Решение № 27 от 01.04.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20251450200039 по описа за 2025 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9945732/02.02.2024 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя В. С. П. от с. Б., общ. В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 400 /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

В. С. П. от с. Б., общ. В., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9945732/02.02.2024 год. на ОД на МВР гр.В.

Жалбоподателят се явява лично в първото по ред съдебно заседание и се представлява от адв. К. А. от САК. Последният взема становище да бъде отменен ЕФ, като незаконосъобразен и бъдат присъдени направените по делото разноски. Акцентува се, че нарушението, което е извършено с лек автомобил с рег. №... не е собственост на жалбоподателя, като към посочената в ЕФ дата не е и ползвал това МПС. Подчертава се, че от представените по делото доказателства жалбоподателят е работил в друго дружество, като по този начин се опровергава Декларацията по чл. 189 ал.5 от ЗДВП и същата е с невярно съдържание. Жалбоподателят не е управлявал процесният автомобил на посочената в ЕФ дата, място и час.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2024 год. в 13:52 часа в област В., община М., главен път I-1 /Е-79/, км.161+260 – извън населено място, с посока на движение гр.В. – гр.М., с въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч с пътен знак В26, служителят на РУ гр.М. свидетелят Б. В., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-M-515” заснел МПС „Пежо 5008”, вид лек автомобил, с рег.№ .... със скорост от 85 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч. Същият не е спрян, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е 2 издаден процесния Електронен фиш на ползвателя на автомобила, в случая това е жалбоподателят. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитания свидетел Б. В., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №9945732/02.02.2025г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Председателя на Българския институт по метрология гр. С., Протокол №4-13-23 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1М“ от 30.08.2023г., Заповед №8121з931/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи ведно с Приложение, Клип №35110- радар №515 от 02.02.2024г, Карта на мястото на нарушението, Регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост от TFR касателно 02.02.2024г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 02.02.2024г., Справка за първоначална регистрация на МПС с рег. № ...,Справка за собствеността на МПС с рег. № ..., Декларация с рег. №96700015210/04.11.2024г. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 195 ал.5 от ЗДвП,, Копие на СУМПС, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №8669109/02.02.2024г., Разписка за връчен Ел. фиш, Справка от Директора на ОД на МВР гр. В. под вх. №648/06.02.2025г., ведно с приложена Справка от деловодната система в ОД на МВР гр. В. и разпечатка от ССЕВ и Справка от Директора на ОПУ В. под вх. №789/14.02.2025г., ведно със схема от одобрения проект за ВОБД, Служебна бележка под изх.

№8/18.02.2025г. от О. С. Клон България - КЧТ, ведно с детайлна справка от автоматизираната система за контрол на достъпа за лицето В. С. П. на 02.02.2024г., обобщена справка за отчитане на работното му време на 02.02.2024г. и Писмена молба от В. С. П. с вх. №3/17.02.2025г., както и Справка за валидизиране на Ел. подпис на адв. К. А. от САК, Справка от 3

Директора на ОПУ – В. под вх. №984/25.02.2025 г., ведно с приложения на Заповед №РД-11-730/05.06.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. , Заповед №РД-11- 836/21.06.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., Справка от Директора на ОД на МВР В. под вх. №1024/26.02.2025 г., ведно със заверено копие на Инструкция за експлоатация и техническо описание на техническо средство система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M- №515 , Справка за нарушител водач за лицето В. С. П. от с. Б. и заверен препис -извадка от Трудова книжка Серия К №1108256 касателно В. С. П..

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото Разписка атакувания ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 28.12.2024 г. Жалбата е депозирана пред ответника на 14.01.2025 г., а е изпратена на 13.01.2025 г. чрез ССЕВ,като в тази насока е приложената извадка от системата за сигурно електронно връчване, от която е видно, че жалбата е изпратена в 21:47:20 часа на 13.01.2025 г. и е получена в 09.46 часа на 14.01.2025г. от ответника. В тази насока е и Писмо от Директора на ОД на МВР гр. В. под вх. №648/06.02.2025 г.Тук е мястото да се отбележи, че съдебния състав приема, че жалбата е в срок, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 29 ал.6 от АПК исканията, подадени по пощата, по Ел. поща или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работно време на органа, се смята подаден в срок. В последния случай сроковете за вземане на решения от административнонаказващия орган започват да се броя от следващия работен ден.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражения по ЕФ по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 35110 с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с 4 техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената скорост извън населено място за превишаване от 41 км/ч до 50 км/, водачът се наказва с глоба 400 лева.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-172/29.02.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателното постановление и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура 5 по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел.фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респективно издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.