Решение № 810 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500504 по описа за 2024 година

С РЕШЕНИЕ № 6407 от 13.12.2023г., постановено по гр.д.4548 от 2022 на СГС, 1-16 св. е отхвърлен предявения от П. А. Н. ЕГН ********** иск с пр.осн.чл.557,ал.1,т.1 от КЗ предявен срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , за заплащане на сумата от 40 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 16.03.21г., на пешеходна пътека, на ул.Г.Софийски, срещу входа на ВМА, от неидентифицирано моторно превозно средство, както и за законната лихва считано от 04.05.22г., до окончателното плащане и е осъдена за разноски.

В законовия срок е предявена въззивна жалба вх.№ 5749 от 17.01.2024г. от П. Н. срещу така постановеното отхвърлително решение на СГС, като се твърди, че е неправилно и необосновано и постановено при процесуални нарушения. Твърди се, че e претърпяла ПТП на 16.03.21г., с което са й причинени увреждания. Причинителя на ПТП е неизвестен и не е съставян протокол за ПТП, поради което по делото са били ангажирани други доказателства - автотехническа и съдебно медицинска експертиза. В конкретния случай липсват и свидетели на събитието. От приетите по делото експертизи са били установени механизма на ПТП и причинените увреждания, които са в причинно – следствена връзка с механизма на ПТП. ГФ е легитимиран да отговаря, когото ПТП е причинено от неизвестен извършител. Предвид на това намира, че по делото е установен механизма на ПТП и уврежданията, независимо от липсата на протокол за ПТП, поради което исковата претенция неправилно е била отхвърлена. Моли решението да се отмени и да й се присъди 1 претендираното обезщетение, в едно със законната лихва от 04.05.22г. – датата на исковата молба. Претендира направените разноски .

Срещу въззивната жалба е подаден отговор от Гаранционен фонд. Излагат се съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното съдебно решение.

Счита, че съдът правилно не е кредитирал приетата САТЕ при постановяване на съдебното решение заради характера на протокола от ПТП като документ. Твърди, че констативния протокол удостоверява единствено установеното от органите на МВР, но не и механизма на ПТП и поведението на участниците в него. В конкретния случай няма протокол за ПТП към твърдяната дата на реализиране на произшествието и то би било базирано на вероятност. Не би могъл да се формира безспорен извод за наличие на хипотезата на чл.557,ал.1 КЗ. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид материалите по първоинстанционното производство, приема следното:

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.557,ал.1,т.1 вр.чл.519,ал.1,пр.1 от КЗ и чл. 558,ал.1,изр.2 вр.чл.497 КЗ.

В исковата молба се твърди, че въззиваемата жалбоподателка е пострадала на 16.03.2021 г. в гр. София като пешеходка при пътно-транспортно произшествие.

Пострадалата е пресичала пешеходната пътека на ул. „Георги Софийски“ срещу входа на Военно-медицинска академия, когато е била блъсната от неустановен лек автомобил. В резултат на ПТП е оказана спешна медицинска помощ, като в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е поставена диагноза „счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост на лявата подбедрица“. На левия крак поставят гипсова имобилизация. След извършени рентгенографии се установява фрактура на външен кондил на главата на лявата голямопищялна кост. Тя завежда претенция пред Гаранционен фонд на 04.01.2022 г., но оттам отказват изплащане на обезщетение по образувана щета № 22210002/04.01.2022 г. .

П. Н. твърди, че година след осъществяването на ПТП тя все още изпитва болка в областта на левия крак, която се появява при продължително стоене права, ходене или влошаване на времето. Изпитвала е страх да излиза сама навън, дори моли непознати, за да помагат да пресича пътното платно. Изложените от нея съображения счита, че обосновават правния интерес от предявяване на иска по чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, като претендира неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане сумата, претендира и разноски по чл.

38 ЗА.

В отговора на искова молба, Гаранционен фонд в качеството на ответник оспорва исковата претенция по основание и размер. Потвърждава, че е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата по заведена щета № 22210002/04.01.2022 г. Твърди, че липсва констативен протокол от ПТП, за да са налице предпоставките по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ („неидентифицирано превозно средство“).. Според него не са и налице представени доказателства за наличието на риска „Гражданска отговорност“, с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, 2 причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП и с оглед изясняване поведението на пострадалия. Оспорва причинно-следствената връзка между вредата и увреждането, тъй като не са били представени доказателства във връзка с тези обстоятелства, следи от движението на МПС, които да потвърждават и механизма на ПТП, не са установени и свидетели-очевидци, не са били установени монтирани камери за снабдяване с видео записи и следи от друго МПС. Ответникът твърди, че исковата претенция по размер не кореспондира с установеното в практиката по ППВС № 4/1968 г., потвърдено от задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предприела пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, без да съобрази разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение.

