Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5727 от 11.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8367/2023
Вид
Решение № 5727
Подписан
11.12.2023
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5727 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. М.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20231110208367 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Е. М. М. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №23-4332002075/15.02.2023г. на Началник Група ОПП-СДВР , с искане за отмяната му като незаконосъобразно. В допълнителна молба с вх.№192748/05.07.2023г. оспорва констатациите в акта и НП, че е управлявал МПС с вписаната стойност за установена концентрация на алкохол, като твърди, че такава стойност не е измервана при полицейската проверка. Намира, че незаконосъобразно бил насочен в лаборатория в УМБАЛ „Св. Анна София“, тъй като всички лечебни заведения можели да направят подобно химично изследване. Оспорва констатациите, че е напусна местопроизшествието, без да спре и установи щетите от ПТП, тъй като именно той извикал органите на полицията, за което прилага разпечатка от телефонния си номер.

Счита, че контролните органи не отчели, че на мястото на възникване на произшествието - на кръстовището на бул. „Вл. Вазов“ и ул. „Витиня“ нямало къде да се спре и да се изчака, а уширение имало именно на следващото кръстовище между бул. „Вл. Вазов“ и ул. „Поп Груйо“, при създадената временна организация на движение поради извършвани ремонти, с поставени забранителни знаци за спиране, престой и паркиране.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Н. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени съображения. Депозирани са писмени бележки в молба с вх.№349580/05.12.2023г. от адв. Н., който обръща 1 внимание, че резултата от алкохолната проба при тест с Дрегер от отчетената 0.81 била поправена с химикал в акта на 0.83, което будило съмнение във верността на пробата, като в НП липсвали задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата на извършване, което ограничило правото на защита.

В пледоарията си адв. Н. акцентира на показанията на полицейските служители, които не били очевидци и нямали преки впечатления, а свид. Х. показал и предубеденост, тъй като в показанията си заявил, че познавал невинния водач в ПТП. Оценява показанията на другия водач и свидетеля - очевидец като заинтересовани, изграждащи защитна позиция, предвид на настъпилото ПТП. Претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган чрез юрк. И. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Безспорно от събраните по делото доказателства се установили нарушенията, за които М. бил наказан, без да се разкривала заинтересованост на разпитаните свидетели, а техните показания били достоверни.

Счита, че от подадения сигнал на жалбоподателя на тел.112 не можело автоматично да се изведе, че той не е напуснал мястото на произшествието, а също, че е бил заплашван от другите двама водачи, единият от които участник в причиненото от жалбоподателя ПТП, които направили така, че да не може да избяга от полицейските органи и да понесе отговорността си. Самият му тон на записа се чувал ясно, бил спокоен и нищо не подсказвало за данните, че се бил заключил, тъй като двама водачи искали да му нанесат побой. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, в случай, че надвишава минималните размери по Наредбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Е. М. М. е наложена глоба от 200лв.; глоба от 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месец, както и му е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 29.01.2023г., около 16:30ч. в гр. София на бул. “Владимир Вазов“ управлява лек автомобил „Мерцедес Е300ТД“ с рег.№********, с посока на движение от ул.

“Резбарска“ към ул. „Поп Груйо“ и на кръстовището с ул. „Витиня“, поради движение с несъобразена скоростта с интензивността на движението реализира леко ПТП с потеглящия пред него лек автомобил „КИА Сиид“ и продължава движението си по бул. „Вл. Вазов“, където по-късно е спрян от свидетел - на около 200 метра от ул. „Поп Груйо“, а при проверка в 16:51 часа с техническо средство Дрегер 7510, фаб.

№ARDM0207 е отчетен резултат 0.83 пробила на издишания въздух с проба №6084, за което му е издаден талон за медицинско изследване №113224 за УМБАЛ „Св. Анна София“ и 7бр. стикери, като лицето не е дало кръв за изследване - нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

2

НП е издадено въз основа на АУАН серия AG, №893934/29.01.2023г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на НП и писмо от РЦ 112 София, ведно с диск.

Разпитани по делото са свидетелите В. Р. В. - актосъставител и З. Н. Х. присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които били изпратени по сигнал за ПТП на кръстовището на бул. „Вл. Вазов“ и ул. „Поп Груйо“, където установили водач на лек автомобил „Мерцедес“, който се бил заключил в МПС и други двама водачи, препречили пътя му, за да не може да продължи напред.

Установили, че единният водач от тях бил на таксиметров автомобил „Киа“, според данните на който водачът на Мерцедеса на предишното кръстовище между бул. „Вл.

Вазов“ и ул. „Витиня“ не могъл да спре навреме и го ударил отзад, но не спрял, а продължил. Затова той и друг водач, който също твърдял, че бил ударен от водача на Мерцедеса го последвали и попречили да продължи до идването на контролните органи. На участниците в ПТП била направена проба с Дрегер за алкохол, като на водача на Мерцедеса била положителна, показана му, за което бил издаден талон за химическо изследване. Били съставени също скица и протокол за ПТП, които се подписали на място от двамата водачи, участници в ПТП.

