Разпореждане № 21496 от 15.02.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21496 гр. С., 15.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110165589 по описа за 2022 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

15.02.2023 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град С.

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова гражданско дело № 65589 по описа за 2022 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „....” ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. ...., за издаване на 1 заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против В. Т., с ЕГН **********, от .... за сумата от 1 100 лв. - главница по договор за паричен заем № 508969 от 24.03.2021 г., сумата от 221,29 лв. - възнаградителна лихва за периода от 24.03.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 802,55 лв. – договорна компенсаторна неустойка за периода от 24.03.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 139,18 лв. - законна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.11.2022 г., сумата от 275 лв. – неустойка за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 15.02.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 100 лв. - главница по договор за паричен заем № 508969 от 24.03.2021 г., сумата от 221,29 лв. - възнаградителна лихва за периода от 24.03.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 139,18 лв. - законна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и за направените по делото разноски в размер на 57,98 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от сумата от 802,55 лв. – договорна компенсаторна неустойка за периода от 24.03.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 275 лв. – неустойка за забава, съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит от 24.03.2021 г., който намира правното си основание в чл.

9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенциите за присъждане на договорна компенсаторна неустойка, съдът намира, че е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, както и претенцията за присъждане на неустойка за забава, обосновават вероятна основателност на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените 2 суми следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „....” ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. ...., против В. Т., с ЕГН **********, от .... за сумата от 802,55 лв. /осемстоти и два лева и петдесет и пет стотинки/ – договорна компенсаторна неустойка за периода от 24.03.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ – неустойка за забава.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3