Решение № 22745 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22745 гр. С., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110168886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. А. Ц. и С. А. Ц., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1936,67 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 65260, находящ се в гр. С., община „Т.“, ж. к. „Г.Д.“, бл. 7А, вх. А, ап. 6 за периода 01.05.2021 г. -30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 447,04 лв.

– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. 23.10.2024 г., сумата от 35 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 8,13 лв. мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. 23.10.2024 г. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2 част от всеки ответник.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, придобит по наследство от А. В. Ц., починал на 12.01.2019 г., и като наследници на Ц.

Г. Ц., починала на 01.04.2024 г., са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като те не са 1 заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответницата С. А. Ц., с който ответницата признава задълженията по делото, като представя доказателства, че е едноличен собственик на процесния имот. Изразява готовност за сключване на споразумение с ищеца за разсрочено плащане на задълженията по делото, както и да заплати минимално юрисконсултско възнаграждение след постановяване на решението по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответницата В. А. Ц..

С влязло в сила определение № 22011/19.05.2025 г. производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта по предявените срещу ответницата В. А. Ц., ЕГН **********, искове, като е допуснато, на основание чл. 214 ГПК, изменение на предявените срещу С. А. Ц., ЕГН **********, искове чрез увеличаване на техните размери, като същите да се считат предявени за сумите както следва: за сумата от 1936,67 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 65260, находящ се в гр.

С., община „Т.“, ж. к. „Г.Д.“, бл. 7А, вх. А, ап. 6 за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 447,04 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 23.10.2024 г., сумата от 35 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 8,13 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2022 г. - 23.10.2024 г.

С молба от 30.05.2025 г. ищецът заявява, че ответницата е заплатила сумата от 221,34 лв., а с молба от 02.07.2025 г. – че на 11.06.2025 г. е постъпила допълнително сумата в размер на 73,78 лв. (или общо сумата в размер на 295,12 лв.), като моли същите да бъдат съобразени при произнасяне по предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

В тежест на ответницата е при установяване на горните факти да докаже възраженията си, евентуално че е заплатила процесните суми.

Относно качеството на ответницата С. А. Ц. на клиент на топлинна енергия за процесния имот през процесния период съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя 3 в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По делото е представен и приет Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, видно от който на 01.04.1969 г. ИК на СГНС е продал на А. В. Ц. и Ц. Г. Ц. процесния апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, находящ се на ул. „Т.К.“ № 59, блок 7, вх. А, ет. 3 (със следния настоящ адрес съгласно Удостоверение изх. № 68-00-1116-1/10.10.2024 г. на ГИС – С.: гр. С., ж. к. „Г.Д.“, блок 7А, вх. А и Б), застроен на 79,57 кв. м., заедно с таванско помещение и с 2,85 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том XXI, дело № 33861/1984 г. на 31.08.1984 г. А. В. Ц. и Ц. Г. Ц. са дарили на дъщеря си С. А.

Ц. процесния апартамент.

Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че именно ответницата С. А. Ц. е собственик на процесния имот, по силата на извършеното в нейна полза дарение на 31.08.1984 г. По делото не се твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от 4 топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата, включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.