Решение № 21 от 31.01.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. С., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500510 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 107/12.10.2023г., постановено по гр.д.№ 73/2023г. по описа на Районен съд –М. е осъден ЕТ „Сара-64 – А.К.“, ЕИК 120015402, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Я.С.“ № 13, представлявано от А.М.К. да заплати на Община М., ЕИК по Булстат 000614984, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Обединение“ № 14, представлявана от кмета Ф.А.М. сумата от 8873 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване през периода от 01.03.2018г. до 01.02.2023г. на собствения на Община М. недвижим имот, а именно реално определена част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. М., която представлява площ от 47 кв.м., находяща се на имотната граница в източната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. М., върху която ответникът бил поставил метален павилион с идентификатор *** по КККР на гр.М. с площ от 47 кв.м., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 27.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 8873 лева до пълния предявен размер от 9440 лева като неоснователен. Осъден е ЕТ„Сара-64 – А.К.“, ЕИК 120015402, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Я.С.“ № 13, представлявано от А.М.К. да заплати на Община М., ЕИК по Булстат 000614984, със седалище и адрес: гр. М., ул. „Обединение“ № 14, представлявана от кмета Ф.А.М. сумата от 2 422,94 лева направени по делото разноски по съразмерност с уважената част от иска.Осъдена е Община М., ЕИК по Булстат 000614984, със седалище и адрес: гр.М., общ. М., обл. С., ул. „Обединение“ № 14, представлявана от кмета Ф.А.М. да заплати на ЕТ„Сара-64 – А.К.“, ЕИК 120015402,със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. Я.С.“ № 13, представлявано от А.М.К. сумата от 114 лева направени по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска.

1

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ с вх.№2457/06.11.2023г. от ЕТ „САРА-64-А.К.“, с ЕИК 120015402, представлявано от А.М.К., чрез пълномощника му адв.К.И. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че изводите на съда противоречат на приетите по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената СТЕ, които съдът изцяло е игнорирал, като е приел, че не е установено в полза на ответника ищецът да е учредил ограничено вещно право на строеж, вещно право на ползване или да му е прехвърлил собствеността върху земята, намираща се под постройката, като без правно значение за основателността на предявения иск е дали същата представлява законен строеж или не. Съдът е приел за безспорно установено, че собственик на терена на който е построен процесният павилион е Община М., както и че през исковия период от 01.03.2018 г. - 01.02.2023 г. не е налице правно основание за ползване от страна на ответника на частта от терена, върху която се е намирал неговия обект. Жалбоподателят счита последният извод за необоснован, тъй като още с отговора на исковата молба e представил и са приети като доказателства по делото Разрешение за строеж, издадено от Община М. с № 31/24.04.1993г. на ЕТ „Сара 64“, чийто правоприемник е ЕТ „САРА64-А.К.“, Разрешително № 43/18.01.1994г. за изграждане на водопроводна инсталация, Разрешително № КВ-05-3205/20.12.1993г. от Електроснабдяване –С., Разрешение за ползване № 2/11.03.1994г. на база протокол образец № 16 от 08.03.1994г., Разрешение за строеж и одобрени проекти. Приложена е скица на сграда с № 8461/23.12.2010. за процесния обект издадена от АГКК при СГКК – С., Удостоверение по чл.202 от ЗУТ от Община М. с изх. № 297/19.04.2011г., Удостоверение за идентичност с изх. № 838 от 23.12.2010г., в което изрично е посочено, че имот с идентификатор ***.2 е идентичен с имот обект „Павилион - бистро“, построен съгласно Разрешение за строеж от Община М. с № 31/24.04.1993г. и е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 2/11.03.1994г. Представена е графична част скица № 220 към Заповед № А-2 от 06.12.2005г., с която е утвърден проект за изменение на ПУП - план за регулация на гр.М., кв.30, като към УПИ XXI - пазар се придава УПИ * - общ.обслужване, за упълномеравянето му. Видно от тази скица, процесният павилион е нанесен като законен строеж. Посочените документи безспорно установяват, че сградата е законно построена, поради което неправилно районният съд е приел, че в полза на ответника не е учредено ограничено вещно право на строеж, нито вещно право на ползване. В случая не е необходимо да е прехвърлена собствеността върху земята, защото правото на строеж и разрешението за ползване учредени от общината, както и законно построената сграда - павилион, дават право и на достъп и ползване на обслужващите части от имота към сградата.

