Решение № 5501 от 18.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, …………. г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III „В” въззивен състав в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл. съдия:БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Б. Коева гр. д. № 15158 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 451364 от 16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16196/2017 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, е частично уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от М.А.Н. срещу З. „Б.И.” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 1500 в., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени от нея болки и страдания като пряка и непосредствена последица от травматични увреждания, настъпили в следствие на ПТП от 18.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата над 1500 лв. до 15 000 лв. и за времето от датата по исковата молба – 14.01.2015 г. до датата на депозиране на заявлението 14.01.2016 г. е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен и предявеният по чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1762,57 лв. – представляваща мораторна лихва за времето от 18.11.2013 г. до

13.01.2015 г.

Така постановеното решение – в частта, в която са отхвърлени кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обжалвано от ищеца, който счита, че в тази част решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът определяйки размера на обезщетението, не е преценил правилно и в съвкупност тежестта на претърпените от ищеца болки и страдания и е присъдил занижено обезщетение. Поддържа се, че съдът неправилно е отхвърлил иска за мораторна лихва , тъй като същата се дължи от датата на деликта. Искането към съда е да се отмени решението в обжалваната част, претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия З. “Б.И.” АД, с който оспорва жалбата.

Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск, поради което в тази част то е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СРС, 30 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове, първоинстанционното решение е влязло в сила, като със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, основният правен спор пред въззивния съд се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52