не се извлича пълно потвърждение на изявлението й, че е нейна вината за ПТП, съдът цитира показанията на свидетелката „направихме двустранен протокол с другия водач, в който посочихме, че аз съм виновна за ПТП” и „при започване на маневрата водача на другия автомобил се измести леко в ляво и не 8 знам дали е подал мигач, аз продължих моето движение назад и така стана удара”, но свидетелката като цяло потвърждава механизма на ПТП, убедително посочва, че се е движела с 50-60 км./час, както и че разстоянието между двата автомобила преди удара е било 3-4 метра.

По гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа в производството механизма на ПТП и причинноследствената връзка между ПТП и вредите.

Не се установява и съпричиняване от водача на процесното ППС за допринасяне на вредоносния резултат.

Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

При определяне размера на обезщетението по реда на чл.51 ал.2 от ЗЗД от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината на увредения, като в този смисъл е т.7 от ППВС №17/18.11.63 г. и ТР №88/12.09.62 г. на ОСГК, които са задължителни за съда, както и трайната съдебна практика. Съпричиняване на вредите в настоящият случай ще е налице ако със свое противоправно деяние пострадалия, наред със противоправното деяние на делинквента е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Предвид събраните доказателствата по делото, и доколкото в доказателствена тежест на ответника бе да докаже наличието на противоправно поведение от страна на водача на 9 увреденото ППС, то не се установи такова поведение от страна на водача. Ответникът поддържа, че водача на л.а.