Решение № 437 от 04.08.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. А, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Караджова при участието на секретаря Й.ка Д. Алексиева като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело № 20245310102929 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.22 от ЗПК, чл. 26 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Й. И. М. твърди, че на 15.02.2024г. между него и „ФБ ЕООД е сключен договор за кредит, по силата на който му предоставена в заем сумата от 3000 лева, а той се задължил да я върне в срок от 18 месеца ведно с лихва от 23,33% годишно при ГПР от 49,66%. В него е предвидено, че се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд банк“. На същата дата ищецът, с посредничеството на ответника, е сключил договор за гаранция с „Мултитюд банк“, по силата на който се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 3180 лева на месечни вноски, които се кумулират към погасителните вноски по договор за кредит. Ищцата е получила заемната сума и е изпълнила всички задължения, произтичащи от горните два договора. Твърди, че тези два договора са нищожни, поради което сумите, които не са заплатени за главница, са платени без правно основание и подлежат на връщане.

В договора за потребителски кредит не се съдържа действително приложения лихвен процент, тъй като уговореният лихвен процент от 23% не съответства на посочената лихва от 1045 лева. В него не се съдържа методиката, по която е формиран ГПР и кои компоненти са включени в него.

1

Не е ясно и как лихвеният процент се съотнася към ГПР. В него не е включена таксата за осигуряване на поръчителство, поради което записаният в договора размер на ГПР не е реално прилаганият от кредитора, а това съставлява „заблуждаваща търговска практика“, което пък води до неравноправност на договорните клаузи. Получаването на кредита е обусловено от сключване на договор за гаранция, поради което този разход е бил известен на кредитора, още повече, че той е предоставил на потребителя обединен погасителен план с включено в него възнаграждение на дружеството гарант. От друга страна в чл.

19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че ГПР не може да надвишава пет пъти законната лихва, а клаузи, които заобикалят това изискване са нищожни. След като клаузата, в която е посочен ГПР е нищожна, то нищожен е и целият договор, тъй като в него не се съдържа размер на ГПР.

Освен това в съдържанието на договора не е посочен лихвеният процент на ден при упражняване на правото на отказ, както и че в този случай кредиторът няма право да изисква и събира обезщетение.

Договорът е недействителен и поради това, че не съдържа условията за прилагане на лихвения процент.

Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит №1326486 от 15.02.2024г., както и да бъде осъден ответникът да възстанови на ищеца получените без основание суми в размер на 50 лева. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът „ФБ ЕООД оспорва предявените искове.

Твърди, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договор за кредит. Освен това същият е могъл да избере дали да сключи договор за гаранция или да посочи поръчител, избран от него. Бил е информиран за размера на дължимите суми на „Мултитюд банк“. Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Поради това при определяне на ГПР не е допуснато нарушение, а ищецът е имал цялата информация и време, за да вземе решение дали сключването на договора е подходящо за него.

Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира 2 направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, че на 15.02.2024г. между “Фератум България” ЕООД и Й. И. М. е сключен договор за потребителски кредит №1326486, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 3000 лева, а той се е задължил да я върне на 18 погасителни вноски съгласно погасителен план, като първата от тях е с падеж на 16.03.2024г. В тях е включена възнаградителна лихва от 23,33% годишно или 1050 лева. Уговорен е ГПР 49,66%. Настоящият състав приема този факт за настъпил, макар че липсва подпис на представител на кредитодателя.

На същия ден между ищеца и „Мултитюд банк“ е сключен договор за гаранция (поръчителство), по силата на който гарантът предоставя гаранция като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от горния договор за потребителски кредит срещу такса в размер на 3 180 лева, дължима на 18 вноски, първата от които с падеж на 08.08.2025г. Това възнаграждение съставлява "скрито" възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит. В подкрепа на горното е фактът, че същото произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора, включен е в погасителната вноска, с която се връща получената сума по договор за кредит и съгласно уговореното и общите условия се заплаща именно на кредитодателя (а не на третото лице). Целта е заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, доколкото реалната последица от него е оскъпяване на кредита.

Всичко това води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като на практика същият не съдържа реално приложения ГПР (същият би бил 88,65% съгласно заключението по ССЕ), а с това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 7 и т.10 от ЗПК. Тази недействителност влече и нищожност на договора за гаранция, тъй като самостоятелното съществуване на същия е безпредметно. Освен това със сключването му се заобикаля законовата разпоредба, предвиждаща максимален размер на ГПР, поради което той е нищожен и на това основание.

И не на последно място – същият противоречи на добрите нрави поради явната нееквивалентност на престациите – уговореното възнаграждение е 3 повече от заетата сума.

Ето защо искът за признаване на установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен е основателен.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 18.03.2024г. до 29.05.2024г. ищцата е заплатила на „ФБ ЕООД сумата от 3358,79 лева по договор за кредит и 900,62 лева по договор за гаранция.

По изложените по-горе съображения платените от Й. М. суми са получени от ответника без правно основание, поради което той следва да ги върне на основание чл. 55 от ЗЗД. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от 1259,41 лева е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените главници.

На основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи направените по делото разноски.

От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Като се има предвид размера на уважените претенции и фактическата и правна сложност на спора следва да се определи възнаграждение в размер на 1320 лева.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по транзитната сметка на Районен съд А държавна такса в размер на 162 лева по единия иск и 50,38 лева по другия или общо 212,38 лева, както и направените в производството разноски в размер на 260 лева възнаграждение на вещо лице.

Поради мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

4

ОБЯВЯВА нищожността на договор за потребителски кредит №1326486 от 15.02.2024г., сключен между Й. И. М., ЕГН ********** от гр. А, ул.“А №36, и „ФБ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. С район „М, ж.к.М 3“, АМ №51, вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от ИВВ и Десислава Веселинова Николова.

ОСЪЖДА „ФБ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. С район „М, ж.к.М 3“, АМ №51, вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от ИВВ и ДДВН да заплати на Й. И. М., ЕГН ********** от гр. А, ул.“А №36, сумата от 1259,41 лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща получено без правно основание.

ОСЪЖДА „ФБ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. С район „М, ж.к.М 3“, АМ №51, вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от ИВВ и ДДВН да заплати на адвокат Е Г. И.а, личен №********** с адрес гр. П ул.“ХК“ №2, сумата от 1320 лева (хиляда триста и двадесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Й. И. М., ЕГН ********** от гр. А, ул.“А №36, по гр.д.№2929/2024г. по описа на АРС.

ОСЪЖДА „ФБ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. С район „М, ж.к.М 3“, АМ №51, вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от ИВВ и ДДВН да заплати по сметка на Районен съд А държавна такса в размер на 212,38 лева (двеста и дванадесет лева и тридесет и осем стотинки и 260 лева (двеста и шестдесет лева), заплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – А: _______________________

5