Неправилно съдът е приел, че е без правно значение за основателността на иска е дали процесният павилион е законен строеж или не. Точно обратното, след като е учредено вещно право на строеж и същото е безспорно извършено, то ответникът е станал собственик на построеното, което му дава право на достъп до имота. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията за отдадени за възмездно ползване 47 кв.м. под законно построената от него сграда- павилион. Според чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да ползва земята доколкото това е необходимо за използването на постройката, съобразно нейното предназначение.

Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство.В чл. 22, ал.7 ЗУТ е направено препращане 2 за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според смисъла на ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради, какъвто и настоящия случай, води до извода за приложимост на нормите на посочената Наредба № 7/2003 г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея.В настоящия случай съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД за неоснователно ползване на собствен на ищеца имот за периода 01.03.2018г. до 01.02.2023г., като се твърди, че ответникът „неправомерно“ ползва част от процесния общински имот с идентификатор ** по ККР на гр.М. за площ от 47 кв.м.За да бъде определено обезщетение за неоснователно ползване от ответника на собствен на ищеца имот е необходимо да се определи прилежащата площ към сградата, необходима за ползването й, като за разликата над тази площ обезщетение се дължи. Според приетото и неоспореното заключение на СТЕ застроената площ на сградата е 47кв. м., а прилежащата към сградата площ съгласно ЗУТ, /ЗТСУ/ се определя с ПУП и тя е 173 км.м. към 1994г. Следователно може да се направи извода, че използването на част от площта на процесния имот в конкретния случай не ограничава извън рамките на допустимото, правото на ищеца да ползва собствения си имот, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след като ответникът установява безспорно правото си на собственост върху законно построен обект. За това обстоятелство по делото са представени писмени доказателства: бистрото на кооперативния пазар е с идентификатор ***.2, което безспорно означава, че става въпрос за сграда, представена е и Заповед № РД-146/ 13.04.2007г. относно категоризацията на този обект като туристически. В представеното влязлото в сила Решение № 3642 от 23.03.2017г. на ВАС по адм.дело № 25050/2016г. се сочи, че Община М. признава ЕТ „САРА - 64 - А.К.“ за собственик на построената сграда. Действително решението на ВАС касае отказа на Община М. да издаде категоризация на заведението, като съда е отменил тази заповед, но е обследван и въпроса за собствеността върху процесната сграда. Всички тези доказателства безспорно установяват както собствеността на сградата, така и факта, че същата е самостоятелен обект, тъй като не съществува законово основание да се издаде акт за категоризация на сградата, която функционира като търговски обект, ако е незаконна постройка. Законността на павилиона е установена и от вещото лице по СТЕ.

Използването на земята от суперфициарния собственик не е неоснователен акт и се простира съобразно нормативно определените предели, доколкото това е необходимо за използването на построеното съобразно неговото предназначение. Като е възприел противното становище съдът е постановил неправно и необосновано решение, което моли да бъде отменено и бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2835/07.12.2023г. от Община М., представлявана от Кмета Ф.А.М. чрез пълномощника му адв.

Д.К., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакването, че съдът погрешно е приел, че в полза на ответника не се установявало учредено ограничено вещно право на строеж или право на ползване върху поземления имот собственост на ищеца, което се установявало от представени разрешение за строеж и разрешение за ползване, поради което ответникът се явявал собственик на законно построена сграда.Противно на твърдяното във въззивната жалба, сграда с ид. ***.2 по КККР на гр. М. не съществува. Търговски 3 обект „бистро на кооперативен пазар“ представлява преместваем обект по смисъла на т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ: обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Собственикът на процесния поземлен имот Община М. никога не е учредявал право на строеж в полза на жалбоподателя по реда, при условията и във формата, предвидени в материалния закон.

Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 7 от ЗОС, право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план, като въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва писмен договор. Между страните няма спор, че такъв договор и процедура не съществуват.За обекта няма издадени и надлежни строителни книжа, защото не представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ.

Разпечатката съдържа 20 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a90f049d-377e-4d04-a9d0-27473919ddc4