Решение № 220 от 23.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Русе, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520200639 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. К. Т., депозирана против Наказателно постановление № 25-0453-000115/28.03.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР- Русе, РУ СлИ. поле, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г на МВР са били отнети 10 контролни точки.

В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано и необосновано. Сочи се, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон.

Навеждат се твърдения, че водачът не е допуснал процесното нарушение.

Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание лично. Излага подробни съображения и пледира наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Не претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

1

На 16.03.2025 г., в с. Ряхово, обл. Русе И. К. Т. управлявал собствения си лек автомобил- марка „Форд”, модел „Ескорт“ с рег. № Р6272АХ. Свидетелите Т. Ц. Ц. и М. М.

В. - служители при ОДМВР, РУ СлИ. поле, изпълнявали служебните си задължения като извършвали дейност по контрол на пътното движение, като били спрели патрулния автомобил на ул. „Весела“ до номер 19, в с.Ряхово, обл. Русе. Около 12.50 ч. на същия ден по ул. „Весела“ навлязъл управлявания от жалб. Т. лек автомобил, когато полицейските служители забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Св. Ц. подал сигнал за спиране със стоп палка, в резултат на което жалб. Т. преустановил движението на управлявания от него лек автомобил, като спрял зад патрулния автомобил на служителите на РУ СлИ. поле. Когато св. Ц. приближил и се легитимирал за извършването на проверка запитал водача има ли медицинска причина същия да управлява без поставен обезопасителен колан, а жалбоподателят му отговорил, че го е използвал, но го е премахнал малко преди подаването на сигнала със стоп палка.

В резултат на проверката св. Ц. констатирал, че водачът не използвал обезопасителния колан и приел, че с поведението си жалб. Т. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 3743813/16.03.2025 г., който бил връчен на Т., но вместо подпис, след реквизит „Нарушител“ същия собственоръчно вписал „отказвам“. Разписката за получаването на препис от АУАН-а същият разписал. В процесния АУАН не били вписани възражения от нарушителя.

На 19.03.2025 г. жалб. Т. депозирал възражение по съставения АУАН № 3743813/16.03.2025 с Вх.№ УРИ 453-000-460/19.03.2025 г., в които посочил, че е бил разкопчал колана си едва след подаването на сигнала със стоп палка и не го е бил свалил напълно, като целта на разкопчаването била да се подготви за проверката.

Въз основа на съставения АУАН, от Началник РУ в ОДМВР- Русе, РУ СлИ. поле, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева. На основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на същия са били отнети 10 контролни точки.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – копие на АУАН № 3743813, копие на НП № 25-0453-000115/ 28.03.2025 г., препис от възражение, копие на НП № 25-0453-000115/ 28.03.2025 г., копие на АУАН № 3743813, справка за нарушител/водач, копие на възражение, копие на становище, копия на сведения от актосъставителя и свидетеля, копие на писмо № 103000-499, писмо от Началник РУ СлИ.

Поле, вх.№ 14601/02.05.2025 г., ведно с приложение – оригинал на АУАН серия GA№ 3743813/25 г. и уведомление от Началник РУ СлИ. Поле, вх. № 15286/09.05.2025 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Т. Ц. Ц. и М. М. В..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. и В.. Същите излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.

Показанията им са последователни, безпротИ.речиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

И двамата свидетели точно и ясно описват кога и къде са възприели автомобила, управляван от жалбоподателя, в кой момент са възприели нарушението, избрания начин и момент на подаване на сигнал на водача за спиране, предприетото от водача поведение, словесните възражения, които е направил. Св. Ц. прецизно отразява и констатациите си, респ. установените фактически положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото производство като ги възпроизвежда пред съда убедително.

2

Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Показанията на св. В. водят до категорично заключение, че от момента, в който са възприели управляваният от страна на жалбоподателя автомобил, жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Като между показанията на двамата свидетели липсват протИ.речия по отношение на главните факти от предмета на доказване. Отделно от това и двамата свидетели разказват освен за релевантните по делото факти и обстоятелства, но и за други такива съпътстващи проверката и констатираното нарушение – движението на лекия автомобил, предприетите от жалбоподателя действия по време на извършване на проверката, възраженията на водача и пр. Същите са индиция за пълнотата и достоверността на изложените от тях твърдения относно обстоятелствата от предмета на доказване по делото.

Следва да се подчертае, че твърдението на жалбоподателя, че е бил с поставен обезопасителен колан по време на управлението на автомобила, но е разкопчал същия за да се подготви за проверката не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. Отделно от това дори да се приеме за установено (което настоящия състав не споделя) същото е укоримо и не би могло да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност на водача. Като правоспособен водач на МПС същия е запознат с разпоредбите на ЗДвП и Правилника за приложението му, по конкретно за задължението му по време на движение на МПС водачът да бъде с поставен обезопасителен колан, както и да не премахва същия до евентуалното разпореждане на контролните органи. Отделно от това е житейски нелогично при подаден сигнал от контролните органи за спиране и предстояща проверка водачът сам да се постави в ситуация на неизпълнение на законовите изисквания, разкопчавайки обезопасителния си колан непосредствено преди това. Напротив, същият би следвало да е мотивиран възприемайки сигнала на контролните органи да демонстрира, че е спазил разпоредбите на ЗДвП и след преустановяване на движението на автомобила, легитимация и покана да предостави за проверка документите си, а не преди това да се подготвя. Още повече, че подобна подготовка би могла да доведе и до риск от ПТП.

Липсват каквито и да било данни свидетелите Ц. и В. да са били предубедени по отношение на жалбоподателя или да са имали специално негативно отношение към него.

Доказателствени източници са логични, непротИ.речиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват протИ.речия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС) Презумптивната доказателствена сила на АУАН по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 3

1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН, съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Найобщо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един поблагоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.

Все в тази насока следва да се отчете и факта, че ЗДвП е специален закон, който въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила, които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.

В настоящото производство не беше събрано нито едно доказателство водещо до частично или пълно опровергаване на презумптивната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение.

От правна страна:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 40, 42, 43, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В конкретния случай, процесният АУАН е подписан от актосъставителя – Ц. и от свидетеля В. и е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му. Нарушителят собственоръчно е вписал „отказвам“ в полето за подпис, като св. В. е изпълнила своя подпис след съответния реквизит за свидетел, точно под мястото за подпис на нарушителя. В АУАН са вписани и името и точния адрес на свидетеля. Разписката за получаването на препис от АУАН-а жалб.Т. е разписал лично.

Разпечатката съдържа 39 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a911d5a4-a1e9-44c5-ade8-b07421a77307