Решение № 1734 от 18.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1734 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110109818 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на дата 02.07.2021 г. о т ищцовото дружество „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** № **** (****), представлявано от управителя Ж. С. Ж., чрез процесуален представител адв.К.Д. Т. - ВАК, личен № **********,със съдебен адрес: **** №**** (****) против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : ****, ****, бул. „****“ № ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Д. Д..

Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна 9009 район р-н „**** “, ****, да заплати на ищцовото дружество „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******* /****/, в качеството му на частен правоприемник на потребителя Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата в размер на 19,00 (деветнадесет) лева, представляваща дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 26.06.2017г. без основание по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, по фактура ТП № 3301298860/26.06.2017г., за партида с абонатен № **** и клиентски № ****, на която титуляр е Г.

Д. Г., ЕГН:**********, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.07.2021 г.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

По силата на договор за цесия от 02.07.2021г., сключен между цедента Г. Д. Г., ЕГН:********** и цесионера „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, ищецът по настоящото дело твърди, че изцяло встъпил в правата на кредитор по вземане за сумата от 19,00 лв. представляваща, платена на 26.06.2017 г. без основание стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № **** и клиентски №****, с титуляр на партидата Г. Д. Г., ЕГН:**********, за което била издадена фактура ТП №3301298860/26.06.2017г. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Съгласно Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. д. № 1711/2013 г. на Върховен касационен съд , цитира ищцовата 1 страна: „ Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 , ал.3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл. 235, ал.З ГПК.

„Горецитираното решение пояснява ищцовата страна, че било постановено по реда на чл. 290 ГПК и по смисъла на т. 2 от TP 1/19.02.201 Or. на ОСГК на ВКС попадало в обхвата на задължителната съдебна практика. Ето защо ищцовото дружество счита, че ответника е уведомен чрез приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от стария кредитор.

Твърди се ясно от ищеца, че претендираното парично вземане произтичало от следните обстоятелства: Съгласно договор за цесия от 02.07.2021г. „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Ж. С. Ж., чрез надлежно упълномощения представител - адвокат К.Д. Т. - ВАК, твърди, че е придобило процесното вземане за сумата от 19.00 лева, представляваща, платена на 26.06.2017г., без основание стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № **** и клиентски №****, с титуляр на партидата Г. Д. Г., ЕГН:**********, за което била издадена фактура ТП № 3301298860/26.06.2017г. на основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Сумата от 19,00 лева, която представлявала такса повторно включване била заплатена на 26.06.2017г. за което ищцовота страна представя с исковата си молба като писмено доказателство Справка за платени и неплатени фактури за потребител Г. Д. Г., ЕГН: ********** по клиентски № ****, издадена от „Е. П. П.“ АД.

Ищецът счита, че таксата от 19,00 лева била платена без основание поради следните причини: 1. „Е. П. П.“ АД не отчитало никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в случаите, когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия по негова вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване на електрозахранването по принцип се извършвала от друго търговско дружество - „ Е. П. М.“ АД (сегашно име „Е. С.“ АД .2.Клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Е. П. П.“ АД (цитирана: „Продажбата на ел. енергия се възстановява след като КЛИЕНТЪТ заплати на „Е. П.

П.“ АД цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия“ ) противоречала на чл. 122 - 124 ЗЕ, които не предвиждали като условие за възобновяване на снабдяването заплащане на такса от потребителя.В подкрепа на този извод ищцовото дружество цитира нормата на чл.124 от ЗЕ: „Енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им „, а и се позовава на практиката на ВКС Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I т.о.,ТК, с което била прогласена неравноправността, респ. нищожността на клауза от ОУ, с която потребителят се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването. 3.Твърди се още, че освен, че „Е. П.

П.“ АД (респ. негови служители) не било извършвало разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването, налице било и ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон и нормата била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 от Закона за защита на потребителя. Налице била и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. При наличие на договор между дружеството и потребителя трябвало да се докажат неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер. Потребителят бил поставен в неравноправно положение, като се позволявало на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването.Следователно,обобщава ищцовото дружество, обсъдените клаузи се явявали неравноправни, а доколкото не били договорени индивидуално, същите били нищожни. Твърди се,че било налице и нарушение на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2 ал. 2 ЗЕ. С оглед гореизложеното, сумата от 19.00 лева, заплатена на „Е. П. П.,, АД,заявява ищцовата страна, 2 че се явява недължимо платена и като такава, следвало да бъде установено, че се дължи в полза на ищцовото дружество в качеството му на правоприемник по договор за цесия от дата 02.07.2021г.

Изрично е заявено и искане за присъждане на направените по делото съдебно - деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.В подкрепа на твърденията и искането си ищцовата страна е направила доказателствени искания. На основание чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка на която могат да бъдат платени разноските по делото,водена при „****“ АД Клон Варна. С оглед становището на ответника, ищцовото дружество моли да му бъде дадена възможност да посочи и представи други доказателства, да направи доказателствени искания, като даде становище по същите, както и да посочи фактите и средствата, чрез които те да бъдат доказани.С исковата молба е направено изрично искане при невъзможност да се яви ищецът в първото по делото съдебно заседание, делото да бъде разгледано в негово отсъствие.Изрично на основание чл.

