Определение № 4859 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4859 гр. София, 25.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20248002101077 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. П. срещу решение №.1497/21.12.23 по г.д.

№.1762/22 на АС София в частта, с която е потвърдено реш.№.260869/10.03.222 по г.д.

№.10756/17 на СГС, І-13с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаване на Договор за дарение на идеални части от недвижим имот от ... ... ..., нот. акт №..., т..., рег.№...., д..../... на нотариус В. Г., рег.№.340 на НК, с който П. В. П. дарява на И. П. П. 1% от собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица]... /стара [улица]/ - а именно 1/3 ид.ч. от първи етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена на 80кв.м., с идентификатор №...., ведно с 1/4ид.ч. от дворното място, върху което е построена, и Договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг от ... ... ..., нот. акт №..., т...., рег.№..., д..../... на нотариус В. Г., рег.№.3430 на НК, с който П. В. П. прехвърля вместо изпълнение на съсобственика си И. П. П. собствените си 99% от горепосочения имот вместо изпълнение на задължение от 18500лв. /от издаден в полза на П. запис на заповед от 9.06.16 с падеж 7.07.16 за сумата 9000лв. и запис на заповед от 3.09.16 с падеж 3.10.16 за 8500лв./ и срещу доплащане от 7500лв., като така общата цена на придобиване на имота възлиза на 26000лв.

Ответните страни В. Г. П. и С. М. Н. оспорват жалбата и претендират разноски; В. Х. Д. и Р.

Х. Д. не вземат становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

1

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Посочил е, че унищожаване на договор, сключен при условията на чл.27 или чл.31 ЗЗД, може да се иска от лицето, което го е сключило, а след неговата смърт само ако преживе е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произтича от самия договор. В случая действително първоначално искова молба е била предявена от С. П.-Д. с искане горепосочените сделки, с които брат й П.

П. прехвърля идеални части от процесния имот на И. П., да бъдат обявени за нищожни /поради липса на съгласие и основание/, евентуално за унищожаеми /поради сключването им от недееспособно лице и измама/. След подаване на тази молба, обаче, са настъпили обстоятелства, които са обусловили активната процесуална легитимация на настоящите ищци. Това е така, доколкото в срока за изпълнение на дадени на С.П. указания да уточни на какво основание предявява чужди права, самият П. П. е депозирал молба /на 23.10.17/, с която заявява, че се присъединява към молбата на сестра си, впоследствие /на 21.12.17/ е починал, исковете са били поддържани от наследниците му и нередовността на исковата молба е бил отстранена с уточнителни молби. При това положение и доколкото тези факти са настъпили преди съдът да се произнесе по допустимостта на исковете с определение от 15.11.19 и да разпореди изпращане на преписи от исковата молба на ответника /реш.

№.306/23.10.12 по г.д.№.132/12, І ГО/, настоящите ищци участват в производството в качеството им на наследници по закон на П. П. и са конституирани допустимо по реда на чл.227 ГПК като страни в процеса. Отделно от изложеното, дори да се приеме, че молбата на П.П. не е била допустима, то ищците разполагат с легитимация по исковете включително и на основание чл.31 ал.2 ЗЗД. Те са били конституирани като страни на 12.04.18 и изрично са заявили, че поддържат исковата молба за унищожаване на двете сделки; към тази дата вече е била настъпила смъртта на П. П. /21.12.17/, а преди нея пред СГС, ГО, 4-ти брачен състав, е било образувано г.д.№.10017/17 с искане за поставянето му под запрещение- факт, по който няма спор между страните. При тези обстоятелства ищците разполагат с легитимация да искат унищожаване на договорите и след смъртта на П. П. на собствено основание, т.е. и без той да е предявявал искове преди това. Горните обстоятелства обуславят допустимостта на въззивното решение като постановено по допустими искове.

За да се произнесе по основателността на претенцията, въззивната инстанция е обсъдила подробно събраните пред нея и пред първата доказателства - писмени, гласни, две съдебнопсихиатрични експертизи /според които когнитивните промени при П. П. са дебютирали около три-четири години преди психиатричното изследване, проведено на 12.12.17 във връзка с назначена експертиза по дело за запрещение; към момента на изследването са установени мисловни разстройства, промяна на емоционално-волевите функции и тежко нарушени когнитивни функции в границите на дементен синдром; последният е лишил П. П. от способността да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си/, комплексна съдебно-неврологична психиатрична и графологична експертиза /съгласно която по делото липсват обективни медицински данни, доказващи неврологично 2 заболяване или дементен синдром /т.е. няма преки медицински доказателства за деменция при П. П./; непреки доказателства за когнитивен упадък са свидетелските показания, установяващи, че той не може да ползва телефон от 2013г., изчезнал му телевизора, не знаел къде е, през 2016г. сключил договори с мобилни оператори, търсел помощ за документация; същевременно, независимо от етиологичната причина, деменцията е необратимо, хронично, прогресиращо заболяване; единственото обективно изследване на когнитивния статус е направено от психиатър д-р Т. на 18.12.17; от приложените медицински документи и свидетелските показания може да се направи извод, че П. П. е страдал от деменция в продължение на години, като в края на живота си е бил с тежък дементен синдром, кахексия, апатикоабулия, дезориентация и некритичност; това хронично прогресиращо заболяване е нарушавало базисните му психични годности; установява се наличие на нарушена координация на движение при писане, но това не е довело до нарушение на динамичния стереотип на писане и подписване на лицето; тъй като уменията за писане се придобиват рано в живота на човека, те са автоматизирани и дори при изразена деменция навикът за писане може да е запазен-човек под диктовка може да изпише някакви думи, изречения, но това не означава, че той разбира смисъла им/.