Първоинстанционният съд в своето решение по гр.д. № 4548/2022 г. приема, че в несъответствие с разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът представя протокол за оглед на местопроизшествието от 14.04.2021 г. (близо месец след датата на инцидента), скица във връзка с ДП ЗМ № 11100/2021 г. и фотоалбум от 14.04.2021 г., от съдържанието на които не може да се установи, че твърдяното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е настъпило. Не е представен и констативен протокол от ПТП, съставен към датата на инцидента, като в тази връзка не кредитира изслушаната по делото САТЕ, за да замести липсата на това доказателство. Съдът приема това, защото по делото не са били ангажирани други доказателства от страна на ищцата, като няма данни как е приключило ДП ЗМ № 11100/2021 г. по описа на СРП „ОДП“ към СДВР, както и пр.пр. № 14286/2021 г. по описа на СРП. Поради това намира, че не е доказано по делото да е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане, причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство, поради което и отхвърля искът с основание чл. 557, ал. 1, т. 1, б.„а“ КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв. и лихва върху тази сума, като и осъжда ищцата да заплати съдебни разноски.

Към исковата молба се прилага протокол за оглед на местопроизшествието, съставен на 14.04.2021 г. от длъжностно лице към ОДМВР - гр. София, като към него е направена и скица на мястото на твърдяното местопроизшествие, към датата на огледа. Приложен е и фотоалбум на местопроизшествието към датата на местопроизшествието. В протокола изрично е посочено, че няма следи и не се изземат доказателства. Протокола и албума са съставени във връзка с ДП ЗМ 11100 от 2021г. .

По делото е изслушана свидетелката М. В. внучка на пострадалата. Същата установява, че в деня на произшествието баба й и се е обадила, когато е била откарвана към УМБАЛ Пирогов. Изчакала я е в нейния дом, след болницата. Дошла е с гипс на крака, не е могла сама да се движи и да се обслужва. Това е продължило около 3-4 месеца, през който период за нея са полагали грижи прабабата на свидетелката и самата свидетелка.

По делото е изготвена и приета САТЕ. Вещото лице дава отговори на поставените му задачи като изготвя мащабна скица на местопроизшествието, съобразявайки всички по 3 делото доказателствени материали. Предвид липсата на данни за фактически находки по автомобила, вещото лице определя неговата скорост според травматичните увреждания върху пешеходеца, чрез установени в практиката формули за изчисление. Въз основа на използваните данни и формули вещото лице прави извод, че в момента на удара с ищцата на пешеходната пътека автомобила се е движил със скорост 22 км.в час. Липсват данни за екстрено спиране от страна на водача. Скоростта на пешеходеца е 3.8 км.ч.. В резултат подробно е посочен механизма на настъпилото произшествие – неизвестния автомобил се е движил в направление по ул.Г.Софийски. В същото време перпендикулярно на автомобила по ул.Г.Софийски и в дясно на автомобила и неговия водач се е намирал пешеходеца.

Вещото лице сочи, че същите са започнали едновременно равномерно със посочените скорости своето движение. Същите са се срещнали на пешеходната пътека, като неизвестния автомобил при своето движение удря с предна дясна част пешеходеца, идващ от дясната му страна спрямо посоката му на движение. Пешеходеца е ударен от автомобила на пешеходната пътека, в лявата му странична част – долен ляв крайник. Дадена е схема на удара на стр.5 от заключението. Липсват данни за екстрено задействане на спирачната система, като в момента на удара, автомобила се е движил равномерно и е продължил с движението си след удара. Тялото на пешеходеца е повалено върху пътното платно. Мястото на удара е локализирано изцяло върху платното за движение , съответно пътната маркировка М8.1 – пешеходна пътека.

Дължината на опасната зона за спиране на автомобила при приетата скорост от 22 км.в част е 12.36 м.. Причините за настъпване на произшествието е пресичане на коридорите на движение на автомобила и пресичащия пешеходец в конкретния времеви момент. Няма технически причини за настъпване на ПТП. Причината е от субективен характер – водача на МПС-то не е възприел своевременно движещия се от дясно на ляво спрямо автомобила пешеходец. Към момента на навлизане на пешеходеца на платното той е бил извън т.н.опасна зона за спиране на превозното средство и удара е бил предотвратим, но той е бил в зоната за ограничена видимост за водача. След излизане на пешеходеца от зоната на ограничена видимост за водача, то последния не е имал техническа възможност да предотврати удара.

САС намира, че неправилно СГС не е кредитирал изводите на авто-тех-ническата експертиза. Вещото лице обосновано и обективно прави своите изводи въз основа на математически изчисления. Стъпвайки на вида на причинената травма експерта прави изводи за механизма на ПТП, причинните за настъпването му и невъзможността да се предотврати, предвид че страните първоначално започвайки движението си не са имали възможност да се възприемат.

По изготвената по делото СМЕ от вещото лице ортопед-травматолог се дават обосновани отговори на поставените му въпроси. След извършен медицински преглед и въз основа на медицинската документация, вещото лице приема, че ищцата е претърпяла счупване на долен край на лява бедрена кост – външен кондил, Ищцата е търпяла болки и страдания с повишен интензитет около седмица след удара и две седмици след сваляне на 4 гипса и с умерен интензитет около месеца. Вещото лице сочи, че пострадалата ищца не е възстановена напълно от травматичното увреждане, същата се движи трудно и с помощно средство - канадка, има болки в двете коленни стави при по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време. Вещото лице приема, че счупването на бедрения кондил е зараснало в неправилно положение и е настъпило изкривяване на левия долен крайник, като лявата подбедреница е изместена с 12 градуса от оста на крайника. Лявото бедро е послабо с 1 см, лявото коляно е по-дебело с 2 см, а лявата колянна става извършва движения в по-малък обем от нормата с 10 %. Лявата глезенна става извършва движения в нормалния обем.