78, ал. 5 ГПК още на този етап ищецът прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество в случай, че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г.за минималните адвокатски възнаграждения или Наредбата за правната помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез адв. адв. Х.И., вписан в Адвокатска колегия - гр. Варна, личен номер **********, редовно преупълномощен от Адвокатско дружество „ ****“, Булстат: **** с адрес на кантората: **** представлявано от адв. Г.

В. В. от САК; с адрес за призоваване и съобщения: ****.

Становището на ответника по допустимостта на предявения иск е, че и с к ъ т е допустим. Становището на ответника по основателността на предявения иск е следното:

Осъдителният иск за присъждане на сумата от 19 лева, представляваща дължима сума платена без основание по чл.

55, ал.

1, пр.

1 от

ЗЗД по фактура

№

ТП

3301298860/26.06.2017г.,представляваща платена сума за възстановяване на ел. захранване по партида с абонатен№**** и клиентски № ****, на която титуляр е Г. Д. Г., според ответника е , че е основателен. Предвид съвпадението между твърдения на ищеца и изложеното в настоящия отговор на искова молба, ответника счита, че следва да се приеме, че е налице признание от страна на ответника на заведения от ищеца осъдителен иск.

На второ място, ответното „Е. П. П.“ АД възразява, че не е дало повод за започването на производството и с отговора на искова молба признава заведения срещу дружеството осъдителен иск, тоест твърди, че са осъществени всички елементи от хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съображенията на ответника за това са следните: 1. Както сочело ищцовото дружество в исковата молба, по силата на договор за цесия от 02.07.2021 г. цедентът Г. Д. Г., ЕГН ********** прехвърлил на „Б. *“ ЕООД, ЕИК **** вземането предмет на осъдителната претенция в размер от 19,00 лв., което представлявало платена на дата 26.06.2017 г. такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия. За посочената сума била издадена фактура № ТП 3301298860/26.06.2017 г. В Решение № 242 от 21.03.2019 г. по т. д. № 3097/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение решаващият състав приемал, че от момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен, както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор.Следователно длъжникът се освобождавал от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението - на новия кредитор.

Твърди се от ответното дружество, че до депозиране на исковата молба ответното дружество „Е. П. П.“ АД не е получавало представеното с исковата молба Уведомление по реда на чл. 99, ал. 4 от цедента - Г. Д. Г., ЕГН **********. Доколкото уведомлението от цедента по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД било представено с исковата молба, но без доказателства за връчването му ответното дружество счита, че е редовно уведомено на 15.07.2021г. -датата на която е получена исковата молба. Това разрешение е посочило ответното дружество, че било прието и в съдебната практика, а именно: „Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В този случай това 3 обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК." (Определение № 291 от 11.05.2018 г. по т. д. № 2055/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).

Твърди се по същество от ответното дружество, че след като ответното дружество узнало за прехвърлянето на вземането и за личността на новия кредитор, незабавно предприело правни и фактически действия, като на 29.07.2021г. (в срока за отговор на исковата молба) сумата от 19,00лв. била заплатена по посочената на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка с титуляр -адв. К.Д. Т.. Предвид гореизложеното, и след преценка на представените писмени доказателства следвало да се приеме, че ответното дружество за пръв път било информирано за прехвърлянето на вземането с уведомлението изходящо от цедента получено с исковата молба от „Б. *“ ЕООД, ЕИК ****. Т.е.след като до получаване на исковата молба на „Е. П. П.“ АД не му било известно обстоятелството, че считано 02.07.2021г. „Б. *“ ЕООД, ЕИК **** е негов кредитор, ответникът не бил дал повод за завеждане на делото от цесионера .След узнаването за цесията и с оглед процесуалното поведение на „Е. П. П.“ АД, което доброволно заплатило задължението си, като признало предявения иск още с отговора на исковата молба,сочи ответника, че следвало да се приеме, че е изпълнена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Тоест, в тежест на ответника не следвало да се възлагат сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящето производство. В съответствие с изложеното по-горе, ответникът моли съда, след като се съобрази с извършеното признание на иска с отговора на искова молба, както и извършеното доброволно плащане на претенцията предмет на делото, да прекрати поради отпаднал правен интерес производството по осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 19,00 лева, представляваща платена без основание сума съгласно фактура № ТП 3301298860/26.06.2017 г., представляваща платена сума за възстановяване на ел. захранване по партида с абонатен №**** и клиентски №****, на която титуляр е Г. Д. Г.. Поддържа се искането за прилагане на нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, като не се възлагат в тежест на ответника съдебно деловодни разноски, а се иска присъждане на разноски в полза на ответното дружество. В случай, че съда приеме горното искане за неоснователно, ответното дружество е направило възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде съобразено с предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум. В подкрепа на твърденията и исканията си ответното дружество е представило с отговора на искова молба заверено за вярност с оригинала копие на Платежно нареждане за кредитен превод.