Разпитани по делото са свидетелите А. В. П. и К. С. Б., според които първият като таксиметров шофьор управлявал лек автомобил „Киа“ и на кръстовището на бул.

„Вл. Вазов“ и ул. „Витиня“ бил ударен отзад от друг автомобил „Мерцедес“. Водачът му не спрял, а продължил направо по бул. „Вл. Вазов“, поради което той продължил след него. На следващото кръстовище - между на бул. „Вл. Вазов“ и ул. „Поп Груйо“ водачът на Мерцедеса не могъл да премине и П. заедно с друг водач на лек автомобил „БМВ“ - свид. Б. му попречили да продължи напред. Б. го последвал, защото като преминал покрай него му закачил огледалото и то се обърнало.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи, че акта има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание. Съставен е в присъствие на нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.2.1.

При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание 3 по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително и по т.5, тъй като е направено подробно, разбираемо и изчерпателно описание на всяко от нарушенията и обстоятелствата на извършването. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.10, като на съдът служебно е известно, че в ОПП-СДВР има сформирана само една Група по АНД.

Констатациите в АУАН и НП и за трите нарушения се установиха от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които съдът кредитира като хронологични, единни и незаинтересовани. Показанията на свидетелите се потвърждава от приобщените писмени доказателства. Жалбоподателят не оспорва механизма и причините за настъпване на ПТП, а оспорва вписания резултат от пробата му за алкохол с техническо средство, и че е напуснал мястото на произшествието, без да спре и да изчака на контролните органи, тъй като именно той подал сигнал за ПТП на тел.112.

По тази причина, съдът не счита, че следва да губи процесуално време и да обсъжда първото нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като М. не оспорва, че е причинил ПТП с лек автомобил „Киа“ на кръстовището на бул. „Вл. Вазов“ и ул.

„Витиня“ като го ударил отзад, при несъобразена скорост с интензивността на движението. Така първото нарушение е категорично доказано, без да е оспорено.

Категорично се доказа от показанията на двамата свидетели - П. и Б., че жалбоподателят след като е причинил ПТП с управлявания от П. лек автомобил е продължил без да спре, което е наложило да бъде последван и принудително спрян от него и другия свидетел - Б.. От изслушания в съдебно заседание, в присъствието на страните запис от сигнал на жалбоподателя на тел.112 се установяват тези обстоятелства. Съдът счита за негова защитна позиция изложеното в жалбата, че не е имало възможност да се спира на мястото на ПТП, поради създадена временна организация на движението, тъй като не се потвърди от никой от другите свидетели другия участник в ПТП и свидетеля - очевидец. Техните показания не могат да се оценят като заинтересовани, защото се потвърждават взаимно и от показанията на двамата полицейски служители. Затова съдът намира, че М. не е спазил задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП като участник в ПТП след като е разбрал, че е причинил произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Версията му, че не е напуснал мястото, което се доказвало от неговия сигнал за ПТП, не може да се възприеме, тъй като ако действително по негова преценка не е могъл да спре на мястото на ПТП, следвало да подаде сигнал без да се налага да го преследват и препречват пътя, т.е. подал е сигнал едва когато принудително другите водачи са му попречили да продължи. Трябва да се обърне внимание и на това, че в сигнала всъщност М. не посочва къде и при какви обстоятелства е причинил ПТП, както и защо е напуснал мястото на произшествието и къде изчаква, а подава сигнал на други двама водачи, които са му препречили пътя и 4 той не може да продължи като иска съдействие на полицията. На записа, се чува гласа на жалбоподателя, който е спокоен, не е притеснен или изплашен, за да се обосновава прокрадващата се негова защитна позиция, че бил заплашван от другите двама водачи, които са му попречили да продължи. Затова, сигнала му би имал значение при преценка спазил ли е задължението си като участник в ПТП по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП само ако се съдържаха данни от М. къде, при какви обстоятелства и причини е настъпило ПТП, между кои автомобили и той като участник в това ПТП защо не се намира на мястото на произшествието. Иначе, така както се съставен скицата и протокола от ПТП създават впечатление, че М. не е напускал мястото на произшествието, от което той се възползва, но това не може да заблуди съда, тъй като от една страна протокола за ПТП има за цел да удостовери щетите, а декларациите на водачите, както и записа от тел.112, включително свидетелските показания на очевидците са тези, от които се правят изводите за спазване на задължението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Категорично се доказа от показанията на двамата полицейски служители и писмените доказателства, че пробата за алкохол с техническо средство на М. е била положителна. Самият жалбоподател потвърждава това. В случая е без правно значение къде е насочен за химически анализ, дали се е явил на указаното място за даване на кръв, включително и причините да не се подложи на химическо изследване, защото той сам се е поставил в неизгодна ситуация, да не се установи чрез химическа експертиза наличието или не на алкохол, което е най-достоверния и точен начин. Затова отчетеното от Дрегера е релевантно за квалифициране на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Видно от извлечение от паметта на техническото средство по проба №6084 на 29.01.2023г. в 16:51:47 часа е 0.83% алкохол в издишан въздух. Този показател е вписан в талона за химическо изследване, както и в докладните записки, без поправка.