От правна страна е намерено, че макар по делото да липсват обективни медицински данни, доказващи неврологично заболяване или дементен синдром /т.е. няма преки медицински доказателства за деменция при П. П./, доказването в процеса може да бъде осъществявано и с косвени доказателства, ако при съвкупната им оценка в тяхната взаимовръзка съдът може да стигне до единствения логичен извод, че главният факт се е осъществил. В случая такива косвени доказателства са налице: 1/ обективното изследване на когнитивния статус след личен преглед на психиатъра д-р Т. на 12.12.17 и описаното в него психиатрично интервю („не знам сега коя година е и дата сме, живея сам, мисля, че имам някакви деца, не знам дали съм се женил, сега не знам къде се намирам, сигурно е П.…., българското знаме е червено, синьо и бяло“), констатацията, че при показване на 50лв. и 20лв. П.П. казва, че това са 10лв., не може да тълкува поговорки и т.н./; 2/ издадено на 04.04.17 от личния лекар на П.П. направление за консултация с психиатър с посочена диагноза „дегенеративна болест на нервната система, неуточнена“; 3/ свидетелските показания, установяващи, че П.П. не може да ползва телефон от 2013г., изчезнал му телевизора, не знаел къде е, през 2016г. сключил договори с мобилни оператори, търсел помощ за документация, при разговор с него някои неща разбирал, някои – не; когато бил посещаван от свидетеля Я., винаги лежал, не бил много поддържан, не можел вече да звъни по телефоните /съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Д., тъй като от една страна са изолирани, не се подкрепят от и не кореспондират със събраните писмени доказателства, а от друга страна е заинтересован от изхода на спора - доколкото е участвал в сделки на ответника в качеството му на брокер, не би дал свидетелски показания, които биха го уличили в извършване на престъпление/; 4/ установеното при разпита на всички вещи лица, че деменцията, независимо от етиологичната причина, е прогресиращ процес, при който няма обратно развитие-веднъж започнала, тя се развива само в посока на задълбочаване на интелектуално паметовия упадък, не са възможни периоди на ремисия. При съвкупната им преценка, в тяхната цялост 3 и взаимосвързаност, съдът е заключил, че към момента на изповядване на двете сделки 04.11.16, П. П. е бил с тежък дементен синдром, като деменцията е започнала години преди това. При това положение е налице медицинският критерий за унищожаемостта на договора по реда на чл.31 ЗЗД - т.е. налице е физиологично и психично състояние на лицето, което може да се отрази на възможността му да формира правно валидна воля. Във връзка с необходимостта да е налице кумулативно и т.нар юридически критерий - т.е. волята на страната действително да е била опорочена, физиологичното или психичното й състояние действително да я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към момента на сключването на договора, е отразено, че тази преценка се извършва от съда и не може да бъде заместена от заключението на вещото лице. Посочено е, че с оглед установеното физиологично и психично състояние на П. П., действията му и следните доказателствените факти - 1/образувано г.д.№.10017/17 по описа на СГС, ІV брачен състав, с искане за поставянето на П.П. под запрещение, по което е било насрочено открито съдебно заседание за 23.02.18 и П. е бил освидетелстван приживе от д-р Т.; 2/ в периода непосредствено преди сключване на двете процесни сделки /16.09.16-30.10.16/ П. е сключил три договора и с трите мобилни оператора към този момент в РБ /Виваком, МТЕЛ и Теленор/ за предоставянето му на мобилни услуги и GSM апарати, получавайки три SIM карти и три GSM апарати, което определено не е нормално житейско и логично поведение, включително и с оглед установеното от свидетелите, че не можел вече да звъни по телефоните сам; 3/ установеното една година и осем дни след сключване на двете процесни сделки състояние на П., при което той не е знаел коя е годината и датата, мисли, че има някакви деца (каквито всъщност не е имал), не знае дали се е женил (не е бил никога женен), не знае къде се намира, не знае какви са цветовете на българското знаме, при показване на 50лв. и 20лв. казва, че това са 10 лв., не може да тълкува поговорки - П. П. не е могъл да разбира и ръководи постъпките си към 04.11.16, какъвто е и категоричния извод на всички приети по делото експертизи /единични и комплексна/, които съдът е кредитирал изцяло.

При това положение е намерено, че е налице и юридическият критерий и претенциите за унищожаване на сделките са основателни.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.1 ЗЗД, чл.280 ал.2 пр.3 ЗЗД и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите:

1.“Присъединяването на активно легитимираното лице към иска, заведен от лице без активна процесуална легитимация да заведе този иск, санира ли изначалната недопустимост на така заведения иск и въобще възможно ли е активно легитимираното по делото лице с молба да поиска да бъде конституирано по недопустим иск, какъвто е извода на въззивния съд на стр.9 от обжалваното решение?“ /ТР 1/9.07.19 по т.д.№.1/17, ОСГТК/; 2.“Достатъчно ли е за доказване на предпоставките за унищожаването на договор по чл.31 ал.1 ЗЗД въззивният съд да разгледа и обсъди само косвените доказателства /индициите/, събрани по делото, или доказването на този иск става само с главни /преки/доказателства?“;